Определение № 2202 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 839/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието, представлявано от министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, против Решение № 34 от 10.02.2025 г. по в. гр. д. № 177/2023 г. на Окръжен съд – Враца, с което след отмяна на Решение № 94 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 1044/2022 г. на Районен съд – Враца са отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу Ц. Т. Д. осъдителни искове с правно основание чл.8, ал.1 ЗАЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на 14 696,01 лв. - главница, представляваща дължима арендна вноска по договор за аренда № 01 от 07.10.2016г. за стопанската 2020 - 2021г., законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2022 г. до окончателното й изплащане и 1 988,04 лв. - обезщетение за забава за периода 02.10.2020г. - 31.01.2022г. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове, както и присъждане на направените разноски. Изразява се несъгласие с извода на съда за нередовност на исковата молба като подадена от ненадлежна страна – страна, която не участва в облигационното правоотношение, приемайки, че Министерство на земеделието е самостоятелен правен субект, който се представлява от министъра на земеделието. Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, по отношение на който да се твърди, че покрива селективния критерий по сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, а е посочено, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в Решение № 181 от 14.06.2012г. по гр.д. № 96/2012г. на ВКС, II г. о.; Решение № 8 от 13.03.2020 г. по гр. д. № 1322/2019 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 20 от 03.08.2022 г. по гр. д. № 3854/2021г. на ВКС, I г.о. Ответникът – Ц. Т. Д., в законоустановения срок не представя отговор. Третото лице-помагач – Областна дирекция „Земеделие” - Враца, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за основателност на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от Министерство на земеделието против Ц. Т. Д. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.8, ал.1 ЗАЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца суми във връзка с изпълнение на договор за аренда. С постановеното по спора решение исковете са уважени. Сезиран с жалба на ответницата Д., за да достигне до обжалвания резултат, Окръжен съд – Враца е изложил следните съображения: За неустановено по делото е прието, че между страните по спора - ищецът Министерството на земеделието, представлявано от министъра на земеделието, и ответницата Ц. Т. Д., е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за аренда; Видно от представеното към исковата молба заверено копие от Договор за аренда № 01 от 07.10.2016г., същият е сключен между директора на ОД „Земеделие“ - Враца, оправомощен със Заповед № РД 46-446 от 04.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните, в качеството му на арендодател, и Ц. Т. Г., в качеството й на арендатор, с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на земеделска земя от ДПФ на територията на [община], област Враца. Въз основа на тези констатации въззивният съд е приел, че в случая е налице правен спор относно неизпълнение на договор за аренда на земи от държавния поземлен фонд, които компетентен да отдава под наем съгласно чл.24, ал.1, изр.2 ЗСПЗЗ е министърът на земеделието, представляващ, съгласно чл.24, ал.12 ЗСПЗЗ, държавата по дела, отнасящи се до земи от държавния поземлен фонд. Следователно, надлежна страна в твърдяното материално правоотношение следва да е държавата, която се представлява пред съда от министъра на земеделието. Както в исковата молба, въз основа на която било образувано производството пред Районен съд – Враца, така и в отговора на въззивната жалба, като ищец е било посочено Министерството на земеделието, представлявано от министъра на земеделието, а не държавата, представлявана пред съда от министъра на земеделието. Държавата и Министерството на земеделието са различни правни субекти, макар и в определени случаи министърът на земеделието да упражнява права на държавата, респективно да представлява както нея, така и самостоятелното юридическо лице Министерство на земеделието. Щом страна - арендодател по процесния договор за аренда № 01 от 07.10.2016 г. е държавата, представлявана от министъра на земеделието, който е оправомощил директора на ОД „Земеделие“ - Враца да сключи договора, а не Министерството на земеделието, представлявано от министъра на земеделието, и след като Министерството на земеделието не е страна по договора за аренда, то същото не е активно материалноправно легитимирано да търси арендно плащане от арендатора по договора Ц. Т. Г.. С оглед формираните правни изводи Окръжен съд – Враца е приел, че искът с правно основание чл.8, ал.1 ЗАЗ, предявен от Министерството на земеделието, е неоснователен и съответно е отхвърлен, като с оглед акцесорния характер на обезщетението за забава, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД също е отхвърлен като неоснователен. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, както и е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. Горните задължителни указания са изцяло приложими в настоящия случай, доколкото изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа въпроси, отговарящи на общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. За правна яснота и изчерпателност на изложението следва да се посочи, че практиката на ВКС, на която касаторът се позовава в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е относима към хипотезата на ненадлежно представителство на държавата, в който случай в изпълнение на принципа на законност /чл.5 от ГПК/ съдът е длъжен служебно да приложи императивните законови правила относно представителството на държавата, като конституира надлежния й представител. Решаващ за обжалвания резултат мотив на съда е, че подалият исковата молба ищец – Министерство на земеделието не е активно материалноправно легитимирано да търси плащане от арендатора по договора Ц. Т. Г., тъй като не е страна по облигационното правоотношение. Подробно е обоснован изводът, че надлежна страна в твърдяното материално правоотношение относно неизпълнение на договор за аренда на земи от държавния поземлен фонд е държавата, която се представлява пред съда от министъра на земеделието. Следователно, проблемът в случая не е в ненадлежно представителство на държавата, тъй като държавата не е страна по делото. Цитираната от касатора практика на ВКС би намерила приложение в случай на твърдение от Министерство на земеделието, че действа като представител на държавата, от чието име предявява иска, каквото обаче не е заявено в хода на производството. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК