Определение № 11009 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2025 г.

ВАСВторо отделение06.11.2025 г.докладчик Георги Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 28551 от 29.08.2025 г., постановено по адм. дело № 9123/2025 г. по описа на Административен съд – София - град. ОСЪЖДА И. Б., [ЕГН], да заплати на Столична община сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ ТАНЯ РАДКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

Мотиви

Производството е по чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на И. Б., чрез адв. Анастасова, срещу определение № 28551 от 29.08.2025 г., постановено по адм. дело № 9123/2025 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № РПД25-РД09-91 от 30.06.2025 г. на кмета на район „Подуяне“ – Столична община. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което допуснатото предварителното изпълнение на заповедта да бъде отменено и да бъде спряно изпълнението на заповедта. Ответникът – кмет на Столична община, в приложено по делото писмено възражение, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Захариев, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на частния жалбоподател. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София - град е образувано по жалба на И. Б. срещу разпореждане за допуснато на основание чл. 60 АПК предварително изпълнение на заповед № РПД25-РД09-91 от 30.06.2025 г. на кмета на район „Подуяне“ – Столична община, с която на основание чл. 54а от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ на Б. А. Б. и И. Б. им наредено, в качеството им на собственици на самостоятелен обект с идентификатор 68134.614.142.2.137 в сграда в режим на етажна собственост да осигурят на представители на етажната собственост достъп в собствения си обект, с цел извършване на необходими ремонтни дейности за отстраняване на теч /вертикален щранг от мръсната канализация, разположен на шести етаж/, който засяга, както общи части на многофамилната жилищна сграда, така и разположени под него самостоятелни обекти. На основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта, като са изложени конкретни мотиви – за защита здравето и безопасността на собственици/обитатели на многофамилната жилищна сграда. Административният орган е посочил, че опасността се изостря през летните месеци, когато високите температури във вътрешните помещения допринасят за ускорено изпаряване на отпадните води. Това създава предпоставка за повишена концентрация на вредни емисии, разпространение на неприятни миризми и благоприятства развитието и преноса на патогенни микроорганизми във въздуха, което допълнително застрашава здравето на обитателите на многофамилната жилищна сграда. Съдът е приел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно. При съобразяване на нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК административният съд е приел, че разпореждането за предварително изпълнение е правилно и обосновано, като в случая посочените от органа мотиви и описаните обстоятелства – защита на здравето и безопасността на собственици/обитатели на многофамилната жилищна сграда, обосновават извода, че предварителното изпълнение е допуснато, за да се осигури животът и здравето на гражданите, както и да се защитят важни държавни и обществени интереси по смисъла, вложен в чл. 60, ал. 1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. При правилно приложение на закона и разпределение на доказателствената тежест първоинстанционният съд е изследвал визираните в чл. 60, ал. 1 АПК условия за допускане на предварително изпълнение на административния акт, като е достигнал до правилни изводи. С разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт в предвидените в нормата хипотези, а именно: ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Основният критерий по чл. 60, ал. 1 от АПК за допустимостта на предварителното изпълнение изисква поставянето на някакъв защитим обществен интерес над частния такъв. В конкретния случай, съгласно изложените мотиви, предварителното изпълнение е допуснато с цел да се защити здравето и безопасността на собственици/обитатели на многофамилната жилищна сграда, засегнати от теч от вертикален щранг. Административният орган е мотивирал допуснатото предварително изпълнение с наличието на проблем, свързан с теч от вертикален щранг от мръсната канализация, разположен на шести етаж в многофамилната жилищна сграда, засегнал както общи части на сградата, така и самостоятелни обекти – индивидуална собственост на обитателите, разположени на по - долните етажи. Посочил е, че е налице реална и непосредствена опасност за здравето и безопасността на обитателите на имотите, включени в етажната собственост, произтичаща от интензивното овлажняване на конструктивни елементи и замърсяването на вътрешната жилищна среда и потенциалното разпространение на болестотворни агенти. Опасността се изостря през летните месеци, когато високите температури във вътрешните помещения допринасят за ускорено изпаряване на отпадните води. Това от своя страна създава предпоставка за повишена концентрация на вредни емисии, разпространение на неприятни миризми и благоприятства развитието и преноса на патогенни микроорганизми във въздуха, което допълнително застрашава здравето на обитателите на многофамилната жилищна сграда. Така изложените фактически основания в частта на допуснатото предварително изпълнение на заповедта обосновано са приети от първоинстанционния съд, че водят до наличието на предпоставки за допускането на предварителното изпълнение. Жалбоподателката не сочи наличието на засягане на свой интерес, който да е равен по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 АПК, нито ангажира доказателства, от които да е видно, че предварителното изпълнение може да й причини значителна или трудно поправима вреда. Дори и хипотетично да се приеме, че допуснатото предварително изпълнение би могло да й причини имуществени вреди, това не съставлява равен по значимост на посочените в чл. 60, ал. 1 АПК интерес, тъй като икономическите интереси на един собственик на обект в никакъв случай не са по-значими и по-важни от здравето и живота на гражданите в етажната собственост. Установено е, че от апартамент №19, собственост на жалбоподателката, произхожда теч, който причинява овлажняване и повреди на конструктивни елементи в сградата. Някои от апартаментите под този на жалбоподателката са съществено увредени, а един – негоден за обитаване. Това създава непосредствена опасност за живота и здравето на останалите обитатели. Поради сериозната и непосредствена опасност е налице необходимост от незабавно изпълнение на заповедта (за извършване на ремонтни или обезопасителни действия). Целта е защита на особено важен обществен интерес – здравето и безопасността на гражданите. Изложените в частната жалба твърдения относно нарушаване на правото на собственост и правото на личен и семеен живот (чл. 8 ЕКПЧ) не са достатъчни за отмяна на предварителното изпълнение. В съдебния баланс приоритет има защитата на живота и здравето на гражданите, които изискват бърза намеса, въпреки евентуалните неудобства за жалбоподателката. Намесата е временна, необходима за предотвратяване на по-тежки вреди и пропорционална на преследваната цел – защита на здравето и безопасността на множество лица. Не се установява по делото, че предварителното изпълнение на заповедта, с която е разпоредено осигуряване на достъп в собствения на жалбоподателката апартамент до общите части на сградата за извършване на дейностите, предвидени в чл. 6, ал. 1, т. 12 от ЗУЕС, може да й причини значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка следва да се има предвид, че Б. е следвало да докаже засягане на свой интерес и то равен по значимост или по-голям от посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Доказателства и доводи в тази насока по делото липсват, поради което изводът на административния съд за законосъобразност на предварителното изпълнение е правилен, още повече, че доводите й, включително и тези, изложени в частната жалба, касаят съществото на спора относно законосъобразността на процесната заповед. Предвид изложеното, изводът на административния съд за съответствие на допуснатото предварително изпълнение с изискванията на ал. 1 на чл. 60 от АПК се явява обоснован и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за производството, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

12