Определение № 3107 от 05.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1174/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Л. К., чрез адв.Вл.А. срещу решение №338 от 25.03.2025г., постановено по в.гр.д. №303/2025г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №5861 от 29.10.2024г., постановено по гр.д. №3721/2023г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен от касатора срещу Застрахователна компания „Лев инс“ АД за сумата 700 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са присъдени направените разноски по делото в размер на 2 965 лева. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника Застрахователна компания „Лев инс“ АД - Т. Д. К.. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че в нарушение на закона въззивният съд се позовава на актове на органите в досъдебното производство, които не са доказателства по делото; допуска АТЕ преди изслушване на свидетелите; не обсъжда събраните гласни доказателства, което е довело до необоснованост на мотивите относно механизма на процесното ПТП. Намира за неправилни изводите на съда, че водачът на товарния автомобил не е виновен за процесното ПТП, като поддържа и доводи, че протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила относно механизма на произшествието. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен предявеният иск изцяло, ведно със законната лихва. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, както и в противоречие с константната практика на касационната инстанция /без да сочи конкретни съдебни актове/- „При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробно мотиви кои от доказателствата кредитира и кои не и защо?“. Ответникът ЗД „Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата 700 000 лева, въззивният съд намира, че при съвкупния анализ на събраните доказателства не се установяват противоправни и виновни действия на водача на товарния автомобил „Мерцедес, 814“ с ДК [рег.номер на МПС], застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, които да са довели до настъпване на процесното ПТП, при което е пострадал ищецът като водач на мотоциклет „Ямаха, Изф Р1“ с рег. [рег.номер на МПС]. Съдът обсъжда доказателствата по делото, вкл. показанията на св.В., твърдящ, че водачът на товарния автомобил излизал на главната улица, не спрял на знака и ударил моториста, който от своя страна е карал бавно, движейки се по главната улица. Решаващият състав приема, че по отношение на водача на товарния автомобил няма влязла в сила присъда на наказателен съд, като от постановлението за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. №37552/2018г. по описа на СРП се установява, че е водено досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, констатирано е, че причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на мотоциклета, който е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност чл.48 ЗДвП. Като сочи, че прекратяването на наказателното производство не обвързва гражданския съд, въззивният състав след обсъждане на събраните по делото доказателства за изясняване на механизма на произшествието, вкл. заключенията на двете АТЕ /единична и тройна/, приема че участъкът от пътя, в който е настъпило ПТП е без пътна маркировка и без установени пътни знаци, като причини за настъпилото ПТП са непропускането от ищеца /водач на мотоциклета/ на пътните превозни средства, които са се намирали или приближавали от дясната му страна, респ. отнемането на предимството на дясностоящия товарен автомобил марка “Мерцедес“, както и движението на мотоциклета с превишена скорост /при ограничение на скоростта 50 км/ч, неговата е била 69 км/ч/, която не му е позволила да спре, за да предотврати ПТП. Решаващият състав намира, че изводите на вещите лица се подкрепят от приетите по делото и неоспорени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, от които се установява, че на кръстовището между [улица]и [улица]към датата на ПТП няма разположени в участъка пътни знаци, определящи валиден само за мястото на произшествието начин за преминаване през кръстовището. В протокола за оглед на местопроизшествие изрично е отразено, че липсват маркировка и пътни знаци, указващи ред за преминаване през процесното кръстовище, т.е. налице е кръстовище на равнозначни пътища с предимство за преминаване на товарния автомобил, който се явява дясностоящ. Съдът излага мотиви, че констативният протокол за ПТП с пострадали лица, съставен съобразно изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12.02.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия от длъжностно лице, посетило произшествието, е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него участници в ПТП, дата на ПТП и място на ПТП. Решаващият състав подчертава, че оспорване чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, относими към механизма на ПТП, но в процесния случай тези документи не са оспорени. Намира за неоснователно възражението, че водачът на товарния камион е бил неправоспособен, като съобразява, че в констативния протокол за процесното ПТП е отразено, че има свидетелство за управление, което е вписано в самия протокол и е на отчет при МВР [населено място]. Намира за неоснователно и възражението, че ул.В. е булевард, тъй като обстоятелството, че се касае за улица е посочено в констативния протокол за ПТП, в протокола за оглед на местопроизшествие, както и в заключенията на експертизите по делото. Въззивният съд счита, че следва да се вземе предвид актуалната, приложена на място към момента на пътно-транспортното произшествие организация на движението в пътния участък на инцидента, а не неприложения проект за бъдеща организация на движението в този пътен участък, тъй като към датата на ПТП, участниците в него не е следвало да съобразяват неприложена регулация. С оглед разпоредбите на Закона за движение по пътищата, касаещи организацията на движението по пътищата /чл.3, ал.1 и ал.2/, съдът приема, че светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения представляват единна система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали и се изработват и поставят така, че да бъдат лесно разпознавани. Водачите на пътни превозни средства следва да се съобразяват с установените на място светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, а не с отразеното в картите, публикувани в интернет. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че причина за настъпване на процесното ПТП, при което е пострадал ищецът, са неговите действия като водач на моторно превозно средство /мотоциклет/, осъществени в нарушение на правилата за движение по пътищата, въведени за регулиране на скоростта на МПС в населени места и за определяне на предимство между участниците в движението. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният процесуалноправен въпрос е свързан със задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да постанови решение въз основа на събраните доказателства, като отговор на тези въпроси е даден със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора. ОСГТК на ВКС приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По отношение на този въпрос не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Решаващият съдебен състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, вкл. на писмените доказателства, заключенията на двете авто-технически експертизи и свидетелските показания, обсъдил е всички относими възражения на страните и е изложил аргументирани собствени мотиви относно правнорелевантните факти. Въпреки лаконичните мотиви по отношение на гласните доказателства, съдът имплицитно е приел, че относно наличието на пътни знаци и скоростта на движение на товарния автомобил и мотоциклета при процесното ПТП е налице противоречие между свидетелските показания и всички останали доказателства по делото, вкл. заключенията на АТЕ. Решаващият състав е подчертал, че констативният протокол относно посетено ПТП, протоколът за оглед на местопроизшествието и скицата към него са представени от самия ищец, като тези неоспорени документи, както и албумът за ПТП са взети предвид от експертите при изготвяне на заключението относно механизма на ПТП. Изводите за неоснователност на предявения иск са направени след анализ на доказателствата /и поотделно, и в съвкупност/ и излагане на мотиви кои от тях се кредитират и на какво основание. Несъгласието на касатора с изводите на съда не представлява основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди сумата 150 лева юриск.възнаграждение за касационното производство. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд