Определение № 464 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5652/2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба вх.Nо 7755 / 10. 03.2015 год. на Д. П. К. и К. П. П., и двете от [населено място] чрез адв. В. П. -АК В. срещу въззивно Решение Nо 176 от 05.02.2015 година по гр. В.д. Nо 2860/2014 година на ОС- Варна, в частта по уважения иск по чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, като разгледано по нередовна искова молба- неплатена ДТ по иска по чл. 108 ЗС, респ. неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон, гарантиращи защитата на ответника срещу заявения иск, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 ГПК по процесуално правния въпрос: за необходимостта от нов доклад от въззивната инстанция и неговото съдържание при конкретно релевирани с въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушение на първата инстанция във връзка с доклада и точното приложение на чл. 146 ГПК при разминаване на правната квалификация по доклада и тази, на която е уважен иска, разгледани от въззивния съд в смисъл, обратен на този по дадените разяснения с т.2 на ТР 1/2013 на ОСГТК на ВКС Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за наличие на правно защитим интерес на ответниците да оспорват чрез възражение правата на собственост на ищцата, придобито чрез правна сделка, като нищожна и за допустимостта да се разгледа такова възражение в рамките на спор за собственост, когато оспорващите ответници не противопоставят собствени собственически права, произнесен в противоречие задължителната пратика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана по Решение No 86 от 07.04.2010 год. по гр.д. No 110/2009 год. на ВКС- II г.о., Решение No 61 от 08.07.2011 год. по гр.д. No 669/2010 год. на ВКС - II г.о., Решение No 11 от 20.07.2012 година по гр.д.No 447/ 2011 год. на ВКС- III г.о. В срока по чл.287 ГПК е подаден подаден писмен отговор от ответника по касация Ф. Ф., с който се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване, както и се оспорват основанията за отмяна на обжалваното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК / при действие на парагр. 14 от ПЗР на ЗИДГПК с ДВ. бр.50/2015 год. / и с оглед характера на заявения иск – вещен при цена над 5000 лв., същата се явява процесуално допустима. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция и в частта, с която К. П. П. и Д. П. / вписана като П./ К. са осъдени да предадат на Ф. Ч. Ф. владението на апартамент No 1 на ет.2 [населено място], [улица] идентификатор 10135.2556. 72.1.1. по КК и КР на [населено място]. За да постанови съдебния акт, въззивната инстанция е приела, че двете ответници- К. П. и Д. К. са във фактическа власт на процесния апартамент без основание, тъй като не са били страна по срочния наемен договор/ за разлика от първите двама ответника/, поради което следва да бъдат осъдени да предадат владението на ищцата, легитимираща се като собственик на имота на основание договор за покупко-продажба по НА No 14/2013 година. Прието е, че релевираното възражение за нищожност на този договор, в рамките на защитата от страна на ответниците срещу иска по чл. 233 ЗЗД респ. л. 108 ЗС, е недопустимо. След преценка на поставените въпроси, и приемайки, че същите са от категорията на обусловилите изхода на делото и са произнесени от решаващия съд в смисъл обратен на този по цитираната задължителна съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато и по двата поставени въпроса в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно Тарифата за ДТ, събирани по ГПК при допускане на касационно обжалване, касаторът дължи и пропорционална държавна такса, изчислена на база 2 % върху цената на иска или половината от дължимата ДТ за разглеждане на делото в първа инстанция. В настоящият случай процесният апартамент е с данъчна оценка от 77 104 лв., видно от НА 14/2013 година, поради което дължимата пропорционална ДТ е в размер на 385 лв. / триста осемдесет и пет лв./ .Сумата е дължима в седмичен срок от съобщението до страната, вносима по сметка на ВКС, като при неизпълнение на това задължение касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия