Определение № 3063 от 31.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1332/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против определение № 1483/19.05.2025 г. по т. д. № 187/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I-во отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 372 от 07.06.2024 г. по в. гр. д. № 173/2024 г. на Софийския апелативен съд. В частната жалба се излагат подробни доводи, че определението е незаконосъобразно и неправилно, поради което се моли за отмяната му. Оспорва се изводът на предходния тричленен състав на Върховния касационен съд, че цената на иска, предмет на постановеното въззивно решение, е по-ниска от изискуемия праг за допустимост на обжалването съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържа се, че тъй като спорът между страните касае единствено акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди (по отношение на главницата в размер на 35 000 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила), същата на първо място има гражданско-правен, а не търговски характер, а на второ – няма самостоятелно значение при определянето на цената на иска, а именно – тази на паричното вземане за главница. Против частната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното: Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. последно от ГПК, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да обоснове извод за недопустимост на касационното обжалване, съставът на Първо търговско отделение е приел, че предмет на въззивното и касационното обжалване е самостоятелният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 16 670 лв. за периода от 05.11.2018 г. до 21.06.2023 г. върху претендираната главница от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, цедирано в полза на НЮ ЛЕГО ЕООД и заплатена от ЗД БУЛ ИНС АД в хода на първоинстанционното производство. Като е съобразил търговския характер на спора и правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, съпоставени с горепосочената цена на иска, съдебният състав е заключил, че производството по делото в обжалваната пред ВКС част е двуинстанционно. Видно от материалите по делото, включително уточнението на исковата молба в частта относно претендираните лихви, направено въз основа на указанията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК, НЮ ЛЕГО ЕООД е предявило против ЗД БУЛ ИНС АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 35 000 лв. – застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени неимуществени вреди, претърпени от А. Е. Т. при ПТП на 02.08.2018 г., което вземане е било цедирано в полза на ищцовото дружество с договор от 09.10.2018 г.; както и иск, квалифициран от съда по чл. 409 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 16 670 лв. - лихва върху посочената главница за периода от 05.11.2018 г. до 21.06.2023 г. – датата на подаване на исковата молба в съда. Върху материалния интерес по двете искови претенции е внесена и дължимата държавна такса, съответно – 1 400 лв. и 667 лв. Първоинстанционният съд при разрешаването на спора по същество е отчел извършеното в хода на процеса плащане на исковата сума от 35 000 лв. от ответника и е отхвърлил иска. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила. Въззивна жалба е постъпила само по отношение на отхвърления иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 16 670 лв., като този иск е и предмет на атакуваното пред ВКС решение, с което същият е бил уважен. При тези фактически данни, коректно съобразени в обжалваното определение, следва да се споделят и направените правни изводи, че в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК касационното производство е недопустимо, тъй като в случая се обжалва въззивно решение по търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. Търговският характер на делото съгласно чл. 365, т. 1 ГПК е обусловен от основанието на исковата претенция, произтичаща, респ. отнасяща се до договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, както и от липсата на потребителско качество на ищеца – чл. 113 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска за главница и лихви, въз основа на тяхната цена е събрал дължимите държавни такси, като тази преценка е стабилизирана и не подлежи на преразглеждане на настоящия етап от производството. С оглед гореизложеното изводът на предходния съдебен състав на касационния съд за недопустимост на така предприетото обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е правилен и обжалваното определение, с което касационната жалба на ЗД БУЛ ИНС АД е оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение