Определение № 2274 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. П.- Д. като пълномощник на „П. К.“ О. със седалище и адрес на управление в Република С., [населено място], срещу въззивно решение № 1493 от 06.12.2022 г. по в.гр.д. № 1341/2022 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е изложил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, не е обсъдил релевираните във въззивната жалба доводи на жалбоподателя във връзка със събраните доказателства, задоволил се е да посочи, че нормите на Регламент № 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. са неприложими в случая, без да мотивира това свое становище. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. Възниква ли отговорност за юридическото лице по смисъла на чл. 49 ЗЗД за репариране на вреди, причинени от негов служител, който чрез бездействие не е изпълнил задължение, което произтича от характера на възложената му от юридическото лице работа чрез длъжностната му характеристика и вътрешните правила на дружеството. 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото, посочени във въззивната жалба. 3. Създава ли нормата на чл. 8, пар. 1 във връзка чл. 7, пар.2, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 2015/847 на Европейския парламент и Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, задължение за търговските банки на територията на Европейския съюз да извършват проверка за идентичност при констатиране несъответствие между номера на IBAN и името на получателя, и съответно длъжни ли са да върнат превода на изпращащата банка с цел предотвратяване на финансирането на тероризъм, изпиране на пари и финансиране на организирана престъпна дейност. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване до С. по следните въпроси: 1. При превод на средства по S. валутен превод представлява ли ефективна процедура за установяване на липсваща информация относно получателя, когато платецът по превода е установен извън Съюза, по смисъла на чл. 7, б. “Б“ във вр. с чл. 4, пар. 1 и 2 от Регламент /ЕС/ 2015/847 на Европейския парламент и Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, сравняването на името на получателя на превода с номера на платежната му сметка, разкрита при доставчика на платежни услуги на получателя /банката на получателя/. 2. Длъжни ли са търговските банки в рамките на Съюза при обработване на валутен превод с наредител лице извън Съюза, когато е констатирано несъответствие между номера на платежната сметка на получателя, разкрита при тях, и посоченото име на получател по S. валутен превод, да откажат извършване на превода и да изискат пълна информация относно платеца /да рекламират пред банката на наредителя преди да заверят сметката на получателя и да му предоставят паричните средства по този превод, съгласно чл. 7, пар.3 и чл. 8, пар.1 от Регламент /ЕС/ 2015/847 на Европейския парламент и Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства. Какви действия са длъжни да предприемат търговските банки в тези случаи, за да гарантират изпълнението на целите на регламента за предотвратяване финансирането на тероризма и прането на пари. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Обединена българска банка“ АД изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество - че същото е обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260784 от 04.03.2022 г. по гр.д. № 80/2021 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „П. К.“ О., регистрирано в Република С., против „Обединена българска банка“ АД искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000 щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неправомерно бездействие на служители на банката по повод банков превод по платежно нареждане от 07.10.2019 г., сумата от който не е постъпила по сметката на „А.Б.Е.Ф.Б.“ О., посочен като получател, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по делото не е установено противоправно действие или бездействие от страна на служители на банката в противоречие с разпоредбите на Регламент № 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства. По делото е установено и не е било спорно между страните, че на 07.10.2019 г. ищцовото дружество е наредило плащане от банковата си сметка в Комерциална банка Б. в размер на 30 000 щатски долара по фактура от 18.07. 2019 г. за продажба на 75 т. ориз към сметка в „Обединена българска банка“ АД с IBAN: BG07 UBBS 8002 1453 0673 10. В платежното нареждане като получател на сумата е посочено „А.Б.Е.Ф.Б.“ О. със седалище и адрес на управление [населено място]. Не е спорно също, че сумата от 30 000 щатски долара не е постъпила по банковата сметка на „А.Б.Е.Ф.Б.“ АД. Титуляр на посочената в платежното нареждане сметка с IBAN: BG07 UBBS 8002 1453 0673 10 е лицето З. Т. Ф., гръцки граждани, който е открил сметка в О. на 26.07.2019 г., като е активирал и услугата „онлайн банкиране“. С други две платежни нареждания съответно от 19.11.2019 г. и 22.11.2019 г. ищецът повторно е наредил плащане към „А.Б.Е.Ф.Б.“ АД по посочената във фактурата сметка на получателя с IBAN: BG32 BPBI 8898 1128 2620 01. Тезата на ищеца е, че вследствие неизпълнение от страна на ответната банка на задълженията й, произтичащи от разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. да провери точността на информацията относно получателя и в частност да провери дали посоченият в нареждането за кредитен превод IBAN на получателя действително е регистриран в системата на „О.“ АД като IBAN на „А.Б.Е.Ф.Б.“ АД, е претърпял имуществени вреди в размер на 30 000 щатски долара, които банката следва да обезщети на основание чл. 49 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че Регламент 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. не създава задължение за доставчика на платежни услуги на получателя да извършва проверка за съответствие между посочените от наредителя в преводното нареждане име на получателя и уникалния идентификатор /IBAN/ на банковата сметка. Посочил е, че съгласно чл. 90, ал.1 ЗПУПС когато платежното нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, то се счита за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор, а съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор. Това е предвидено и в приетите като доказателство по делото „Правила за преводи и плащания към чужбина между местни и чуждестранни лица на територията на страната“, утвърдени през 2017 г. от изп. директори на „О.“ АД. В обобщение е заключил, че имуществена вреда за ищеца е налице, но липсват предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за тяхното репариране, тъй като не се установява противоправно поведение на служители на ответника. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия от поставените от жалбоподателя правни въпроси, тъй като не се установява същият да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е предпоставен от твърдението на жалбоподателя, че в случая е налице противоправно бездействие от страна на служители на банката, изразило се в неизвършване на проверка за съответствието между посочения в платежното нареждане номер на сметката и името на титуляра на същата. Това твърдение, поддържано и пред инстанциите по същество, е обсъдено от въззивния съд и е намерено за неоснователно. Съдът е приел, че за банката в качеството й на доставчик на платежни услуги на получателя няма задължение да извършва такава проверка, поради което не е налице противоправно бездействие от нейна страна, а оттук - че не е налице един от елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Даденото разрешение е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана и в представените от жалбоподателя решения. Значението за изхода на делото на втория изведен от жалбоподателя правен въпрос е обосновано с твърдения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост разпоредбите на приетите по делото като доказателство „Правила за преводи и плащания към чужбина между местни и чуждестранни лица на територията на страната“ и по-конкретно чл. 42, чл.47 и чл. 48, както и че не е съобразил извършения експериментален превод, сумата по който е била върната на платеца поради несъответствие между името на получателя и титуляра на банковата сметка. Действително, посочените разпоредби от Правилата за преводи и плащания към чужбина и между местни и чуждестранни лица на територията на страната не са обсъдени от въззивния съд. Този пропуск на съда обаче не може да обоснове допускане до касационно обжалване, тъй като не влияе върху изхода на спора доколкото въпросът за отговорността на доставчиците на платежни услуги в хипотезата, когато платежното нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор /IBAN/ е уреден от законодателя с разпоредбите на чл. 90, ал.1 и 2 ЗПУПС, на които се е позовал и въззивният съд. Съгласно чл. 90, ал.1 ЗПУПС когато платежното нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, както е в случая, то се счита за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор, а с разпоредбата на ал.2 изрично се изключва отговорността на доставчиците на платежни услуги за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор. Аналогична е и разпоредбата на чл. 43 от Правилата за преводи и плащания в чужбина между местни и чуждестранни лица на територията на страната. Следва да се посочи, че с чл. 90, ал.1 и 2 ЗПУПС се транспонират разпоредбите