Определение № 60553 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2436/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. А. Ж. срещу решение №100195 от 17.07.2020г. по т.д.117/20г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Ж., чрез пълномощника си – адв. Б. е поддържала основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като е сочила противоречие с „ТР №1/13 и ТР №1/18г.“ поради това, че въззивният съд не дал указания и възможност жалбоподателят да докаже особено близката връзка между ищцата и починалата. Според страната липсвали обективни критерии за установяване на такава връзка, както и критерии за определяне на „ особено големи неимуществени вреди“ като по този начин касаторът счита, че е установила предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържано е още и основание по чл.280, ал.2 ГПК в хипотеза на „очевидна неправилност“, в частта за определяне на това, че „ищцата не била в кръга на лицата на най- близките на починалото лице, както и в частта за пасивната легитимация на ответника“. Посочено е, че трябва да бъде даден отговор на шест формулирани въпроси, като първите два са свързани с пасивната материалноправна легитимация на ответника, същите са поставени в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и са свързани, с това дали ответникът е загубил „представителство“ с обявяване на чуждия застраховател в несъстоятелност. Останалите четири въпроса, поставени в хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.1 т.3 ГПК третират активната материалноправна легитимация на ищцата, в контекста на твърденията на страната, че следва да се конкретизират критериите, по които се определя близката връзка между пострадалия и братя и сестри, както и задълженията да съда да указва на страната какви точно обстоятелства следва да докаже за да бъде уважен иска, а също така и кой следва да ги докаже.Други доводи не са развити. Касаторът Ж. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Тя е поддържала общо противоречие с две тълкувателни решения, които не е обвързала с конкретно противоречие по конкретно поставените въпроси, нито е сочила разрешения на възивния съд в отклонение от приетите с тях разрешения, а е посочила общо, че съдът не бил дал указания и възможност да доказва особена близост между ищцата и починалия. Макар и да не е изрично посочено, дори и да бъде изведен релевантен въпрос от поставените в подобен контекст въпроси от 4 до 6, то страната е въвела единствено общо основание. Фактически невярно е, че съдът не е указал на ищцата, че следва да докаже своята активна материалноправна легитимация като фактите относими към нея следва да бъдат изведени от исковата молба като твърдения, на които се основава претенцията и които подлежат на доказване от ищцата, с оглед основателност на иска. В тази насока липсва и противоречие с ТР ОСНГТК № 1 /18г. С такова твърдение / ако то бъде изведено от изложението, въпреки, че изрично не е сочено/, страната, не обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че липсва противоречие между приетото от въззивния съд и приетото с цитираната тълкувателна практика. Така касаторът, с исковата си молба, е поддържала, че е установена емоционална връзка между сестрите, надхвърляща обичайната, като с касационната жалба е развила разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно ценил свидетелските показания. Въззивният съд, обаче, с оглед фактите, установени по делото изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения.Позовавайки се на цитираната от касатора задължителна практика, е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищеца отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между братя и сестри. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на сестрата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички установени факти обосновават, че отношенията между двете сестри а съставляват обичайните отношения между деца, израснали в едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищцата като лице извън кръга на очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, липса на доказаност за връзка между ищцата и починалата,надхвърляща нормалните отношения на привързаност между сестри, съдът не е постановил акта си в противоречие с разгледаната задължителна практика на ВКС. Наличието на тази практика изключва приложението на соченото от страната основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК дори и да се приеме че някой от множеството поставени по това основание въпроси е релевантен. С оглед констатираното необосноваване на основания за допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси, третиращи активната материалноправна легитимация на ищцата, следва да се приеме, че дори и установени / а случаят не е такъв/ като общо и допълнително основание останалите въпроси/ 1 и 2 / то това е без правно значение, тъй като с оглед горните изводи правният резултат няма да бъде променен. Извън това следва да се отбележи и че в тази част страната изобщо не е обосновала дъпълнителен критерий - поддържаното основание по чл.280, ал.1, т3 ГПК съобразно задължителните разяснения дадени с ТРОСГТК № 1 / 09г. Касаторът Ж. е сочила и основания по чл.280, ал.2, предл.3-го ГПК., обосновано от нея чрез посочване на части от решението. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, само е маркирано, без да бъдат изложени каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото, установени надлежно и поискани разноски в размер на 2097.60лв..