Определение № 481 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 705/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. П. срещу решение № 361 от 29.11.2022 г., постановено по в.т.д. № 199/2022 г. на Варненски апелативен съд, ТО, 2-ри състав, с което: 1.) е потвърдено решение решение № 16/20.01.2022 г. по т. д. № 913/2020 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявения от А. П. срещу „Строителен и технически флот" АД иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите решения по т. 1, т. 5. 1, т. 5. 3, т. 7. 1, т. 7. 3 и т. 7. 4 на проведеното на 26.06.2020 г. Общо събрание на акционерите (ОСА), и 2.) е обезсилено решението на Варненски окръжен съд за отмяна на решението на ОСА, обективирано в т. 5. 2 и за отхвърляне на иска за отмяна на взетото по т. 7. 2 решение на ОСА, като в тази му част е прекратено производството по чл. 74, ал. 1 ТЗ.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се че касаторът успешно е установил при условията на пълно и главно доказване, че към датата на провеждане на ОСА е имал качеството на акционер в ответното дружество, за разлика от ответника, който не е доказал възражението си, че процесното ОСА на 20.06.2020 г. е било проведено при надлежно обезпечаване участието на всички акционери чрез редовното им призоваване и при предварително обявения дневен ред. Сочи се, че както първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция, не са обсъдили твърдението на касатора за наличието на забранителна заповед на Министъра на здравеопазването ( с оглед ковид обстановката в България) за събиране на повече от двама възрастни хора на едно място, което е осуетило редовното провеждане на заседание на Съвета на директорите (СД) при насрочването на ОСА. Акцентира се върху недоказаната от ответното дружество „гарантирана възможност“ за касатора - акционер да се запознае с материалите, относими към свикването на ОСА. Оспорва се като необоснован извода на съда, че проведеното поотделно гласуване на решенията по т. 5 са единственият правилен и законосъобразен начин на гласуване. Според касатора допуснатото нарушение на чл. 229 ТЗ (конфликт на интереси) при приемането на решението по т. 5.3 обхваща всички случаи, при които може да се стигне до търсене на отговорност на акционера по ал. 2 на чл. 229 ТЗ. В касационната жалба се сочи, че във въззивното решение липсва произнасяне по въпроса за състава на СД и мандата на членовете му, свързан с факта, че П. е встъпила в мандатното си правоотношение едва на 24.11.2017г. Сочи се, че съдът не е обсъдил допуснатото нарушение на чл. 237, ал. 3 ТЗ при вземането на решенията по т. 7 от ОСА. Иска се отмяна на въззивното решение, уважаване изцяло на предявения иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ и присъждане на направените разноски по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1. „ Допустимо ли е съдът да обезсили решение и прекрати производство, тъй като вече е налице сила на присъдено нещо в друг съдебен акт, по друго производство водено от друг акционер макар и едни и съши обжалвани решения ? Следва ли съдът да се съобрази с това кое обжалване на решенията на общо събрание на акционерите е първо по ред заведено в съда?“;

2. „Допустимо ли е доказването на надлежно обезпечаване на участие на всички акционери и редовното им призоваване при предварително обявен дневен ред да се осъществи посредством свидетелски показания?“;

3. „ Колко пъти следва акционер да направи опит да се снабди с документите свързани със свикване и провеждане на общо събрание на акционери за да се счита, че е налице полагането на достатъчна грижа за това?“;

4. „Допустимо ли е. да бъдат връчвани документи за свикване и провеждане на общо събрание на акционери посредством трето лице, без изрично посочване за това и в отговор на поставени от него въпроси?“;

5. „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните и представлява ли процесуално нарушение липсата на такова произнасяне?“ и

6. „ Следва ли съдът да отмени приетите решения изцяло поради нарушение на закона или въпреки доказаното и прието от съда участие при конфликт на интереси може да се прави преценка на резултатите, постигнати при приемането на решението и има ли съдът правомощие да извършва преценка за това какво решение би се взело без участието на гласовете на двамата акционери?“

В изложението се твърди, че поставените от касатора въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 66/19.05.2010 г. по т. д. № 832/2009 г. на I т. о.; решение № 209/20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на I т. о.; решение № 151/06.01.2020 г. по т. д. № 2359/2018 г. на II т. о. и решение № 239/07.01.2019 г. по гр. д. № 4910/2018 г. на IV г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Строителен и технически флот" АД, в който се поддържа, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се: че въззивното решение не е вероятно недопустимо в прекратителната му част, както се твърди от касатора във въпрос № 1; че въпросите от № 2 до № 4 не са обсъждани от съда и не са обусловили решаващите му изводи; че въпрос № 5 не е значим за спора, доколкото заповедта на министъра на здравеопазването не изключва факта на провеждане на заседанието на СД и че въпрос № 6 не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Претендират се разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение № 16/20.01.2022 г., постановено по т.д. № 913/2020 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Н. П. иск срещу „Строителен и технически флот" АД с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите решения по т. 1, т. 5. 1, т. 5. 3, т. 7. 1, т. 7. 3 и т. 7. 4 на проведеното на 26.06.2020 г. в [населено място] събрание на акционерите. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отменено решението, обективирано в т. 5.2 от протокола на ОСА на „Строителен и технически флот" АД за освобождаване от отговорност на члена на СД И. П. Д. за дейността му през 2019 г. и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетото по т. 7.2 решение, като вместо това е прекратено като недопустимо производството по иска на А. П. с правно основание чл. 74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на проведено на 26.06.2020 г. ОСА на "Строителен и технически флот" АД по т. 5.2 и т. 7.2.

Въззивният състав е отразил като релевантни за спора следните установени по делото обстоятелства:

• процесното ОСА, на което са приети атакуваните с исковата молба решения, е свикано с покана, обявена в Tърговския регистър на 21.05.2020 г, съдържаща дневния ред на събранието, както следва: 1.) отчет на СД за дейността на дружеството през 2019 г.; 2.) приемане на ГФО на дружеството за 2019 г. 3.) приемане на доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършената проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2019 г.; 4.) приемане на решение за разпределяне на печалбата за 2019 г. 5.) освобождаване от отговорност на членовете на СД за 2019 г. 6.) избор на дипломиран експерт- счетоводител, регистриран одитор, за проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2020 г.; 7.) поради изтичане на 31.07.2020 г. на мандата на досегашния СД, освобождаване на членовете на СД, избор на нов състав на СД и определяне на възнагражденията им.

• процесното редовно годишно ОСА на „Строителен и технически флот" АД е проведено на 26.06.2020 г., на което са взети решенията по предварително обявения дневен ред.

От показанията на разпитаните свидетели С. Г., Х. Щ., Й. Г. и М. С., съдът е приел за установено, че: на 15.06.2020 г. сутринта ищецът П. е отишъл до офиса на ответника, за да може да се снабди с документите за ОСА; П. е бил уведомен от св. Г., който към този момент е изпълнявал функциите като диспечер пропусквателен режим в дружеството, че трябва да изчака счетоводителката С., която закъснява, тъй като е на лекар и ще дойде на работа към 09:30 ч., както и че в момента няма никой, който да може да му ги даде; ищецът не е дошъл по-късно пред деня, нито през някой от следващите дни да получи документите; при счетоводителката – св. С. били подготвени папки с документи за събранието като е имало практика всеки акционер да попълва и подписва декларация за датата, на която получава документите.

Приемайки, че ищецът е активно легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите решения на 26.06.2020 г. от ОСА на ответното дружество, въззивният състав е подчертал, че съобразно съдебната практика (т. 8 от TP № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г.на ОСГК на ВКС) преценката за материалната и процесуална законосъобразност на решенията на Общото събрание се прави към момента на вземането им като не е възможен съдебен контрол относно тяхната целесъобразност. Според съда въведените от ищеца обстоятелства, касаещи решенията по т. 1 и т. 5 от проведеното на 26.06.2020 г. ОСА, засягат въпроси по целесъобразност, за които съдебен контрол не е допустим. В тази връзка апелативният състав е посочил, че решението за приемане на отчета на СД за дейността на дружеството през 2019 г. ( по т. 1) не може да сведе нито до противоречие на решението с материалноправна норма на Устава или на ТЗ, нито с процесуално нарушение, състоящо се в опорочена процедура по свикване на ОСА или по вземане на решението. Акцентирано е, че изходът от гласуването по това решение зависи единствено от вътрешното убеждение на всеки отделен акционер, респ. от необходимия за вземане на решението кворум, но не и от други фактори. Съдът е посочил, че казаното по-горе е относимо и за атакуваните решения по т. 5, доколкото въпросът дали ще се освободят от отговорност членовете на СД за дейността им през 2019 г. или не, е въпрос по целесъобразност, който е извън обхвата на съдебната проверка, която се свежда до съответствието на взетите от ОСА решения с императивни норми на закона и Устава.

Произнасяйки се по основателността на иска за отмяна на решението по т. 5, съдът е посочил, че в хода на проведеното заседание на 26.06.2020 г. по обявения дневен ред, представителят на акционера Ф. Ч. е направил предложение освобождаването от отговорност да се гласува поотделно за всеки член от съвета и това предложение е било прието от ОСА с изискуемото мнозинство. Според съда липсва каквато и да е смислова и съдържателна разлика между обявения дневен ред и фактическо проведеното гласуване като единствената разлика е от процедурен характер и касае начина на гласуване - поотделно или "ан блок". Съдът е счел, че в случая единственият правилен и законосъобразен начин на гласуване е този с поотделно гласуване, тъй като само по този начин може да бъде отчетено мнозинството от гласовете за освобождаване от отговорност конкретно на всеки член от СД. В тази връзка е формиран извод, че приетите решения на 26.06.2020 г. по т. 1 и т. 5 от ОСА не противоречат на разпоредбата на чл. 231, ал. 1 ТЗ, което обуславя неоснователността на конститутивния иск чл. 74, ал. 1 ТЗ за тяхната отмяна.

За да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо в частта, с която е отменено решението, обективирано в т. 5.2 от протокола на ОСА за освобождаване от отговорност на члена на СД И. П. Д. за дейността му през 2019 г. и в частта, с която е отхвърлен иска за отмяна на взетото по т. 7.2 решение, въззивният съд се е позовал на служебно известния му факт, че по иск на друг акционер по чл.74, ал. 1 ТЗ има постановено влязло в сила решение № 65/08.07.2021 г. по в.т.д. № 195/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което са отменени решенията на ОСА от 26.06.2020 г. по т. 5.2 и т. 7.2. Имайки предвид, че силата на пресъдено нещо при конститутивните искове, какъвто е този по чл. 74 от ТЗ, се разпростира спрямо всички акционери, а не само в отношенията между конкретния обжалвал акционер и дружеството, съдът е приел, че очертаният по-горе предмет на спора по т. 5.2 и т. 7.2 не може да се пререшава повторно на основание чл. 299 ГПК. В тази връзка е изведен извода, че липсва правен интерес за ищеца А. П. от иска по чл. 74 ТЗ срещу атакуваните решения на ОСА по т. 5.2 и т. 7.2.

Въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на А. П. по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетото решение от ОСА по т. 5. 3, касаеща освобождаването от отговорност на члена на СД С. С. за дейността му през 2019 г. Приел е (аналогично на първата инстанция), че участието на акционера С. С. в ОСА при гласуване на решението представлява нарушение (конфликт на интереси) по смисъла на чл. 229 ТЗ. Съдът е отразил, че допуснатото нарушение на чл. 229 ТЗ, осъществено чрез участието в гласуването на решението по т. 5.3 на акционера С., не опорочава волеизявленията на останалите гласували лица. Въззивният състав се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в решение № 188/05.12.2018 г. по т.д. № 2309/2017 г. на І т. о., според която ( в аналогична хипотеза ) законосъобразността на приетото решение подлежи на проверка с оглед на изискуемите кворум и мнозинство. Посочил е, че от служебно извършената справка в Търговския регистър се установява, че на процесното ОСА на 20.06.2020 г. са били представени акционери, притежаващи 62 784 бр. акции. От своя страна членът на СД С. С. притежава 7 215 бр. акции, което според съда означава, че приспадането на гласовете му би променило отчетените гласове "за" само до размер на 28 725 гласа, които в случая са достатъчни за формирането на мнозинство за приемане на решение по т. 5.3 В тази връзка е формиран извод за неоснователност на иска за отмяна на взетото решение на ОСА по т. 5. 3.

В обжалваното решение апелативният състав е посочил, че доводите и възраженията на ищеца за нарушение на чл. 231, ал. 1 ТЗ във връзка с приетите от ОСА решения по т. 7.1 и т. 7.3, са неоснователни по съображения, идентични с изложените, касаещи решението по т. 5. 3. Съдът е подчертал, че решението по т. 7. 4 относно размера на възнаграждението на членовете на СД е въпрос, който изцяло зависи от преценката за целесъобразност на ОСА и не подлежи на съдебен контрол, поради което е приел, че решението на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иска за отмяна на решението по т.7.4, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не могат да обусловят допускане на въззивното решение до касационно обжалване въпросите на касатора под № 1: „ Допустимо ли е съдът да обезсили решение и прекрати производство, тъй като вече е налице сила на присъдено нещо в друг съдебен акт, по друго производство водено от друг акционер макар и едни и съши обжалвани решения ? Следва ли съдът да се съобрази с това кое обжалване на решенията на общо събрание на акционерите е първо по ред заведено в съда?“. Макар и да са относими към решаващите доводи на въззивния състав за недопустимост на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията по т. 5.2 и т. 7.2, приети на ОСА на „Строителен и технически флот" АД, въпросите не са решени в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От една страна касаторът не е изложил аргументи защо счита, че в случая е налице допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (същото се отнася и до останалите въпроси в изложението), в какъвто смисъл са указанията, дадени в мотивите по т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно следва да се има предвид, че спецификата на влязлото в сила конститутивно решение по чл. 74, ал. 1 ТЗ, с което е отменено решение на ОСА, обвързващо всички акционери, обуславя формирането на сила на пресъдено нещо по спорния въпрос с нейното правопогасяващо действие, като без значение е кой от двата иска е заведен по-рано.

Не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпросите на касатора под № 2: „Допустимо ли е доказването на надлежно обезпечаване на участие на всички акционери и редовното им призоваване при предварително обявен дневен ред да се осъществи посредством свидетелски показания?“; № 3: „ Колко пъти следва акционер да направи опит да се снабди с документите свързани със свикване и провеждане на общо събрание на акционери за да се счита, че е налице полагането на достатъчна грижа за това ?“ и № 4: „Допустимо ли е. да бъдат връчвани документи за свикване и провеждане на общо събрание на акционери посредством трето лице, без изрично посочване за това и в отговор на поставени от него въпроси?“. Нито един от посочените три въпроса не е обсъждан от въззивния съд и следователно не е значим за производството по чл. 288 ГПК. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че решаващите съображения за отхвърляне на иска по отношение на атакуваните решения по т. 1, т. 5.1, т. 7.4, приети от ОСА на „Строителен и технически флот" АД на 26.06.2020 г., са свързани със становището на въззивния съд, че доколкото тези решения засягат въпроси по целесъобразност (без да противоречат на Устава или на императивни норми на ТЗ), съдебният контрол не е допустим. За разлика от първоинстанционното решение, в което подробно са обсъдени като релевантни за спора доводите и възраженията на страните, свързани със законосъобразното насрочване на ОСА (чл. 223, ал. 4 и ал. 5 ТЗ, чл. 39, ал. 4 от Устава) от Съвета на директорите в необходимия му състав (чл. 244, ал. 1 ТЗ, чл. 51, ал. 1 от Устава) и с начина на предоставяне на материалите на ищеца-акционер (чл. 224, ал. 1 ТЗ), въззивният състав в мотивите си единствено е посочил установените по делото факти, относими към насрочването на ОСА и предоставянето на материалите на акционера, без да излага конкретни правни изводи във връзка с тези факти. Ето защо, въпросите на касатора за допустимостта на свидетелските показания относно доказването на предоставянето на материалите за ОСА и за начина на връчване на документацията, не са обусловили решаващата воля на съда и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване съобразно рзясненията в т.2 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. На последно място и за пълнота следва да се отбележи, че по начинът, по който са формулирани трите въпроса, същите не покриват допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Не следва въззивното решение да се допуска до касационно обжалване във връзка с въпрос № 5 на касатора: „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните и представлява ли процесуално нарушение липсата на такова произнасяне?“. В изложението касаторът обосновава значението на въпроса за конкретния спор с оплакването, че както първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция, не са обсъдили твърдението на ищеца за незаконосъобразно провеждане на заседанието на СД (включително неуведомяването на третия член на СД) с оглед наличието при ковид обстановката в България на заповедта на министъра на здравеопазването РД-01-131-17.03.2020 г., забраняваща събиране на повече от двама възрастни на едно място. Следва да се има предвид, че в константната си практика ВКС приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими за правния спор. В тази връзка и доколкото неизпълнението на заповедта на министъра на здравеопазването сама по себе си не може да обоснове нарушение на разпоредбите на чл. 223, ал. 1 и сл. ТЗ, респективно. не може да обуслови незаконосъобразност на взетите решения на проведеното ОСА, необсъждането на посоченото оплакване, не следва да се приеме като съществено несъобразяване с практиката на ВКС по поставения от касатора въпрос.

На последно място, не е решен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС въпрос № 6: „Следва ли съдът да отмени приетите решения изцяло поради нарушение на закона или въпреки доказаното и прието от съда участие при конфликт на интереси може да се прави преценка на резултатите, постигнати при приемането на решението и има ли съдът правомощие да извършва преценка за това какво решение би се взело без участието на гласовете на двамата акционери?“. Цитираните от касатора решения на ВКС: решение № 66/19.05.2010 г. по т. д. № 832/2009 г. на I т. о.; решение № 209/20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на I т. о.; решение № 151/06.01.2020 г. по т. д. № 2359/2018 г. на II т. о. и решение № 239/07.01.2019 г. по гр. д. № 4910/2018 г. на IV г. о., не дават отговор на поставения въпрос и в тази връзка не са относими към поддържаната от касатора допълнителна предпоставка чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касация. В посочената практика са дадени отговори, свързани с приложението на разпоредбите на чл. 237, ал. 3 и ал. 4 ТЗ и на чл. 224, ал. 1 ТЗ, но не и относно приложението на чл. 229 ТЗ (забрана за участие в гласуване при конфликт на интереси). Както бе посочено по-горе, касаторът не излага съображения в подкрепа на тезата, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация „Строителен и технически флот" АД сумата 2 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,