Определение № 434 от 17.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1923/2018 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н./, [населено място], срещу решение №1127 от 08.05.2018г. по т.д. №4178/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. С него е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-22 състав, решение от 01.06.2017г. по т.д. №3559/2015г., с което е оставена без уважение молбата на „Корпоративна търговска банка” АД /н./, [населено място], за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на „Си Ди Дивелопмънтс“ ЕАД /н/, [населено място]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е поставил изискване имуществото, посочено от кредитора, да бъде новооткрито, респективно да не е било известно на съда, кредиторите или длъжника към момента на постановяване на решението по чл.632 ал.1 от ТЗ. Изтъква, че единственото изискване на закона е това имущество да е достатъчно до степен да покрие първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Сочи, че съгласно константната съдебна практика, възможността за възобновяване по реда на чл.744 ал.1 т.2 от ТЗ е приложима и за случаите на производство по несъстоятелност, прекратено на основание чл.632 ал.4 от ТЗ. Според касатора това налага извода, че изискването имуществото на длъжника да е новооткрито се прилага единствено в хипотезата, когато производството е вече прекратено, но не и когато е спряно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, както и на чл.280 ал.2 предл. трето от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса, обусловили изхода на спора: „1. При прилагане на нормата на чл.632 ал.2 от ТЗ следва ли посоченото от кредитора имущество да бъде новооткрито или е необходимо единствено да е достатъчно за покриване на първоначалните разноски по производството по несъстоятелност? 2. При възобновяване на производство по несъстоятелност по реда на чл.632 ал.2 от ТЗ необходимо ли е да има назначен синдик, който да може да пристъпи към изпълнение върху посоченото от кредитора имущество на длъжника?“ Относно първия формулиран в изложението правен въпрос, касаторът поддържа, че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решение №91 от 11.07.2011г. по т.д.№810/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №101 от 28.01.2013г. по т.д.№149/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №99 от 23.06.2011г. по т.д.№59/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. По втория правен въпрос, касаторът поддържа, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №832 от 29.12.2005г. по т.д.№464/2005г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №73 от 11.05.2012г. по т.д.№1117/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Ответникът „Си Ди Дивелопмънтс“ ЕАД /н/, [населено място], чрез назначения му особен представител, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционния акт, с който е оставена без уважение молбата на „Корпоративна търговска банка” АД /н./, [населено място], по чл.632 ал.2 от ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Си Ди Дивелопмънтс“ ЕАД /н/, [населено място], съдът е приел, че соченото в молбата имущество е било известно както на съда, така и на молителя „КТБ“ АД /н./ при постановяване на решението, с което е открито производство по несъстоятелност, дружеството длъжник е обявено в несъстоятелност и производството е спряно, поради което за кредитора „КТБ“ АД /н./ следва да се счита преклудирана възможността да сочи притежаваните от „Си Ди Дивелопмънтс“ ЕАД /н/, [населено място], дружествени дялове и акции като имущество, годно да покрие разноските по несъстоятелността. Също е посочил, че за да бъдат осребрени вещи от масата на несъстоятелността, то същите следва да бъдат продадени от синдика по някой от начините, уредени в ТЗ. Изтъкнал е, че не е назначен синдик, защото не са привнесени разноски за изплащане на неговото възнаграждение, поради което е безпредметно да се обсъжда дали соченото от „КТБ“ АД /н./ имущество може да бъде продавано по облекчен ред. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 - т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В настоящата хипотеза първият формулиран от касатора въпрос е обуславящ за изхода на конкретното дело, но не са налице релевираните допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Представените от касатора решения на ВКС, не обуславят наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като в тях не се застъпва поддържаното от касатора становище, че имуществото, което кредиторът сочи в молбата си, трябва да е само достатъчно за покриването на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност, като няма изискване да бъде и новооткрито. С решение №91 от 11.07.2011г. по т.д.№810/2010г. на ВКС, ТК се приема, че прекратеното на основание чл.632 ал.4 от ТЗ производство по несъстоятелност може да се възобнови на основание чл.744 ал.1 т.2 от ТЗ, като може да бъде възобновено, когато се открие имущество, което не е било известно към момента на влизане на сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелността на основание чл.632 ал.4 от ТЗ. В това решение не се обсъждат предпоставките за възобновяване на спряно производство по несъстоятелност. С решение № 99/23.06.2011г. по т.д.№ 59/11г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и решение №101/28.01.2013г. по т.д.№149/12г. на ВКС, ТК, І отд., по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че предвиденият в чл.632 ал.2 от ТЗ едногодишен срок е относим към подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ. И с двете решения не се дава отговор на правния въпрос, дали имуществото на което молителят се позовава в молбата по чл.632 ал.2 от ТЗ, което безспорно следва да е достатъчно, за да се осигури продължаването на производството, следва да е и новооткрито или може да е било известно още към момента на спиране на производството по несъстоятелност. Следователно изводите на въззивния съд в обжалваното решение не са противоречие с разрешенията, дадени в цитираната от касатора практика на ВКС. Следва да се отбележи, че по поставения от касатора въпрос е формирана практика с решение №194 от 09.05.2016г. по т.д. №2824/2014г. на ВКС. С него е прието, че решението по чл.632 ал.1 от ТЗ, с което едновременно с откриване на производство по несъстоятелност се обявява длъжникът в несъстоятелност и се спира производството, се постановява в хипотеза, когато длъжникът не само е в състояние на неплатежоспособност / свръхзадълженост, но наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски, предвид самоиздържащия се характер на производството, разноските за което са за сметка на масата на несъстоятелността – секвестируемото имущество на длъжника. В тази хипотеза производството може реално да се развие, ако се предплати по реда на чл.629б от ТЗ от кредитора-молител по чл.625 от ТЗ или от друг кредитор, определена от съда сума, достатъчна за покриване на началните разноски за производството, или се докаже наличие на укрито имущество, с осребряване на което по чл.639б от ТЗ може да се поемат разноските. Постановеното от въззивния съд решение е изцяло съобразено с практиката на ВКС. Вторият поставен от касатора правен въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, не е обусловил решаващите му изводи, поради което не отговаря на общото условие на чл.280 ал.1 от ГПК и не може да обоснове допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Въззивният съд не е изразил становище, че наличието на назначен по делото синдик е задължителна предпоставка за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Крайният извод на въззивния съд е основан на преценката му, че посоченото от молителя имущество не е новооткрито, съществувало е към момента на постановяване на решението по чл.632 ал.1 от ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност и същото не може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските, а същевременно няма налице средства, с които да бъде назначен синдик и той да пристъпи към осребряване на наличното имущество. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, на която се позовава касационният жалбоподател. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд