Определение № 50773 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4819/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Р. Р. С., подадена чрез адв. Н. И., против въззивно решение № 1329/23.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 737/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260263/01.02.2021 г. по гр. д. № 5898/2020 г. на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ТП на НОИ - Варна и „Оазис“ ЕООД иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е работил в СДТ „Обществено хранене", поделение „Ресторанти“ - Варна ,като „общ работник – товаро-разтоварач“ ,за периода от 05.05.1981 г. до 01.01.1987 г., на пълен 8-часов работен ден, с месечно възнаграждение от 175 до 250 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът е формулирал следният въпрос: „При установяване на искова защита за установяване на трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., при което за това доказване съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР се осъществява съгласно действащите дотогава разпоредби, може ли да се твърди, че предвид монополната държавна собственост през периода, издадените от други държавни учреждения официални документи /Работническа болница-Варна и Първа градска болница - Варна, Клиника УНГ и Неврологична клиника/, удостоверяващи и доказващи факти за полагане на такъв трудов стаж, могат да се считат като „Други подобни документи“ по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 9 от ЗУТОССР?”, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответните страни по касация „Оазис“ ЕООД и от ТП на НОИ - Варна, в които се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения: В Тълкувателно решение № 2/06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че установяването на трудов стаж по съдебен ред е трудов спор, което следва от нормата на чл. 357, ал. 1 КТ. Работникът или служителят е активно легитимиран да предяви тези искове, а пасивната легитимация е уредена в чл. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, който предвижда, че искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или само срещу поделението, когато работодателят е прекратил своята дейност, а искът за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. Касационната жалба на Р. Р. С. е подадена срещу решение по въззивно дело, с което съдът се е произнесъл по трудов спор, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. На основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ТП на НОИ - Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определени съгласно чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25а, ал. 3 Наредбата към ЗПП. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на IV г. о.