Определение № 3229 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №2148/28.01.2025г. на И. О. В., притежаваща юридическа правоспособност, срещу определение №80/14.01.2015г. по в. ч. гр. д. №3208/2024г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение №13330/28.08.2024г. по в. гр. д. №1555/2023г. на Софийския градски съд за връщане на подадената от жалбоподателката частна жалба срещу постановеното на 23.06.2020г. по гр. д. №21930/2018г. на Софийския районен съд протоколно определение, с което е отказано включване в делбената маса на друг недвижим имот по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК. В жалбата са релевирани доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, частната жалбоподателката поддържа всички възможни основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а като значим за изхода на делото сочи следния въпрос: "Определението на съда по чл.341, ал.2 ГПК, с което се оставя без уважение искането на сънаследник за включване на имот/и в наследствената маса, прегражда ли по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК хода на делото за делба и подлежи ли това определение на самостоятелно обжалване?". Поддържат се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК - вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност. Ответните страни по жалбата не са подали писмен отговор и не са изразили становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о., като прецени оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Производството по гр.д. №21930/2018г. пред първоинстанционния Софийски районен съд е образувано по предявен от И. О. В. иск за делба на описаните в исковата молба недвижими имоти. В проведеното на 23.06.2019г. открито съдебно заседание ищцата И. О. В. е представила молба-становище, в която е направила искане по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК за включване на още един недвижим имот към делбената маса /сграда с идентификатор [№], описана в раздел II от молбата/. Така заявеното искане е преценено за неоснователно и с протоколно определение от 23.06.2019г. съдът го е оставил без уважение. Софийският районен съд се е произнесъл с решение №20012183/10.02.2022г., постановено по гр.д. №21930/2018г. по предявения иск за делба. По въззивна жалба вх. №25019420/09.03.2022г., подадена от И. О. В. е образувано въззивно гр. д. №1555/2023 г. по описа на Софийския градски съд. Въззивният съд е констатирал, че в жалбата срещу първоинстанционното решение са наведени твърдения за неправилност и на протоколното определение от 23.06.2019г., с което не е приет за съвместно разглеждане искът за делба на сграда с идентификатор [№. Предвид което и с цел установяване действителната воля на жалбоподателката с разпореждане №12372/07.06.2023г. са дадени указания да посочи дали с депозираната жалба упражнява и правото си на частна жалба срещу горепосоченото протоколно определение, с което първоинстанционният съд е оставил искането й по чл.341, ал.2 ГПК без уважение. С молба вх.№55979/13.06.2023г. И. О. В. е заявила, че подадената въззивна жалба в частта, в която са наведени твърдения за неправилност на процесното протоколно определение има характер на частна жалба и следва да се счита за такава. Софийският градски съд с определение №13330/28.08.2024г., постановено по в. гр. д. №1555/2023г. е върнал като просрочена подадената от И. В. частна жалба вх. №25019420/09.03.2022г., уточнена с молба вх. №55979/13.06.2023г. срещу протоколно определение от 23.06.2020г., постановено по гр.д. № 21930/2018 г. на Софийския районен съд, с което не е приет на основание чл.341, ал.2 ГПК за съвместно разглеждане иск за делба на сграда с идентификатор [№. Този акт е потвърден с обжалваното определение №80/14.01.2015г. по в. ч. гр. д. № 3208/2024г. на Софийския апелативен съд. За да го потвърди като краен резултат, Апелативният съд е посочил, че частната жалба срещу определението, с което СРС е отказал включването в делбената маса на сграда с идентификатор [№ не е просрочена, защото съдът не е указал срок за обжалване, а такъв не е изрично посочен и в разпоредбата на чл.341, ал.2 ГПК. Независимо от това, е счел обжалвания акт за правилен по съображения, че определението по чл. 341, ал. 2 ГПК, с което не се уважава искане за включване на имот в делбената маса не е от категорията определения, посочени в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което не подлежи на инстанционен контрол, а подадената срещу него частна жалба се явява процесуално недопустима. Съгласно приетото с ТР №2/23.06.2022г. по тълк. д. №2/2018г. на ВКС, ОСГТК, определение на апелативен съд, постановено по реда на чл.274, ал.2, предл.2 ГПК, с което се потвърждава преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Следователно, подадената от И. В. частна касационна жалба е срещу акт, неподлежащ на по-нататъшно обжалване, доколкото той попада в горната категория окончателни съдебни актове. Предвид което същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, без да се излагат съображения относно наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.