Определение № 8 от 06.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2670/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Н. Т. срещу определение №218 от 28.09.2021г., постановено по ч.т.д.№633/2021г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение №260504 от 28.04.2021г. по т.д.№376/2019г. на Окръжен съд - Стара Загора В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение, потвърждаващо определението на първата инстанция, с което е уважена молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ по реда на чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определение №643/02.07.2020г. по т.д.№376/2019г. на ОС - Стара Загора в частта за разноските, е неправилно. От една страна се твърди, че съдът неправилно е възложил разноските на сдружението в тежест на ищцата, тъй като в случая не е налице нейно бездействие или неправилно поведение при завеждане на иска, а ищцата единствено е търсила възможност за реализиране на правата си. От друга страна се сочи, че неправилно е присъдено адвокатско възнаграждение за пълно процесуално представителство пред една инстанция, въпреки че не са извършени всички процесуални действия по защита на ответника по предявените искове. Излагат се доводи, че предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдв.С. минимални размери на адвокатските възнаграждения за една инстанция се отнасят до извършени всички процесуални действия до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В тази връзка се твърди, че доколкото първоинстанционното производство е било прекратено след изготвяне на отговор по чл.131 ГПК, то дължимото възнаграждение следва да бъде в размер не повече от 150лв., респ. – от 100лв. на основание чл.6, т.2 и т.3 от Наредбата. Иска се отмяна на обжалваното определение, намаляване на присъдените на ответника разноски съответно на 100лв., респ. - 150лв., или пълната им отмяна и присъждане на разноски за частната касационна жалба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, се поддържа основанието чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Формулиран е следния правен въпрос, за който се твърди, че е разрешен от апелативния състав в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №34 от 17.01.2014г. по ч.гр.д.№6312/2013г. на І г.о.; определение №461/01.07.2013г. по ч.т.д.№1701/2013г. на ІІ т.о.; определение №25/04.03.2009г. по т.д.№638/2008г. на ІІ т.о.; определение №66/15.02.2012г. по гр.д.№771/2011г. на І г.о. и определение №339/02.06.2014г. по ч.т.д.№1538/2014г. на ІІ т.о, а именно: „ Разполага ли с възможност съдът на преценка да намали размера на дължимото по чл.78,ал.4 ГПК в полза на ответника възнаграждение под нормативно установения за това минимум, когато делото е прекратено преди разглеждане на спора по същество в открито съдебно заседание?“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ („НББАЗ“), в който се сочи, че не е налице поддържаното от частната касаторка основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставеният въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС, а напротив – че въпросът е разрешен от апелативния състав в съответствие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.78, ал.4 ГПК. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение №260504/28.04.2021г. по т.д.№376/2019г. на Окръжен съд - Стара Загора, постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК, е допълнено определение №643/02.07.2020г. за прекратяване на производството по делото в частта за разноските, като ищцата Б. Н. Т. и осъдена да заплати на „НББАЗ“ адвокатско възнаграждение в размер на 1 554лв. с включено ДДС. С обжалваното пред касационната инстанция определение №218 от 28.09.2021г. по ч.т.д.№633/2021г. съставът от Пловдивския апелативен съд е потвърдил определението на първата инстанция от 28.04.2021г. Не е спорно между страните, че с влязло в сила определение №6431 от 02.07.2020г. е прекратено производството по т.д.№376/2019г. на ОС – Стара Загора, поради недопустимост на предявения от ищцата Б. Т. против „НББАЗ“ осъдителен иск. За да потвърди обжалваното определение на първата инстанция от 28.04.2021г., с което е допълнено прекратителното определение в частта за разноските чрез осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата 1 554лв., въззивният съд е посочил, че за отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК е без значение дали делото е прекратено още в процеса на размяна на книжата или това е станало в един по-късен момент. Според апелативният състав в случая, при който ищецът прибързано е предявил иска срещу нелегитимиран по чл.515, ал.4, т.1 от КЗ ответник, последният има право на разноски при прекратяване на делото, независимо, че прекратяването е станало на етап размяна на съдебни книжа. Приемайки, че първата инстанция точно е определила минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - в размер на 1 554лв. с ДДС, въззивният състав е обосновал извода, че ищцата следва да понесе отговорността за направените от ответника съдебни разноски в посочения размер, без да има значение, какви процесуални действия са извършени от пълномощника на ответната страна. Настоящият касационен състав намира, че не е налице поддържаното от частната касаторка основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. Не е решен в противоречие с посочената практика на ВКС поставеният от частната касаторка въпрос: „ Разполага ли с възможност съдът на преценка да намали размера на дължимото по чл.78,ал.4 ГПК в полза на ответника възнаграждение под нормативно установения за това минимум, когато делото е прекратено преди разглеждане на спора по същество в открито съдебно заседание?“. В нито един от цитираните от касаторката актове не е обосновано становището, че съдът има право да намали размера на дължимото по чл.78,ал.4 ГПК в полза на ответника възнаграждение под нормативно установения за това минимум, когато делото е прекратено преди разглеждане на спора по същество в открито съдебно заседание. С определението №34/17.01.2014г., постановено по ч.гр.д.№6312/2013г. на ВКС, І г.о., въз основа на възражение по чл.78, ал.5 ГПК, е намалено дължимото адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. минимум ( а не под него). Другите посочени от касаторката определения на ВКС (определение №461/01.07.2013г. по ч.т.д. №1701/2013г. на ІІ т.о., определение №25/04.03.2009г. по т.д.№638/2008г. на ІІ т.о.; определение №66/15.02.2012г. по гр.д.№771/2011г. на І г.о. и определение №339/02.06.2014г. по ч.т.д.№1538/2014г. на ІІ т.о,), нито са относими към поставения въпрос, нито представляват противоречива практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно разясненията по т.2 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№2/2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като със същите не е допуснато касационно обжалване на атакуваните актове. На последно място следва да се има предвид, че има формирана практика на ВКС (определение №670/19.10.2015г. по ч.гр.д. №3982/2015г. ІV г.о. и др.) за това, че при осъществяване на отговорността по чл.78, ал.4 ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи само до извършените от адвоката на ответника процесуални действия до момента на прекратяване на производството. Поради липсата на поддържаното от частната касаторка основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав от Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение,