Определение № 50033 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1731/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. З., чрез пълномощника ѝ адв. Л. Н., срещу решение № 10469 от 13.07.2021 год. по в. гр. д. № 4551/2019 год. на Софийски апелативен съд. Касаторката обжалва въззивното решение в частта му, с която се потвърждава постановеното от Софийски градски съд решение по гр. д. № 12388/2009 год. и искът ѝ срещу МБАЛ „Доверие“ АД по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от присъдените 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение относно определяне размера на дължимото обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и се оспорват изводите на съда, касаещи съобразността на оперативните намеси от 23.06.2008 год. и 13.10.2008 год. с установените медицински стандарти. В изложението към жалбата се твърди наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване при формулирани три правни въпроса, които касаторката счита, че са от значение за правилното приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, съответно определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. От МБАЛ „Доверие“ АД е постъпил писмен отговор в срок, чрез адв. Р. Р., в който се излагат доводи за отсъствие на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски. Върховният касационен съд, в настоящия си състав на II г. о., като обсъди доводите на касатора въз основа данните по делото и предмета на настоящето производство, намира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Предмет на производството е определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновното поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, изразяващо се в неспазване на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика при извършването на коремна операция /стомашен бай пас/ на 14.03.2007 год., пластика на предна коремна стена с платно и изрязан „вентер пропендис“ на 23.06.2008 год., както и лифтинг на глутеуси /седалището/ на 09.10.2008 год. Прието е за безспорно установено между страните, че Д. З. е изцяло лекувана от лекари на ответната болница в периода февруари 2007 год. – януари 2009 год. и основно от докторите И. Ц. и Ю. А., които са извършили процесните операции на ищцата. Въз основа на изведения в мотивите към обжалваното решение съвкупен анализ на събраните доказателства, съставът на Софийски апелативен съд приема, че не се установява неспазване правилата за извършване на операциите, включително във връзка с медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Такива са заключенията на всички вещи лица, специалисти по обща хирургия и специалисти по пластична хирургия по изслушаните няколко на брой СМЕ. Съобразено е предоперативното състояние на ищцата, спазен е алгоритмът на извършването им, както и правилата за следоперативна грижа. Получените усложнения (напр. херния) са очаквани и типични за извършената първоначална коремна операция. Получените белези от операциите също са в рамките на нормата и могат да бъдат допълнително повлияни чрез козметични процедури. Усложненията и белезите не са резултат от противоправно поведение на лекарите при извършване на операциите. Възприети са още констатациите на вещите лица за това, че на ищцата са направени всички минимално необходими изследвания преди операцията. Изложени са конкретни съображения за неоснователността на въведените оплаквания за допуснато нарушение на стандарта за козметична (естетична) хирургия, липса на акредитация на ответната болница за извършване на дейност по козметична (естетична) хирургия, както и за това, че към извършване на първата операция ищцата е страдала от противопоказно за коремна операция заболяване. За да приеме за частично основателна предявената претенция за неимуществени вреди, съдът е констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 88 и 89 от Закона за здравето, уреждащи изискването за получаване на информирано съгласие в хипотезата на хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му. Изтъкнато е, че представената декларация за информирано съгласие от 13.03.2007 год. не представлява информирано съгласие по смисъла на закона, тъй като в нея не се съдържа информацията, посочена в чл. 88 ЗЗдр., а е посочено само, че ще бъде извършен стомашен бай-пас при обща анестезия. Подчертано е също така, че болницата не е доказала, че ако не бяха преминали към лапаротомия /операция с разрез/ лекарите биха застрашили живота на пациентката, която в този момент е била упоена и съответно в невъзможност да даде съгласие, а съобразно твърденията ѝ същата се е съгласила за безкръвна операция. При тези констатации въззивният съд намира, че е налице противоправно поведение, обосноваващо отговорност на ответника за всички последици от преминаването към открита операция, за която ищцата не се е съгласявала по законоустановения ред. Съобразно изложеното, за определяне дължимото обезщетение са съобразени: нарушеното право на интегритет на човешкото тяло и правото на пациента да откаже лечение чрез нарушаване целостта на тялото; останалия загрозяващ белег по вертикал от пъпа на ищцата до гърдите ѝ, който, колкото и нормотропен да е станал, е ясно видим; претърпените силни болки около два месеца след операцията; наличието на причинна връзка между първата операция от 14.03.2007 год. и извършената на 23.06.2008 год. операция за отстраняване на последици от първата операция - отстраняване на херния, за която се установява от вещите лица, че е в причинна връзка с коремната операция, както и премахване на „коремна престилка“, която според същите е обичайно явление след бързо отслабване; полученият вследствие на тази втора операция нов хоризонтален белег на корема и новия период на болки и негативни изживявания; вредите в резултат от третата операция, за която също не се установява надлежно дадено съгласие - болките през възстановителния период и новият белег на кръста. За получените от ищцата язви съдът приема, че не се установява да са в причинна връзка с операцията стомашен бай пас, поради което и не ги взима предвид. Съобразено е и обстоятелството, че е налице влязла в сила присъда, с която д-р И. Ц. е оправдан за повдигнатото му обвинение за немарливо изпълнение на операциите. Във връзка с втората операция се сочи, че при нея е била отстранена „кожна престилка“ до която би се достигнало и при сериозно отслабване, постигнато не по хирургичен метод, поради което и съдебният състав намира, че размерът на вредите вследствие на тази оперативна намеса, съответно обезщетението за тях, следва да бъдат намалени. Воден от изложеното и като е взел предвид: възрастта на ищцата към момента на увредата – 32 години; това, че е жена и като всяка жена суетна, а получените няколко белега са загрозяващи и не могат да бъдат премахнати напълно дори при последващи процедури и ищцата трябва да живее с тях през по-голямата част от живота си; броя на извършените операции, при които е имало противоправно поведение на лекуващите лекари; че ищцата е търпяла болки и страдания при всяка операция – физически и психически (последните доказани от свидетелските показания на сестра ѝ – депресивни изживявания, мисли за самоубийство, срам и страх); и като се има предвид обществено-икономическото развитие на страната през 2007 и 2008 год.; съдът е определил справедливото обезщетение в размер на сумата 15 000 лева. При така изложените мотиви на въззивния съд и данните по делото, настоящият съдебен състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не се обосновава наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касаторката правни въпроси, свеждащи се до оценката на събраните доказателства с оглед значението им за размера на справедливото обезщетение и неговото определяне съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Изведените от касаторката въпроси са за това, дали е правилно определен размерът на вредите с оглед конкретно установените обстоятелствата, че на ищцата са причинени хоризонтален белег по цялата предна страна на корема, хоризонтален такъв във формата на обръч, който преминава през целия гръб и корема, временно разстройство на здравето опасно за живота, както и инфлацията в страната от времето на увреждането, съответно представляват ли това обстоятелства, обосноваващи завишаване размера на обезщетението в значителна степен. Така поставени въпросите са казуистични, обвързани с анализа и преценката на конкретно установените данни по делото – т. е. представляват въпроси по същество на спора, на които не може да бъде даден универсален, общовалиден отговор, който да намира приложение във всички аналогични случаи. Съобразно задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд, обективирана в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Поставеният въпрос не трябва да се свежда до правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждането на събраните по делото доказателства. Що се отнася до общия въпрос за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното му прилагане, настоящият съдебен състав намира, че същият е разрешен в пълно съответствие с основополагащите принципи на гражданското съдопроизводство и трайно установената съдебна практика по разрешаване на аналогични правни спорове. В случая въззивният съд е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства и с оглед особеностите на случая е взел отношение по значението им за определяне конкретния размер на дължимото обезщетение. Изложени са съображенията на въззивния съдебен състав по всички правнорелевантните факти, като подробно са обсъдени и въведените оплаквания и доводи на страните, предмет на въззивното производство. При определяне размера на обезщетението са съобразени дадените с ППВС № 4/1968 год. указания относно приложението на закона, а именно, че справедливостта, като критерий за определянето му не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. В този смисъл и цитираната от касаторката практика на ВКС – напр. решение № 10 от 08.02.2018 год. по гр. д. № 1600/2017 год., III г. о., решение № 259 от 19.12.2014 год. по гр. д. № 1746/2014 год., III г. о., решение № 186 от 21.10.2019 год. по гр. д. № 246/2019 год., III г. о. и решение № 213 от 18.04.2000 год. по гр. д. № 1265/1999 год. Дадените в тази съдебна практика разрешения в случая са изпълнени. От мотивите към обжалваното решение е видно, че при формиране на волята си съдебният състав е преценил всички установени правнорелевантни факти и ги е оценил съобразно вътрешното си убеждение за тяхното значение – обсъдени са характерът и степента на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които са получени, последиците, продължителността и интензитетът на болките и страданията, възрастта и пола на увредената, както и обществено-икономическата конюнктура към датата на увреждането. Дали определеният размер на обезщетението отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД спрямо конкретно установените по делото факти е въпрос, който може да бъде преразгледан едва в производството по чл. 290 ГПК, след допускане на въззивното решение до касационен контрол, основания за което не са налице. При този изход на спора претенцията за разноски на ответната болница е основателна и следва да бъде уважена в размер на 500 лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба, което възнаграждение е действително уговорено и заплатено по банков път, видно от представените договор за правна помощ и съдействие от 08.11.2021 год. и извлечение по сметка от 24.11.2021 год. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,