Определение № 586 от 28.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 917/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 55429 от 15.VІ.2011 г. на [фирма]-С., подадена чрез двамата процесуални представители на търговеца по пълномощие от САК против онази част от въззивното решение № 2440 на Софийския градски съд, ГК, 2-ри с-в, от 14.ІІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 13125/2010 г., с която е било отменено първоинстанционното решение досежно уважаване на неговия насрещен иск, предявен срещу ищцовото [фирма]-С., посредством присъждането на сума в размер на 10 688 лв. /десет хиляди шестстотин осемдесет и осем лева/, представляваща равностойността на едната от общо две „откраднати” машини /за полагане на мазилка/, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от предявяването на насрещния иск /23.ХІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане.

Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на въззивното решение в тази негова отменителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствени правила: липса на доклад по делото, в който да се отдели спорното безспорното, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност. Поради това се претендира частичното му касиране и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС или, алтернативно, постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този насрещен иск да бъде уважен за сумата 10 688 лв., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на предявяването на насрещния иск и до окончателното й изплащане.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си СГС се е произнесъл по пет процесуалноправни и четири материалноправни въпроса, както следва:

1. Дали е допустимо въззивният съд да обсъжда и да приема за установени факти и обстоятелства, които са наведени едва с въззивната жалба?

2. Има ли въззивният съд задължение, след като е преценил, че даден факт неправилно е бил приет от първата инстанция за доказан, да уведоми страната, заинтересована от безспорното му установяване, за своето противоположно становище и да й предостави възможност да ангажира доказателства в защита на тезата си?

3. Когато въззивната инстанция е на ново, различно от това на първостепенния съд становище, следва ли да изготви свой доклад по делото, да отдели спорното от безспорното, да разпредели доказателствената тежест между страните и да им даде възможност да осъществят ефективно защитата си?

4. След като с процесния договор за охрана не е било уговорено имуществото на възложителя да се предоставя на изпълнителя с писмен документ, допустимо ли е такова предоставяне /поверяване за охрана/ да се установява със свидетелски показания?

5.Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила немотивираният отказ на въззивния съд да уважи направените своевременно доказателствени искания и конкретно –искането за прилагане на образувана по повод кражбата на движими вещи в съответното РПУ на МВР преписка с цел установяване факта и точния момент на посегателството?

6. Отговаря ли имуществено изпълнител по договор за охрана за всяко явно посегателство и липса на имущество на възложителя или тази отговорност е ограничена само до „доказана по безспорен начин взломна кражба”, при положение, че в договора за охрана отговорността на изпълнителя не е ограничена от конкретния вид на посегателството и начина на установяването му?

7. Следва ли охранителят да бъде освободен от отговорност за плащане на обезщетение за претърпени от възложителя материални вреди, след като не е доказал, че е използвал всички възможности за възпрепятстване и прекратяване на явното посегателство, каквото задължение има по договор?

8. Може ли да се ангажира уговорената имуществена отговорност на охранителя в случай на посегателство върху имуществото на възложителя, ако договорът не е едностранно развален поради неизпълнението му от охранителя, а е прекратен по споразумение на страните?

9. Начинът на прекратяване на една облигационна връзка съставлява ли елемент от фактическия състав, обуславящ договорната отговорност за обезщетение за вреди по смисъла на чл. 82 от ЗЗД?

Ответните по касация [фирма]-С. и [фирма]-С. не са ангажирали становища на свои представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение на СГС в обжалваната негова отменителна част.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да отхвърли насрещната искова претенция на настоящия касатор, въззивният съд е съобразил точния смисъл на клаузата по чл. 4.2 от процесния договор за охрана, сключен между страните по спора на 29.І.2007 г., според която: „Изпълнителят носи имуществена отговорност при нанесена щета на възложителя, причинена от явно посегателство, ако не е използвал всички възможности за възпрепятстването и прекратяването му”. В тази връзка, констатирайки въз основа на събраните по делото гласни доказателства, вкл. изслушаното в първата инстанция заключение на съдебно-счетоводна експертиза /протокол от с.з., проведено на 12.ХІ.2009 г./, че амортизационната стойност на едната от липсващите две машини е била нулева, докато другата /за полагане на мазилка/ е била отписана от баланса на касатора възложител по процесния договор и счетоводно записана в книгата му за продажби, вкл. „с начислен ДДС, който е изплатен”, СГС е отказал за сподели решаващия извод на първостепенния съд, че „извършването на посегателството е било безспорно установено”, щом няма данни по делото, които да сочат реалното настъпване на щета, накърняваща патримониума на [фирма]-С.. Съпоставени с това произнасяне на решаващия съд, релевираните от касатора процесуалноправни въпроси /пор. №№ 1-5/ се отнасят до правилността на въззивното решение в атакуваната негова отменителна част, те представляват повторение на оплакванията в жалбата за допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, но отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК не може да бъде отъждествявано с основание за допустимост на касационния контрол. Що се отнася до формулираните от касатора други четири материалноправни въпроса в изложението към жалбата му, нито един от тях няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на СГС по делото, щом главният мотив за отхвърляне на насрещния иск на [фирма] срещу изпълнителя по договора за охрана [фирма] е бил основан върху отрицателната констатация за реално настъпила щета в патримониума на първото от тези две търговски дружества, a priori изключваща ангажиране имуществената отговорност на второто.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение