Определение № 1001 от 02.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 950/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Б. Б. чрез нейния пълномощник адв. Т. Ж., срещу въззивно решение № 6273 от 15.11.2024 г. по в.гр.д. № 4926/2023 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са наведени подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е обосновал извод за неоснователност на исковата претенция, като е приел, че сделката, с която жалбоподателката е прехвърлила на ответниците 2/3 ид. части от процесния недвижим имот, е валидна. В нарушение на съдопроизводствените правила е основал изводите са на заключенията на съдебно - графичните експертизи, без да анализира останалите събрани доказателства и да ги съпостави със заключенията на вещите лица. В резултат на превратно интерпретиране на съдебната практика е приел, че съществуването на основание на сделката се извежда от нейния вид и съдържание. Оспорва като неправилен изводът, че основанието на договорите за покупко-продажба е придобиването на едно право, както и че обстоятелството дали цената е била платена е неотносимо към преценката за наличие на основание на договор за покупко-продажба. Поддържа, че сделката е нищожна и поради нарушение на добрите нрави, тъй като тя не се е явявала пред нотариуса, не е подписвала нотариалния акт, не познава купувачите и не е получавала никакви суми от тях срещу прехвърлените права. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1. Допустимо ли е да бъде сключена и валидно ли е сключена процесната сделка за покупко-продажба на недвижим имот при липсата на съдебно установено чрез доказателствата по делото заплащане по предвидения ред на цената, посочена в нотариалния акт. 2. Допустима ли е и противоречи ли на добрите нрави и закона сделката за покупко-продажба, при преценка на което основание, релевирано от ищеца - въззивник, при липса на събрани в хода на делото доказателства за заплащане на посочената в акта цена, независимо от тежестта на доказване, и доколко има значение за валидността на процесната сделка нееквивалентността на насрещната престация. 3. Процесуално задължен ли е съставът на въззивния съд да възприеме изцяло, с оглед неговата категоричност, заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно - графична експертиза. 4. Дължи ли съдът свои мотиви във връзка с анализа на заключенията по съдебно - графичните експертизи и най-вече - доколко кредитира с доверие изцяло или части от тези експертизи, при съпоставянето им с твърденията на ищцата и с останалите писмени доказателства по делото. По тези въпроси жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. 5. Допустимо ли е пълно и цялостно препращане към мотивите на решението на първоинстационния съд, когато против това решение са насочени конкретни възражения, свързани с предмета и обхвата на произнасяне на първата инстанция, съгласно въведените с исковата молба основания на претенциите и съобразно приетия доклад по делото. По този въпрос жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация М. Т. Ю. и Д. С. Ю. чрез своя пълномощник адв. Г. Г. - Г. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и не следва да се допуска до касационно обжалване. Постъпил е и отговор от Г. Л. М.-трето лице- помагач на страната на ответниците, в който се изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 20073298 от 05.01.2023 г. по гр.д. № 9259/2019 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. Б. Б. против М. Т. Ю. и Д. С. Ю. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ответниците не са собственици на 2/3 ид. части от недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № ***, находящ се в [населено място], Столична община,[жк], [жилищен адрес] и за признаване за установено по отношение на ответниците, че договор за продажба, материализиран в нотариален акт № 148, т.ІV, дело № 712/2010 г., е нищожен на основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие; чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД - поради противоречие със закона; чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави; чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД - поради липса на основание. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която предявеният от Ц. Б. Б. отрицателен установителен иск за собственост е отхвърлен по отношение на 1/3 ид. част от описания недвижим имот и в тази част производството по делото е прекратено. Въззивното решение е постановено при участието на Г. Л. М. като трето лице- помагач на страната на ответниците Ю.. Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 2009 г. Ц. М. З. е прехвърлила на своята внучка - ищцата по делото Ц. Б. Б. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификтор ***по КККР на [населено място], представляващ апартамент с административен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 57.12 кв.м, заедно със зимнично помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, като прехвърлителката си запазила безвъзмездно право на ползване на имота до края на живота си. С договор за покупко -продажба, сключен с нотариален акт № 148, т.VІ, дело № 712 от 23.07.2010 г. на нотариус Р. Д., Ц. Б. Б. продала този имот на М. Т. Ю. и Д. С. Ю.. В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че тази сделка не е породила вещноправно действие, тъй като е нищожна на няколко основания - поради противоречие със закона; поради липса на съгласие от страна на ищцата като продавач; поради противоречие с морала и добрите нрави, тъй като посочената в акта цена не е била платена от купувачите; поради липса на основание за сключване на договора. Поддържала е, че не е участвала като страна по сделката и не се е явявала пред нотариуса за сключването й; не е полагала подписа си и не е изписвала имената си в нотариалния акт; не е изразявала воля за продажба. Във връзка с направеното оспорване на авторството на подписа в нотариалния акт е назначена съдебно-графическа експертиза, изпълнена от вещото лице С. Ц., която е дала заключение, че трите имена и подписът за продавач в нотариалния акт са положени от ищцата. Това заключение е оспорено от ищцата и е назначена повторна съдебно - графическа експертиза, изпълнена от в.л. Д. В., която след изследване и на допълнителен сравнителен материал, е дала заключение, че ръкописно изписаните имена на продавачката и подписът в нотариалния акт са изпълнени от нея. Това заключение също е оспорено от ищцата и е назначена разширена съдебно - графическа експертиза, изпълнена от три вещи лица, която също е достигнала до извод, че подписът за продавач в нотариалния акт е положен от ищцата, както и че трите й имена са изпълнени ръкописно от нея. Съобразявайки съвпадащите заключения на трите експертизи съдът е приел за установено по категоричен начин, че оспореният нотариален акт е подписан от жалбоподателката, същата е участвала в нотариалното производство и е изразила воля пред нотариуса да продаде имота на ответниците. Оттук е заключил, че сделката не е нищожна поради липса на съгласие и противоречие със закона. Приел е, че сделката не е нищожна и на останалите заявени основания - поради противоречие с добрите нрави и поради липса на основание. Тези изводи са споделени от въззивния съд. В отговор на заявените с въззивната жалба оплаквания съдът е посочил, че по делото не е установена подправка на подписа, напротив – съдебно -графическите експертизи категорично са установили, че подписът за продавач в нотариалния акт и ръкописно изписаните имена са изпълнени от ищцата. Намерил е за неоснователен поддържания във въззивната жалба довод, че едно от вещите лица е посочило за възможно при определени и неустановени условия подписът на ищцата да е бил взет и пренесен в оспорвания нотариален акт. Обосновал е становището си с това, че всички вещи лица от трите експертизи са единодушни, че подписът за продавач и ръкописно изписаният текст в нотариалния акт са изпълнени от ищцата Ц. Б. със синя химикалена паста и липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че налице подправка на подписа. Обсъдил е и доводите за нищожност на сделката поради липса на основание и противоречие с добрите нрави. В тази насока е изтъкнал, че според правната теория основанието на сделката се схваща като типична и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага. Основанието на всички договори за покупко-продажба, какъвто е и договорът, предмет на делото, е придобиването на едно право. Посочил е, че въпросите дали прехвърлителят е бил собственик на вещта и дали приобретателят е заплатил договорената цена са относими към изпълнението на договорните задължения, а не към наличието на основание на договора, поради което и въпросът дали плащането е извършено по време и начин, различни от описаните в нотариалния акт и дали изобщо е налице плащане на договорената цена, са ирелевантни за преценката за наличие на основание на договора. По отношение твърдяното противоречие на сделката с добрите нрави въззивният съд е посочил, че съгласно практиката на ВКС в понятието за накърняване на добрите нрави попадат и хипотезите на липса на еквивалентност на престациите, като преценката за това по всяко дело се базира на конкретно установени факти относно цената на сделката, данъчната оценка на имота и неговата пазарна стойност. Разликата между цената на сделката и пазарната цена би могла да обоснове извод за нарушаване на добрите нрави при грубо нарушен баланс на престациите и тотален превес на интересите на единия от договарящите. В случая продажната цена по сделката съответства на данъчната оценка на имота и доколкото липсва забрана да се договоря цена в размер на данъчната оценка или дори под нея, сделката не противоречи на закона. Посочил е, че по настоящото дело не е установена значителна нееквивалентност на насрещната престация. Във връзка с твърдението на ищцата, че продажната цена по сделката не е била платена, въззивният съд е посочил, че в нотариалния акт е записано изявлението й, че уговорената продажна цена е платена изцяло преди подписване на договора, удостоверено с подписа й, поради което цени това като признание на неизгоден за нея факт, съгласно чл. 175 ГПК. При тези мотиви на въззивното решение настоящият състав намира, че не са налице предпоставкте на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси. Първите два въпроса отразяват тезата на жалбоподателката, че неплащането на уговорената в договора за покупко-продажба цена от купувача рефлектира върху валидността на сделката. Тази теза е обсъдена от въззивния съд и е намерена за неоснователна. Становището му, че неплащането на уговорената цена е относимо към изпълнението на договора, но не е основание за недействителност на същия, е съобразено с константната практика на ВКС по този въпрос / напр. решение № 884 от 02.12.2009 г. по гр.