Определение № 514 от 18.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1682/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. Г. и П. Г. П., представлявани от адв. Н. Д., срещу определение № 217 от 07.05.2024г. по ч.т.д. № 159/2024г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 397 от 09.02.2024г. по т.д. № 1958/2023г. на ОС Бургас за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на досъдебно производство № 461/22г. по описа на Второ РУ – Бургас, пр.вх. № 7446/2022г., пор. 1845/2022г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас, съответно на съдебното производство, образувано пред наказателния съд във връзка с посоченото досъдебно производство.

Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Намират, че съдебната практика, на която се е позовал въззивният съд, е изолирана, и излагат съображения, че с оглед оборимата презумпция на чл.45, ал.2 ЗЗД освен наказателния съд, и гражданският съд може да разглежда и се произнася относно противоправността на конкретно деяние, като в тази връзка може да обоснове вината на делинквента. Поддържа, че съгласно трайната практика на ВКС спирането е допустимо само ако фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес, а спорното право е обусловено от тези факти, каквато хипотеза в случая не е налице. Сочи, че висящото наказателно производство в досъдебната фаза е правно ирелевантно за гражданския процес, тъй като гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове. В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, респ. липса на наказателно производство в съдебна фаза, при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването, и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?

2. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, по което делинквентът е привлечен в качеството на обвиняем, при наличието на тъждество между деянието, предмет на разследването, и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?

3. Кога е налице основание за спиране на гражданското производство до приключване на наказателното производство?

Частният жалбоподател намира, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с определение № 274 от 13.06.2011г. по ч.гр.д. № 270/2011г. на ВКС, I г.о., определение № 378 от 28.05.2010г. по ч.гр.д. № 383/2010г. на ВКС, II т.о., определение № 44 от 26.01.2010г. по ч.гр.д. № 15/2010г. на ВКС, II г.о., определение № 604 от 22.10.2012г. по ч.т.д. № 592/2012г. на ВКС, I т.о., определение № 537 от 31.12.2018г. по ч.гр.д. № 2776/2018г. на ВКС, III г.о., определение № 323 от 20.05.2013г. по ч.гр.д. № 2950/2013г. на ВКС, III г.о., определение № 87 от 13.05.2022г. по ч.гр.д. № 834/2022г. на ВКС, I г.о.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, представляван от адв. Н. Л., оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, тъй като по поставените въпроси е налице формирана постоянна практика и въззивният съд се е произнесъл в съответствие с нея. Излага съображения за наличие на основанията на чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд за спиране на производство по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, се е позовал на практиката на ВКС, според която съдът спира гражданското дело при наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Взел е предвид представените по делото доказателства – писмо изх.№ 7446/22 г. от 17.02.2024 г. от ОП Бургас, съгласно което с постановление от 25.07.2023 г. по досъдебното производство е привлечен в качеството на обвиняем Т. Х. К. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1 НК, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.116 ЗДвП. Поради това е споделил извода на първоинстанционния съд, че в случая е налице основание по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като с оглед привличането като обвиняем в досъдебното производство на ответника по настоящото дело е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Поставените процесуалноправни въпроси, отнасящи се до преценката за наличие на предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице при наличие на досъдебно производство, се явяват обуславящи изхода на делото. Не е налице обаче основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпроса е формирана постоянна практика, обективирана в определение № 134 от 2.04.2020г. по ч.т.д. № 468/2020г., I т.о., определение № 290 от 1.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г., I т.о., определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч.т.д. № 653/2020г., II т.о., определение № 440 от 16.06.2023 г. по ч.т.д. № 796/2023г., ІІ т.о., определение № 493 от 28.06.2023 г. по ч.т.д. № 882/2023г., ІІ т.о., определение № 100/06.12.2018г. по ч.т.д. № 202/2018г. на ІІ т.о. и др. Съгласно така формираната практика пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал в уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца - чл.300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ, и с оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК - когато наказателното производство е в досъдебна фаза, или на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК - когато наказателното производство е в съдебна фаза. Пояснено е, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ. В същия смисъл е и разрешението, възприето в мотивите по т.2 от Тълкувателно решение № 5/05.04.2006г. по тълк. д. № 5/2005г. на ОСГК на ВКС, че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182, б.”д” ГПК (отм.) - разпоредба, аналогична на чл.229, ал.1, т.5 от действащия ГПК от 2007г., и ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Настоящият състав напълно споделя така формираната постоянна практика на ВКС.

В случая произнасянето на въззивния съд за наличие на основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по исковете по чл.432, ал.1 КЗ, за да бъде установено деянието и да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответния застраховател, е в съответствие с посочената практика на ВКС.

Наличието на формирана по поставените въпроси практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и от която въззивният съд не се е отклонил, изключва допускане на касационен контрол на посоченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение