Определение № 215 от 25.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1136/2022 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по молба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за спиране на изпълнението на постановено от Варненски апелативен съд въззивно решение. Установява се от представените с молбата писмени доказателства, че с първоинстанционното решение по искове по чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът е осъден да заплати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 2867,96 лв., заедно със законната лихва от 12.09.2019 г. и разноски. По жалба на ответника – за разликата над 20 000 лв. за неимуществените вреди и за разликата над 947 лв. за имуществените вреди – въззивният съд е потвърдил решението относно неимуществените вреди и е намалил размера на обезщетението за имуществени вреди до 2389,97 лв. Установява се също, че в срока по чл. 283 ГПК, неизтекъл и към настоящия момент, въззивното решение е обжалвано от ответника - с оригинална жалба с изложение по чл. 280 ГПК, приложена към молбата за спиране. Макар и подадена не чрез компетентния въззивен съд, жалбата, като постъпила във ВКС, следва да се приеме за извършено валидно процесуално действие (арг. чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК). Представени са също и документ за внесена държавна такса за допускане на касационното обжалване и документ за внесена парична гаранция в размер на 78 607,93 лв., постъпила по сметка на ВКС. С оглед горното налице са предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение, но само в частта относно обжалваната част от иска за неимуществени вреди. В частта относно иска за имуществени вреди, предвид цената на същия при предявяването му (3584, 95 лв.), въззивното решение не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което в тази част молбата следва да се остави без уважение. С тези мотиви съдът