д. № 2799/2008 г. на ІІІ г.о., решение № 959 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 1951/2008 г. на ІІІ г.о. и др./. Жалбоподателката не сочи практика на ВКС, в която на поставените от нея въпроси да е даден различен отговор в съответствие с поддържаната от нея теза. Поради това по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не се установява същите да са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителна или казуална практика на ВКС. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следващите два въпроса, които касаят доказателствената сила на приетите по делото експертни заключения и задължението на съда да обсъди същите във връзка с всички доказателства по делото. Следва да се посочи, че и по тези въпроси жалбоподателката не се позовава на конкретна практика на ВКС, в противоречие с която твърди да е процедирал въззивният съд. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че съдът не е следвало да основава решението си на заключенията на приетите по делото съдебно- графични експертизи, според които подписът и ръкописно изписаното име на продавачката в оспорения нотариален акт са изпълнени от жалбоподателката, тъй като без специални знания и съответна квалификация било видно, че в подписите и изписването на имената на жалбоподателката в ползваните като сравнителни образци документи, имало очевидни разлики. Тези аргументи не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Изследването на автентичността на подписа и почерка предполага наличието на специални знания в областта на графологията, с каквито съдът не разполага. В случая трите експертизи - две еднолични и една разширена, след като са констатирали съвпадение на множество общи и частни признаци в почерка и подписа на жалбоподателката в изследваните различни документи и оспорения нотариален акт, които са характерни и устойчиви, са дали заключения, че в своята съвкупност тези съвпадения обосновават извод, че подписът и саморъчното изписване на имената на продавач в нотариалния акт са изпълнени от жалбоподателката. Съдът е посочил, че заключенията на трите експертизи са безпротиворечиви и че по делото не са установени доказателства за подправен подпис на жалбоподателката като продавач по договора. По този начин съдът е изпълнил задължението си да се мотивира защо кредитира заключенията на експертите. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по последния въпрос, поставен от жалбоподателката. Този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса, касаещ приложението на чл. 272 ГПК, е формирана многобройна практика на касационната инстанция, според която като съд по същество на спора въззивният съд е длъжен да прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, както и че предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност да мотивира своя съдебен акт чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение не го освобождава от задължението да обсъди и да даде отговор на наведените с въззивната жалба оплаквания. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Той е препратил към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, но е обсъдил поотделно и е дал мотивиран отговор на наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като се е спрял поотделно на всяко от наведените от жалбоподателката с исковата молба основания за нищожност на договора, с който са прехвърлени права на ответниците, и е изложил подробни мотиви защо приема, че тези основания в случая не са налице. Наличието на трайно установена практика на ВКС по поставения въпрос изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не се твърди същата да е неправилна и да се нуждае от промяна или от осъвременяване, а съобразяването й при постановяване на въззивното решение обосновава извод и за липса на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Касационната жалба и изложението към нея съдържат множество оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при съществени процесуални нарушения, поради необоснованост на фактическите изводи и поради противоречие с материалния закон, като във връзка с някои от тези оплаквания е направено позоваване на практика на ВКС, но не е посочено как тази практика се съотнася с изрично формулираните въпроси, посочени по-горе, и ако се поддържа, че въззивното решение противоречи на тази практика, да се обоснове в какво се изразява противоречието. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. В отговора на касационната жалба, подаден от адв. Г. Г.- Г. като пълномощник на М. Т. Ю. и Д. С. Ю. е направено искане за присъждане на разноски, но към отговора липсват доказателства за сторени такива от ответниците, поради което такива не се присъждат. В отговора на касационната жалба, подаден от третото лице- помагач Г. Л. М. също е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но съгласно чл. 78, ал.10 ГПК на третото лице не се присъждат разноски. Водим от гореизложеното