Определение № 60259 от 09.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 609/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 5371/23.11.2020 год. на В. Х. М. от [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. Т. Т. АК Б. срещу въззивно Решение № 2936 от 15.10.2020 година, постановено по в.гр.д. № 975/ 2020 год. на ОС-Благоевград в производство по чл. 344, ал.1 ГПК. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение на РС-Благоевград, постановено в производство по чл. 344, ал.1 ГПК във вр. с чл.34 ЗС и е постановил ново решение, с което е отхвърлил заявения от В. Х. М. от [населено място] иск за съдебна делба на УПИ- *, отреден за поземлени имоти №№ *, * и * в кв. 32 по плана на [населено място], заявен срещу В. С. М., П. М. М., К. С. Т., М. Б. Б., Н. С. Б., Д. С. П. и В. О. П.. За да отхвърли иска за съдебна делба, въззивният съд е възприел релевираното с отговора на исковата молба от К. Т. възражения, че ищецът се легитимира за собственик на 250/900 идеални части, заедно с построената едноетажна жилищна сграда с НА № 119/2005година за дарение и НА № 120/2005 год. за покупко –продажба на недвижим имот, индивидуализиран според регулационния план на [населено място] м действащ към 2005 година такъв не е съществувал, т.е. имаме нищожна правна сделка която не е поровила вещно-правен ефект - договор с невъзможен предмет. С касационната жалба се поддържа довод за недопустимост, респ. за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, по правния въпрос за приложението на ал. 26, ал.2 ЗЗД - нищожна сделка поради невъзможен предмет предвид на обстоятелството, че оспорената разпоредителна сделка има за предмет недвижим имот, индивидуализиран по плана на населеното място, които регулационен план не е приложен ? произнесен в противоречие с константна практика на ВКС – Решение № 199 от 23.10.2015 год. по гр.д. № 369/2015 год. на ВКС, ГК III г.о.; Решение № 725 от 04.11.2008 год. по т.д. № 163/202008 год. на ВКС, ТК II т.о.; Решение № 412 от 31.07.2012 год. по гр.д. № 177/2010 год. на ВКС, ГК I г.о. Решение № 22 от 02.06.2017 година по гр.д. №3786/2014 год. на ВКС, II г.о. С отговора на касационната жалба К. С. Т. и В. С. М., чрез адв.Ю. А. АК Б. оспорват подадената касационна жалба както от гл.т на наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване, така и от гл.т. на основателност на посочените основания, обосноваващи тезата за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените от страните доводи и възражения в рамките на правомощията по чл. 288 ГПК във вр. с основанията на чл. 280, ал.1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена срещу обжалваем съдебен акт- решение на въззивен съд по иск за делба в производство по чл. 344, ал.1 ГПК във вр. с чл. 34 ЗС и се явява процесуално допустима. Настоящият състав, след преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, намира: Налице е основание за допускане на касационното обжалване. Основният – решаващ мотив на въззивния съд да приеме, че иницииралият иска за съдебна делба В. Х. М. няма качеството на съсобственик на процесния недвижим имот и искът му е неоснователен, е обстоятелството, че според легитимиращите го за собственик документи ( НА № 119/2005 год. и НА № 120/2005 год. ) разпореденият недвижим имот е индивидуализиран по регулационен план на [населено място], който план не е бил действащ към момента на сделките. На базата на този факт е неправен извод, че сделките са нищожни на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД поради невъзможен предмет. С ТР № 3/2014 год., прието на 28.06.2016 година на ОСГК на ВКС по поставения за тълкуване правен въпрос: „Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД - поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания “, Общото събрание на ГК на ВКС, в мотивите към отчасти разглежда и дава отговор на хипотеза, аналогична на тази по делото и то в насока, различна от възприетата теза на въззивния съд с обжалваното решение. Това, наред с посочената от касатора съдебна практика (в частност Решение № 22) в насока преценката на факта приложена неприложена регулация от гл.т. на съществуващ-несъществуващ предмет на сделките дарени и покупко-продажба и начина на тълкуване на договорите, дават основание на настоящия състав да приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по въпроса, формулиран от касатора в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащането и на пропорционална ДТ, която в настоящия случай ( първа фаза на делбата ) е в размер на 25 лв. ( двадесет и пет лева) дължима по бюджетната сметка на ВКС е седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС- второ гражданско отделение