Определение № 512 от 06.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1355/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи (МВР) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд № 234 от 30.08.2019 г. по гр.д.№ 470/ 2017 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Дупнишки районен съд по гр.д.№ 1355/ 2020 г. и по този начин Р. Р. К. е осъдена да заплати на касатора на основание чл.198 ал.3 ЗМВР 2006 г. (отм.) 138,31 лв – разходи за издръжка и обучение на ответницата като курсант редовно професионално обучение в Академия на МВР да периода 17.03.2010 г. – м.10.2011 г. със законната лихва върху тази сума от 03.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и 7,95 лв и 9,52 лв разноски по делото и 5,59 лв държавна такса, като искът е отхвърлен за периода от м.10.2007 г. до 16.03.2010 г. и за сумата 7 346,42 лв - разликата до пълния предявен размер на вземането от 7 484,83 лв. МВР е осъдено да заплати на Р. К. 88,34 лв и 160,67 лв разноски за производството. Въззивното решение не е обжалвано от Р. К., няма съмнения по валидността му, поради което съдът намира същото за влязло в сила в осъдителната по отношение на ответницата част. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) за естеството на нарушението, което въззивният съд допуска, ако в нарушение на принципа на диспозитивното начало допусне вместо искано от страната доказателство за установяване на релевантен факт друго, непоискано от страната доказателство за същия факт; за значението на обстоятелството, при търсене на отговорност по чл.198 ал.1 ЗМВР 2006 г. (отм.), че договорът с курсант в Академия на МВР е сключен след започване на обучението и дължи ли се в този случай възстановяване на разходите за издръжка и обучение, извършени в периода преди сключване на договора; за възможността в същата хипотеза извършените преди сключване на договора разходи за обучение и издръжка да бъдат претендирани на основание чл.55 – 59 ЗЗД. Според касатора въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Р. К. оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 и 2 ГПК. Счита, че първият въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, като съдът е допуснал служебно експертиза във връзка със задължението му да приложи императивна правна норма, на която въззивникът се е позовал. Останалите въпроси счита за ненадлежно формулирани, а сочената практика - за неотносима към процесния случай. Излага и съображения по правилността на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да уважи отчасти предявения иск въззивният съд приел, че от месец 10.2007 г. ответницата била зачислена като курсант, редовно обучение в Академия на МВР за придобиване на висше образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър” по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”. На 17.03.2010 г. между нея и министъра на вътрешните работи бил сключен договор с рег. № І-11931/ 13.04.2010 г., по силата на който Академия на МВР се задължила да обучава ответницата като курсант, а ответницата поела задължение да служи в МВР не по-малко от 10 години, а в случай на прекратяване на правоотношението по нейно желание преди изтичане на този срок - да възстанови направените разходи за издръжка и обучение пропорционално на времето на неизпълнение, съгласно чл.198 ал.3 ЗМВР 2006 г. /отм./. На 27.10.2011 г. ответницата била назначена на длъжност разузнавач VІ степен в група „Противодействие на тежките престъпления” на сектор „Криминална полиция” към РУ „Полиция” – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, на която длъжност встъпила на 01.11.2011 г. На 09.02.2016 г., ответницата поискала служебното й правоотношение да бъде прекратено на основание чл.226 ал.1 т.4 ЗМВР - по собствено желание, считано от 08.03.2016 г. Със заповед от 17.03.2016 г., служебното отношение между страните е прекратено на посоченото основание. Ответницата била обучавана в Академия на МВР за периода от м.10.2007 г. до м.10.2011 г. и работила в системата на МВР 4 години 4 месеца и 16 дни. Неизслуженият остатък от време бил 5 години 7 месеца и 14 дни. Изразходваните средства за обучението на ответницата за целия период от време бил 20 696,79 лв, от които за издръжка/стипендии – 12 993 лв и разходи за обучение – 7 703,76 лв. Разходите подлежащи на възстановяване, изчислени пропорционално на времето на неизпълнение били 11 633,53 лв. При прекратяване на служебното правоотношение на ответницата било начислено обезщетение в размер 4 148,80 лв, която сума ищецът удържал срещу вземането си по договора за възстановяване на разходите за издръжка и обучение, като остатъкът за възстановяване бил 7 484,73 лв. Ако се вземели предвид обаче единствено разходите, направени след сключване на договора, остатъкът за възстановяване бил в размер 138,31 лв. При тези фактически установявания от правна страна съдът приел, че е сезиран с иск за обезщетение на вреди от неизпълнение на договора от 17.03.2010 г. Академията на МВР била изпълнила, в качеството си на трето лице по договора, поетото от МВР задължение да обучава ответницата. Ответницата обаче не изпълнила задължението си да служи в системата на МВР за срок от 10 години, а напуснала по собствено желание преди изтичането и на половината от този срок. Затова тя дължала обезщетение за неизпълнено задължение, но само за периода, през който е действал договорът между страните. Макар ответницата да е била обучавана като курсант в Академия на МВР и за период, преди сключване на договора и през този период да са правени разходи за издръжка и обучение, то същите би могло да бъдат претендират на друго основание (без да е посочено кое това „друго” основание), а не въз основа на сключения през 2010 г. договор. Поради това съдът счел иска за основателен до размер от 138,31 лв, а за разликата го отхвърлил. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за значението на обстоятелството, при търсене на отговорност по чл.198 ал.1 ЗМВР 2006 г. (отм.), че договорът с курсант в Академия на МВР е сключен след започване на обучението и дължи ли се в този случай възстановяване на разходите за издръжка и обучение, извършени в периода преди сключване на договора, обуславя обжалваното решение. Основателен е и доводът на жалбоподателя, че той има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (такова значение нямат останалите въпроси), доколкото по разрешаването му няма установена практика, а законът не дава изричен отговор. Поради касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения съдът