Определение № 44 от 07.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 254/2014 г.

Производството по делото е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] и [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез пълномощника и процесуален представител адв. И. А. – [населено място] срещу решение №488 от 4.11.2013г., постановено по гр.дело № 667/2013г. на Пазарджишкия окръжен съд, гр.о., ІІ състав. Касаторите искат отмяна на решението като неправилно. Ответникът Р. “А.” [населено място] не заявява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл.19, ал.3 ГПК, предявен от касаторите срещу Р. “А.” за обявяване за окончателен предварителен договор за продажба на недв. имот – ресторант с пл. № 206, попадащ в УПИ І, кв.4 по регулационния план на летовище “В. П.”, [община], одобрен със заповед №86/28.01.1998г., със застроена площ 170 кв.м. Данъчната оценка на ресторант и земята, върху която е построен е 9815.40 лв., видно от удостоверение, приложено на стр. 36 по гр.дело № 629/2012г. по описа на пещерския районен съд. Върху данъчната оценка е внесена ДТ. При тези данни въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Решението е постановено по жалба срещу първоинстанционно решение по иск с цена до 10 000 лв. - с цена определена по чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК по търговско дело. Търговският характер на делото се определя от качеството търговец на страните по предварителния договор и свързан с упражняваната от тях търговска дейност. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение