Определение № 148 от 20.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 986/2017 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. Л. Т. срещу на определение от 26.10.2016г., постановено по гр.д. № 4588/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 08.06.2016г., постановено по гр.д. № 6988/2015 г. по описа на Градски съд – София, с което е върната касационна жалба от 27.05.2016г. на С. Т. срещу въззивно решение от 26.04.2016г. по същото гражданско дело. Жалбоподателката С. Л. Т. поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да бъда отменено като бъде даден ход на касационната й жалба. Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата. При така установените данни по делото настоящият състав намира, че частната касационна жалба на С. Т. е недопустима и следва да бъде върната с оглед разпоредбата на чл.275, ал.2 ГПК. С атакуваното определение Софийски апелативен съд, като е потвърдил определение за връщане на касационна жалба от 27.05.2016г. на С. Т. срещу въззивно решение от 26.04.2016г. по гр.д.№6988/2015г. на ГС София на основание чл.280, ал.2 ГПК, е постановил окончателен съдебен акт. С постановяването на този съдебен акт жалбоподателката е изчерпала процесуалния ред за инстанционен контрол над постановените от съдилищата определения. Ето защо настоящата частна жалба не може да бъде разгледана по същество от ВКС и следва да бъде върната. При тези съображения, съдът