на чл. 88, параграфи 1 и 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент /ЕС/ № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО, в които е предвидено, че ако платежното нареждане се изпълнява в съответствие с уникален идентификатор, то се счита за точно изпълнено по отношение на обозначения с уникалния идентификатор получател, както и че ако уникалният идентификатор, предоставен от ползвателя на платежни услуги, е неточен, доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнието или неточното изпълнение на платежната операция. Уникалният идентификатор представлява комбинация от букви, цифри или символи, която доставчикът на платежни услуги съобщава на ползвателя на платежни услуги и която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги, за да може при платежна операция еднозначно да бъде установен друг ползвател на платежни услуги и/или платежната сметка на този друг ползвател на платежна услуга / § 1, т.59 от ДР на ЗПУПС/. Съгласно чл. 5, ал.2 от Наредба № 13 от 18.08.2016 г. за прилагането на международен номер на банковата сметка и за БАЕ кодове, доставчикът на платежни услуги генерира съответния IBAN едновременно с откриването на нова сметка, а съгласно чл. 7, ал.1 от същата наредба в представеното на доставчика на платежни услуги платежно нареждане клиентът посочва пълно и точно IBAN. Доставчикът на платежни услуги има задължение да извърши проверка на коректността на посочената от клиента IBAN сметка на наредителя и получателя по начина, указан в чл. 8, ал.1 от Наредбата - чрез проверка на валидността на контролните числа / двете цифри, следващи кода на държавата/, съгласно метода за проверка на валидност по приложение № 3. Нито ЗПУПС, нито Наредба № 3 от 18.08.2016 г. вменяват на доставчика на платежни услуги задължение да следи дали посоченият в платежното нареждане уникален идентификатор съответства на името на посочения от платеца получател на плащането. Не обосновава необходимост от допускане на въззивното решение до касационно обжалване и поставеният от жалбоподателя въпрос дали нормата на чл. 8, пар. 1 във връзка чл. 7, пар.2, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 2015/847 на Европейския парламент и Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, създава задължение за търговските банки на територията на Европейския съюз да извършват проверка за идентичност при констатиране несъответствие между номера на IBAN и името на получателя, и съответно длъжни ли са да върнат превода на изпращащата банка с цел предотвратяване на финансирането на тероризъм, изпиране на пари и финансиране на организирана престъпна дейност. По делото е установено и не е спорно между страните, че съставеното от ищеца платежното нареждане за кредитен превод от 07.10.2019 г. на сумата от 30 000 щатски долара към сметка в „Обединена българска банка“ АД с IBAN: BG07 UBBS 8002 1453 0673 10 е изпълнено в съответствие с посочения от наредителя уникален идентификатор. С оглед на това и предвид разпоредбите на чл. 90, ал.1 и 2 ЗПУПС, какъвто и отговор да бъде даден на поставения въпрос, той не би променил изхода на делото, тъй като в тази хипотеза платежното нареждане се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор, и банката не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция в случаите на неточност на посочения от ползвателя уникален идентификатор. Неоснователно е и искането настоящата инстанция да отправи преюдициално запитване до С. по реда на чл. 628 за тълкуване на разпоредби от Регламент /ЕС/ 2015/847 на Европейския парламент и Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, по поставените от жалбоподателя въпроси. Съгласно чл. 628 от ГПК, преюдициално запитване се отправя в случаи, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. В случая това изискване не е налице, тъй като този регламент няма отношение към правата и задълженията на ползвателите на платежни услуги и на доставчиците на платежни услуги във връзка с предоставянето и изпълнението на платежни операции, и в частност към предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на доставчика на платежни услуги към платеца или получателя за неизпълнение или неточно изпълнение на платежна операция. Както е посочено в чл. 1 от същия, с него се установяват правила във връзка с информацията относно платеца и получателя, придружаваща преводи на средства във всякаква валута за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на изпирането на пари или финансиране на тероризма. Посочените в Глава ІІ от този регламент задълженията на доставчиците на платежни услуги са насочени към постигането на тези цели. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът