Определение № 2667 от 16.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 573/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана то министъра на туризма срещу решение №292 от 09.05.2023 г. по в.т.д.№939/2022 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №942 от 28.07.2022 г. по т.д.№1840/2021 г. на СГС в частта, с която на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД държавата, представлявана от министъра на туризма е осъдена да заплати на „Юник Травел“ ООД разликата над сумата от 49 282.38 лв. до сумата от 73 271.50 лв., представляваща наемна цена получена на отпаднало основание по договор №Т-РД-35-26/14.08.2017 г., ведно със законната лихва от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Какъв е вложеният от законодателя смисъл в понятието „наемна цена за 2020 г.“, която подлежи на редуциране съгласно §23, ал.2 и ал.3 от ПЗР на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г. – наемната цена, изчислена за календарната 2020 г. /01.01.2020 г. – 31.12.2020 г./ или наемната цена за съответния дванадесетмесечен период, зависещ от влизане в сила на конкретен наемен договор, която е дължима през 2020 г. Ответникът по касация „Юник Травел“ ООД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на сключен на 14.08.2017 г. договор, на ищеца „Юник Травел“ ООД е предоставен за временно и възмездно ползване морски плаж „Панорама-юг“, находящ се в к.к.„Златни пясъци“, за срок от 14.08.2017 г. до 14.12.2022 г., като на 09.05.2021 г. правоотношението е било прекратено предсрочно на основание т.7.1.2 от договора. Установил е, че със сключено между страните на основание §23 от ПЗР на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г. и заповед на министъра на туризма, допълнително споразумение от 20.08.2020 г., наемната цена е била намалена на сумата от 29 110.57 лв., но единствено и само за календарната 2020 г. След съответни изчисления, съобразно уговорената между страните и заплатена от ищеца годишна наемна цена за всеки един едногодишен период /от 14.08. до 14.08 на следващата година/ от целия период на действие на договора /14.08.2017 г. – 09.05.2021 г./ и намалената цена за календарната 2020 г., е достигнал до извод, че ищецът е заплатил със 73 271.50 лв. повече от дължимия наем, която сума подлежи на връщане като платена на отпаднало основание. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК спрямо формулирания въпрос е бланкетно, като не са изложени доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, респективно не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разпоредбата на §23 от ПЗР на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., въз основа на която е сключено допълнителното споразумение между страните, е достатъчно ясна и непротиворечива, като не съществува съмнение, че намалението на дължимото концесионно възнаграждение и на наемната цена за 2020 г., съответстващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020 г., се отнася до календарната 2020 г., който извод се подкрепя и от разпоредбите на приетата от МС Методика за определяне на този размер и за удължаване срока на концесията и на наема /възприемането на тезата на касатора, че се взема предвид единствено годишната наемна цена, дължима авансово в срок до 15.02.2020 г., би довело до извод за неприложимост на цитираните §23 от ПЗР на ЗЗ и Методика, по отношение на договори за наем, срокът на които изтича по време и след летния сезон на 2020 г., по които договори авансовото заплащане на цената е било дължимо в срок до 15.02.2019 г./. С оглед изложеното и при липсата на поддържаното селективно основание, касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което и с оглед изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2400 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,