Определение № 562 от 30.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 441/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на Л. Б. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. И., срещу разпореждане №6018 от 27.06.2011 год. по гр. дело №1463/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу решение №651 от 17.05.2011 год. по гр. дело №1463/2007 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е до 5 000 лв. Предявеният иск съобразно разпоредбата на чл.69, ал., т.4 във вр. с т.2 ГПК е с цена 286.70 лв., колкото е данъчната оценка на спорния имот. Според разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК размерът на цената на иска е данъчната оценка и само ако няма такава – пазарната цена. По тази причина правилно касационната жалба е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.