Определение № 830 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 19/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Елисстрой инженеринг“ ЕООД, [населено място], [община], чрез адв.П. П., срещу решение № 307/05.11.2025г. по възз.т.д.№ 416/2025г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е потвърдено решение № 282/18.06.2025г. по т.д.№ 480/2024г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на молбата на „Елисстрой инженеринг“ ЕООД за обявяване неплатежоспособността и за определяне на началната й дата, за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност с произтичащите за това последици по отношение на Събирателно дружество „Б., П. и с-ие“, [населено място], с неограничено отговорни съдружници М. С. Б. и М. В. П..

В касационната жалба са въведени оплаквания за постановяване на решението в противоречие с материалния и процесуалния закон. Преди всичко касаторът счита, че е неправилно споделен изводът за нищожност на записа на заповед, поради липсата на вписан адрес като част от реквизитите „място на плащане” и/или „място на издаване”, поддържайки, че законът не въвежда изискване към степента на конкретност на мястото на плащане. В тази връзка намира, че решение № 60166/02.02.2022г. по т.д.№ 1932/2020г., I т.о., е неотносимо, а решение № 225/28.03.2014г. по т.д.№ 948/2012г., II т.о., не е актуално. Оспорва се и изводът за недействителност на менителничното поръчителство, като се поддържа, че е неотносимо решение № 24/03.04.2013г. по т.д.№ 998/2011г., I т.о.. Изразява се несъгласие и с извода, че не е нарушение на диспозитивното начало произнасянето относно липсващи реквизити на записа на заповед, при липса на възражение от ответниците в този смисъл. Релевирано е и оплакване, че не са изпълнени правомощията на съда преди устните състезания да информира страните, че ще разгледа въпроса за нищожността и може и да не зачете правните последици на нищожната сделка или отделни нейни клаузи и да им даде възможност за изразят становище и да ангажират доказателства, като отрази това в доклада. Според касатора е неправилно споделен и изводът, че молбата подлежи на отхвърляне и само поради това, че не е налице непогасено изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка, предвид предмета на производството по чл.625 ТЗ. Изразява се несъгласие и с извода, че не е налице състояние на неплатежоспособност на длъжника, с оплаквания за игнориране на заключението на ССЕ по делото и за неправилност на приетото, че обявяването на неплажоспособност е в полза на длъжника. По изложените съображения искането е за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се за присъждане на направените разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Дали по място на издаването/ плащането по смисъла на чл.535, т.4 и т.6 от ТЗ следва да се разбира само името на дадено населено място или това място следва да бъде конкретизирано по-подробно чрез посочване на адрес?

2. Може ли указания за плащане на сумата по записа на заповед по банкова сметка да замести или компенсира изискването за задължителен реквизит по чл.535, т.4 ТЗ?

3. Личният интерес на неограничено отговорните съдружници от откриване на производство по несъстоятелност на събирателно дружество явява ли се пречка за откриване на производство по несъстоятелност?

4. Може ли съдът да се произнесе по невъведен от ответниците в процеса по чл. 625 ТЗ въпрос за липсващи реквизити на записа на заповед?

Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено по първия и втория въпрос, а - по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на ТР № 1 от 03.12.2018г. по тълк.д.№ 1/2017г. на ОСТК на ВКС - по третия и четвъртия въпроси.

Не са постъпили писмени отговори от ответниците Събирателно дружество „Б., П. и с-ие“, М. С. Б. и М. В. П..

Съставът на I т.о., въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното:

Производството по делото е образувано на 05.08.2024г. по молба на „Елисстрой инженеринг“ ЕООД, [населено място], [община], с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на Събирателно дружество „Б., П. и с-ие“, [населено място]. В молбата са въведени твърдения, че молителят има вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден от М. С. Б. на 10.05.2024г., с падеж 10.07.2024г., което е авалирано от ответното събирателно дружество, и задължението по него не е погасено, а ответното събирателно дружество няма работници и служители по трудов договор, няма имущество, което да е ликвидно, в търговския регистър не са обявени финансови отчети, поради което нито то, нито издателят са в състояние да изпълнят поетото задължение, а затрудненията на събирателното дружество не са временни и обуславят наличието на основание за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност. На осн. чл.610 ТЗ, като ответници по делото са конституирани неограничено отговорните съдружници на длъжника - М. С. Б. и М. В. П.. Тримата ответници не са взели писмено становище по молбата и не са участвали лично или чрез процесуален представител в първоинстанционното производство.

Сезиран с въззивна жалба на молителя срещу първоинстанционното решение, с което молбата, с правно основание чл.625 ТЗ, е отхвърлена, съставът на апелативния съд е споделил извода, че молителят не е материалноправно легитимиран кредитор на ответното събирателно дружество и на ответниците - неограничено отговорни негови съдружници, тъй като записът на заповед, от който произтича вземането му, е нищожен, поради пороци във формата, които могат да бъдат приравнени на липса на реквизити „място на издаване“/ „място на плащане“, предвид на липсата на вписан конкретен адрес и с оглед на определения способ за плащане от издателя, който не се е задължил да заплати сумата чрез превод по конкретна банкова сметка. Възприел е и извода за недействителност на поетото от събирателното дружество менителнично поръчителство, предвид нищожността на записа на заповед, поради порок във формата, и по арг. от чл.485, ал.2 ТЗ. При обсъждане на оплакването във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на диспозитивното начало, предвид произнасянето относно липсващи реквизити на записа на заповед, при липса на възражение от ответниците, съставът на апелативния съд се е позовал на Тълкувателно решение 1/27.04.2022г. по тълк.д. №1/2020г. на ОСГТК, приемайки, че се касае за хипотеза, в която нищожността произтича пряко от сделката. Решаващият състав е счел, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подлежала на отхвърляне и само, поради това, че не е налице непогасено изискуемо задължение по търговска сделка, но е намерил, че не е порок на първоинстанционното решение това, че са разгледани и останалите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Възприет е изводът, че не е налице твърдяното състояние на неплатежоспособност на събирателното дружество, тъй като невъзможността за плащане не може да се определи като трайна (процесният запис на заповед е единствената търговска сделка, извършена след учредяването на дружеството на 29.04.2024г., а от настъпване на падежа до подаване на молбата по чл.625 ТЗ е изминал кратък период от време), и състоянието не е обективно, тъй като не може да бъде установено от събраните по делото доказателства. Споделен е изводът, че не следва да се кредитира заключението на ССЕ по делото относно финансовите показатели на дружеството, приемайки, че то е съвсем условно, предвид на това, че дружеството никога не е развивало търговска дейност и няма никакви задължения, а съставеният от вещото лице баланс е изцяло хипотетичен (в случай, че се приеме наличие на задължение по процесния запис на заповед в размер на 100 000лв.). За неоснователен е счетен доводът във въззивната жалба, свързан с приложението на чл.161 от ГПК, като в тази връзка е изтъкнато, че дружеството не е създало пречки за изготвяне на заключението, а необявяването на финансови отчети се дължи на учредяването му само три месеца преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Възприет е и изводът, че нито една от презумпциите на чл. 608 от ТЗ не се явява приложима относно финансовото състояние на длъжника, тъй като не е налице спиране на плащанията, предвид на това, че дружеството няма никакви частни или публични задължения и спрямо него няма образувани изпълнителни дела. Съставът на апелативния съд е споделил и извода, че неограничено отговорните съдружници имат личен интерес от откриване на производство по несъстоятелност, предвид установените от извършените по делото служебни справки множество и в голям размер техни лични задължения, за които са образувани и висящи изпълнителни производства, които задължения ще бъдат погасени, на осн. чл.739 ТЗ, с прекратяване на производството по несъстоятелност с решение по чл.632, ал.4 ТЗ, без да се е развила фазата по предявяване и приемане на вземанията (т. 1 на ТР № 2/13.07.2020г. по тълк.д.№ 2/2018г. на ОСТК).

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Извън преценката за вероятна нищожност и/или недопустимост, за която касационният съд не е ограничен от въведените от касатора основания, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и някое от въведените основания за допускане на обжалване по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос/правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по първите два въпроса произтича от липсата на въведената по тях допълнителна предпоставка. Формираната съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в решение № 225/28.03.2014г. по т.д. № 948/2012г., II т.о., с която въззивното решение е изцяло съобразено, изключва приложното поле на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, изяснено с т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК. Даденото казуално тълкуване по въпроса, обусловил допускането на обжалване, е че адресът (на издаване и плащане) не е самостоятелен реквизит по чл.535 ТЗ на записа на заповед, но е необходим за индивидуализацията на задължителните реквизити „място на плащане” (чл.536, т.4 ТЗ) и „място на издаване” (чл.536, т.4 ТЗ); Липсата на вписан адрес като част от реквизитите „място на плащане” и/или „място на издаване” е равнозначно на липса на самите реквизити и опорочава записа на заповед до степен на нищожност; Записът на заповед не е нищожен поради липса на реквизит „място на плащане” и/или „място на издаване”, ако с оглед определения от издателя способ на плащане адресът няма значение за точното изпълнение на менителничното задължение.

Значимостта на третият въпрос за крайния изход на делото следва да бъде отречена, тъй като не съответства на приетото от въззивния съд. В изложените мотиви не е прието, че личният интерес на неограничено отговорните съдружници е пречка за откриване на производство по несъстоятелност.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по четвъртия въпрос, който не се явява обуславящ за крайния изход на спора, предвид произнасянето, че не е налице състояние на неплатежоспособност на събирателното дружество.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: