Определение № 3266 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2650/17.03.2026 г., подадена от Г. И. Р., чрез процесуален представител адв. Н. К., против определение № 61 от 10.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 368/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на Г. И. Р. за възстановяване на дадения й с разпореждане № 1020 от 14.11.2025 г., постановено по делото, едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на касационна жалба вх. № 9474/12.11.2025 г. против решение № 187 от 04.11.2025 г. по същото дело. Жалбоподателката навежда оплаквания за неправилност на определението и иска отмяната му. Ответникът по жалбата – Прокуратура на Република България, не е подал отговор и не изразява становище по жалбата. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното в настоящото производство определение № 61 от 10.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 368/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, е оставена без уважение молбата на Г. И. Р. за възстановяване на дадения й с разпореждане № 1020 от 14.11.2025 г., постановено по делото едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на касационна жалба вх. № 9474/12.11.2025 г. против решение № 187 от 04.11.2025 г. по същото дело. С цитираното разпореждане са дадени указания на жалбоподателката да представи описаното, но липсващо приложение към жалбата: отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и документ за платена държавна такса за допускане на обжалване по сметка на ВКС. След призоваване на страните в о. с. з., съдът е приел молбата на жалбоподателката за възстановяване на пропуснатия процесуален срок за неоснователна по съображения, че от представения с молбата Болничен лист № Е2025 0095461 се установява, че същият е издаден за минало време на 17.12.2025 г., след като лицето Н. К. се е явила на преглед на 16.12.2025 г. Болничният лист е за 6 календарни дни, за периода от 11.12.2025 г. до 16.12.2025 г., като посочената диагноза на заболяването, е „увреждане на брахиалния плексус“, по причина „общо заболяване“, за което е предписан режим на лечение „домашен – амбулаторен“. В графа „Забележка“ е посочено: „състоянието възпрепятства изпълнението на служебните му задължения“. Прието е, че болничният лист не съответства на изискванията на чл. 9 от Наредбата за медицинската експертиза. Болничният лист не е издаден в деня, в който е установена временната неработоспособност – видно от същия, лицето се е явило на преглед на 16.12.2025 г., а болничният лист е издаден на 17.12.2025 г. Датата на започването на отпуска /11.12.2025 г./ е по-ранна от датата на издаването му /17.12.2025 г./, като не е налице предвиденото в ал. 1, изключения – временната неработоспособност да е констатирана в деня, в който лицето е било на работа или след изтичане на работното му време /в който случай отпускът започва от следващия календарен ден/, нито болничният лист е продължение на друг такъв. Съгласно чл. 9, ал. 4 от НМЕ, болничен лист за минало време без предварителен преглед на болния не се издава. В случая доказателство за извършен предварителен преглед на болния изобщо не е представено. Не се доказва да е налице предвиденото в същата разпоредба изключение – случай на тежко остри или изострено хронично заболяване, при който при прегледа обективната находка, отразяваща естеството и стадия на даденото заболяване, доказва, че лицето е боледувало и е било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могъл да бъде извършен. Дори да е била налице посочената хипотеза, изключението се допуска най-много до два дни преди издаването на болничния лист, като в тези случаи причините за неизвършения предварително преглед задължително подробно се мотивират в амбулаторния лист за прегледа и се отбелязват в графа „бележки“ на болничния лист, което в случая не е направено – липсва изобщо приложен амбулаторен лист за прегледа, а в графа „Забележка“ липсва подробно мотивиране на причините за неизвършения предварително преглед. Когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да бъде издаден за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и амбулаторния лист се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В настоящият случай липсва представена такава обосноваваща медицинска документация, както и амбулаторен лист, в който да е обоснован изводът, че лицето в посочения в болничния лист период преди датата на прегледа действително е било неработоспособно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Изводите на Апелативен съд - Пловдив за неоснователност на молбата за възстановяване на срока за поправяне на нередовностите на касационната жалба на Г. И. Р. са правилни. Трайно в практиката на ВКС намерила израз в определение № 347 от 08.07.2010 г. по ч. гр. д. № 284/2010 г. на ВКС, I г. о. и определение № 340 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на ВКС, I г. о. е прието: в първото, че „особени непредвидени обстоятелства“ са природни бедствия, внезапно тежко заболяване и прочие, които обективно са лишили страната от възможност да извърши своевременно и в срок процесуалното действие; а във второто - че особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини – болест, злополука, природно бедствие – да извършат съответното процесуално действие; че препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока; че преценката дали тези обстоятелства са налице следва да се извършва въз основа на фактите и обстоятелствата, установени по конкретното дело, по което е направено искане за възстановяване на пропуснат срок, но във всички случаи препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да не е било непреодолимо; както и че заболяването на адвоката в последния ден на срока за подаване на жалба при липса на данни да са били предприети действия по изготвянето й преди това, не може да се счита за особено непредвидено обстоятелство, защото при своевременно организиране на защитата, жалбата е могла да бъде подадена преди последния ден на срока. В случая, законоустановеният едноседмичен срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 12.12.2025 г. – петък, присъствен ден /съобщението е връчено на адвокат Н. К. на 05.12.2025 г./. Възстановяването на срока е поискано лично от страната с молба на 17.12.2025 г., с която са представените изисканите от съда приложения към касационната жалба, включително заплатена на 16.12.2025 г. държавна такса, както и болничен лист на адвокат К. от същата дата /17.12.2025 г./. Констатация за „внезапно тежко заболяване“ не може да се направи от представения болничен лист, установяващ временна нетрудоспособност за минал период, с вписана диагноза от лекуващия лекар „увреждане на брахиалния плексус“ и без да има надлежно отбелязване по каква причина пациентката не се е прегледала на 11.12.2025 г. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. При извършеният от Апелативен съд - Пловдив инцидентен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК обосновано е прието, че издаденият документ не отговаря на формалните изисквания на чл. 9, ал. 4 от Наредба за медицинската експертиза, в която насока са изричните възражения на насрещната страна в производството Прокуратурата на Република България /виж становището в протокола от о. с. з. от 30.01.2026 г./. Ето защо, с документа страната не е установила основателна извинителна причина за пропускането на срока. Предвид изложеното обжалваното определение на Апелативен съд - Пловдив следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение