Определение № 3066 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4025/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Г. И., срещу определение № 50204 от 17.05.2023 г., постановено по гр.д. № 2998/2022 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 39970/24.06.2022 г., подадена от И. срещу решение № 1064/11.05.2022 г. по в.гр.д. № 9881/2020 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която като краен резултат са отхвърлени като неоснователни следните искове: за сумата от 4259,80 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в сторени разходи за поставяне на видеонаблюдение на търговския обект; за сумата от 3720 лв., представляваща обезщетение за сторени разходи по договор за поръчка във връзка с водене на гражданско дело, настъпили в резултата на неправомерното прекъсване на електроснабдяването в имота на ищцата; за сумата от 5000 лв., представляваща неимуществени вреди, претърпени от уронване доброто име на ищцата в обществото в резултат на неправомерното прекъсване на тока. В частната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че са били предявени няколко обективно и субективно съединени иска, всеки с цена под 5000 лв., докато в действителност е бил предявен само един иск с цена 28179,80 лв. – за обезщетение за претърпени вреди в този общ размер. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. Жалбоподателката е страна по гр.д. № 2998/2022 г. на Върховния касационен съд, по което е постановено определение № 50204 от 17.05.2023 г., с което подадената от И. касационна жалба вх. № 39970/24.06.2022 г. срещу решение № 1064/11.05.2022 г. по в.гр.д. № 9881/2020 г. по описа на Софийски градски съд е оставена без разглеждане в частта й относно предявените обективно съединени искове за суми, представляващи обезщетение за претърпени загуби и за неимуществени вреди. Съставът на ВКС е приел, че жалбата е недопустима в частта относно иска за сумата 4259,80 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби – сторени разходи за поставяне на видеонаблюдение на търговския обект; относно иска за сумата 3720 лв., представляваща обезщетение за разходи по договор за поръчка във връзка с водене на гр.дело № 284/2016 г по описа на РС-Разлог за периода 14.3.2016 г. до 10.6.2018 г., настъпили в резултат на неправомерното прекъсване на електроснабдяването в имота на ищцата, както и относно иска за сумата 5 000 лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име на ищцата в обществото, настъпили в резултат на неправомерното прекъсване на тока. Прието е, че съдът е бил сезиран с три обективно съединени иска и доколкото съгласно правилото на чл.69 ал.1 т.1 ГПК вр. чл. 68 ГПК всеки от исковете е с размер на цената под 5 000 лв., то на основание чл. 280, ал. 3 ГПК въззивното решение в тази част не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда, че решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. В случая ищцата е предявила няколко обективно съединени парични иска за съвместно разглеждане, всеки от които има за предмет различно спорно право със собствено основание. Независимо от посочването на общата сума, която се търси от ответника, ищцата е заявила четири отделни претенции – за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи: 1. пропуснати ползи; 2. разходи по поставяне на видеонаблюдение на търговския обект; 3. разходи по договор за поръчка във връзка с водене на гражданско дело, а четвъртият иск е за обезщетяване на неимуществени вреди. Обективното съединяване на искове не предполага определяне цената на иска от сбора на цената на всеки от тях, а само съвместното им разглеждане и постановяване на едно общо решение. Всеки от двата парични иска за присъждане на обезщетение за разходи по поставяне на видеонаблюдение на търговския обект и за разходи по договор за поръчка във връзка с водене на гражданско дело е с цена под 5000 лв., а искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с цена, равна на 5000 лв. Тези искове попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което правилно са оставени без разглеждане. Затова обжалваното определение следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,