Определение № 445 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2578/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 125 от 14.03.2013 г., постановено по ч. т. д. № 90/2013 г. на Шуменски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 12.12.2012 г. по гр. д. № 3682/2012 г. на Шуменски районен съд в частта, с която е оставено без уважение възражението на [фирма] за местна неподсъдност на предявените пред този съд осъдителни искове, квалифицирани с правно основание чл.226 КЗ, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.45 ЗЗД. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага доводи за неговата неправилност. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът В. Р. В. от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.276 ГПК. Ответникът В. С. С. от [населено място] не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение е постановено по търговско дело, образувано по предявен срещу застрахователно дружество пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, съединен в условията на евентуалност с иск по чл.45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от деликт в размер на сумата 3 000 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК, размерът на претендираното вземане формира цената на предявените искове и тъй като същата е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 10 000 лв., въззивното определение не подлежи на касационно обжалване по силата на изричните разпоредби на чл.274, ал.4 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поради необжалваемостта на определение частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,