Определение № 2182 от 01.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1664/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по искане на „Дит хотели“ ООД за спиране изпълнението на въззивно решение № 260405 от 09.07.2024 г. по в.гр.д. № 2190/2020 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 242168/14.10.2019 г. постановено по гр.д. № 13927/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 72 състав, ответникът „Дит хотели“ ООД е осъден да заплати на „Джерамис интернешънъл“ ЕООД на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД сумата от 9600,00 лв. с ДДС, представляваща половината от неплатена част от възнаграждение по договор № 123/19.05.2015 г. за изпълнение на естествен спортен терен, ведно със законна лихва за периода от 07.03.2017 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 741,41 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 9600,00 лв. за периода от 02.06.2016 г. до 06.03.2017 г.; на основание чл. 61, ал.1 ЗЗД сумата от 8739,00 лв., представляваща Ѕ от направени необходими и полезни разноски при водене на чужда работа без пълномощие - извършени дейности на обект Естествено спортно игрище [населено място], обективирани в проформа фактури № 116/8.07.2016 г., 130/25.08.2016 г. и 163/21.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 8739,00 лв. считано от 07.03.2017г. до окончателното й изплащане; и на основание чл. 327 ТЗ за сумата 232,08 лв., представляваща половината от цената на доставени стоки по договор за продажба, обективиран във фактура № [ЕГН]/25.08.2016г. с общ размер от 464,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 232,08 лв. считано от 07.03.2017 г. до окончателното й изплащане; и ответникът „Дит хотели“ ООД е осъден да заплати на „Органик Сълюшънс“ ЕООД на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 9600,00 лв. с ДДС, представляваща половината от неплатена част от възнаграждение по договор № 123/19.05.2015 г. за изпълнение на естествен спортен терен, ведно със законна лихва за периода от 07.03.2017 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 741,41 лв. -обезщетение за забава върху главницата от 9600,00 лв. за периода от 02.06.2016 г. до 06.03.2017 г.; на основание чл. 61, ал.1 ЗЗД сумата от 8739,00 лв., представляваща Ѕ от направени необходими и полезни разноски при водене на чужда работа без пълномощие - извършени дейности на обект Естествено спортно игрище [населено място], обективирани в проформа фактури № 116/8.07.2016 г., 130/25.08.2016 г. и 163/21.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 8739,00 лв. считано от 07.03.2017г. до окончателното й изплащане; и на основание чл. 327 ТЗ сумата 232,08 лв., представляваща половината от цената на доставени стоки по договор за продажба обективиран във фактура № [ЕГН]/25.08.2016г. с общ размер от 464,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 232,08 лв. считано от 07.03.2017г. до окончателното й изплащане. Против решението на Софийски градски съд в указания на страната едномесечен срок – на 01.08.2024 г., е подадена касационна жалба от „Дит хотели“ ООД с изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и са представени доказателства за внасяне на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лв. От счетоводна справка, изготвена от служител в Счетоводния отдел на ВКС, се установява, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят е депозирал обезпечение в размер на 91 128,54 лв., съответстващо на сбора от сумите по обжалваемата осъдителната част на решението. Настоящият състав на съда приема, че не са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 260405 от 09.07.2024 г. по в.гр.д. № 2190/2020 г. по описа на Софийски градски съд, доколкото последният акт не подлежи на касационно обжалване съобразно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предвид последната законова разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Изводимо от съдебния акт, чието спиране иска молителят, въззивният съд е разгледал субективно и обективно съединени искове, както следва: от всеки от ищците срещу ответника за сумата 9600,00 лв. с ДДС - неплатено възнаграждение по договор № 123/19.5.2015 г. за изпълнение на естествен спортен терен/търговска сделка/, ведно със законна лихва за периода от 07.03.2017 г. до изплащане на вземането, и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 741,41 лв. -обезщетение за забава върху главницата от 9600,00 лв. за периода от 02.06.2016 г. до 06.03.2017 г., както и от всеки от ищците срещу ответника главни искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 720 лв. – възнаграждение по договор, обективиран в проформа фактура 116/08.07.2016 г.; за сумата 3 000 лв. - възнаграждение по договор, обективиран в проформа фактура 130/25.08.2016 г.; и за сумата 4 200 лв. - възнаграждение по договор, обективиран в проформа фактура 163/21.11.2016 г./търговски сделки/; както и евентуални искове с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за дължимост на същите суми на основание водене на чужда работа без основание; и искове по чл. 327 ТЗ за цена по търговска продажба от всеки от ищците за сумата 232, 08 лв. Предвид гореочертаните, разгледани от въззивния съд, искове всичките са с цена под установения с нормата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК минимум, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, респективно изпълнението му не може да бъде спряно при условията на чл. 282 ГПК. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение