Определение № 551 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2277/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. К. против решение № 97/10.05.2024 г. по гр.д.№ 101/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 99/10.05.2024 г., с което е потвърдено решение № 16/08.01.2023 г. по гр.д. № 862/2023г. на Окръжен съд – Бургас, за отхвърляне на предявения от касатора против „ДЗИ – Общо застраховане„ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на К. А. М. - дядо на ищеца, настъпила от ПТП на 27.09.2020 г. по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Намира необоснован извода на въззивния съд, че не се установява материалноправната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди, като лице извън кръга, очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съобразно задължителните указания в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Като възпроизвежда в пълнота съдържанието на събраните свидетелски показания, касаторът намира за достатъчно установена по делото дълбоката си и трайна емоционална връзка с починалия родственик, предвид отглеждането му от същия и последващо полаганите от ищеца грижи за него. Цитирайки практика на касационна инстанция, страната намира, че ненужно съдът е преувеличил значението на съвместното живеене с починалия и до смъртта му, като критерий за възникнала изключителна близост. Намира за превратно възприети от съда свидетелските показания, от съдържанието на които не се установява приетото от съда паралелно и непрекъснато полагане на грижи за ищеца и от родителите му. Напротив, от показанията на св. А. се установява, че между родителите му нямало „хубави отношения„, С. израснал единствено с подкрепата на дядо си, баща му - в периода 1990г. – 2001г. постоянно пътувал, с оглед работата си, като отсъствал с месеци. Още като бебе бил изоставен от майка си, след като баща му заминал за Белгия и до заминаването на цялото семейство за чужбина само починалият му дядо, баба му и свителката А., се грижели за него. Касаторът намира, че видно от мотивите на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, финансовите отношения между родствениците не попадат в обхвата на традиционните за българското семейство отношения и следователно установения от свидетелите факт, че починалият К. финансово издържал внука си до заминаването му за чужбина, респ. внукът му реципрочно го подпомагал финансово впоследствие, установяват изключителност на установената помежду им приживе връзка. Свидетелите, според касатора, установяват и търпими от него изключителни по интензитет болки и страдания от смъртта на дядо му: влошено физическо и психическо здраве, надхвърлящи нормалната емоционална реакция при загуба на родственик от съответната степен. Ответната страна – „ДЗИ – Общо застраховане„ ЕАД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото е формирана непротиворечива съдебна практика на касационна инстанция по формулираните въпроси, обективно изключваща това основание, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – тъй като постановеното въззивно решение не противоречи на сочената от касатора съдебна практика. Акцентира се на несъбрани доказателства за полагана от починалия заместваща родителската грижа, в който смисъл установените между С. и починалия К. отношения да се характеризират с изключителност. Цитираните в касационната жалба части от свидетелските показания ответната страна намира, че са подбрани тенденциозно и следва да се възприемат в общия контекст на заявеното от свидетелите, като се съобразят и изключат вътрешно противоречивите им части, коментирани и от въззивния съд. От показанията на свидетелите, според ответника, се установяват нормални отношения на привързаност и грижа между дядо и внук, както и нормални по интензитет и продължителност, на присъщите при загуба на родственик от тази степен, страдания на ищеца. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,в обхвата на касационните доводи за неправилност, концентрирани до наличието на материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родственика си – негов дядо, настоящият състав съобрази следното: В обосноваване на материалноправната си легитимация по иска по чл.432, ал.1 КЗ, като внук на починалия при ПТП К. А. М., в исковата си молба ищецът се позовава на следните факти / изключая оценъчните изводи за съдържанието и характера на съществувалата между него и починалия връзка /: С. бил отгледан в дома на К., който бил в непосредствена близост с бащиния му дом. Баща му е първороден син на К., а С. - първороден син на баща си, кръстен на името на починалия друг син на К., поради което и особено обичан от дядо си, дарил го с много любов и внимание, изградил го като характер и личност. След порастването на С. и професионалната му реализация в чужбина, за периода от 2016 г. и до смъртта на К., С. подпомагал финансово дядо си. Той бил до него и в последните му мигове в болницата, след ПТП. Сочи се съществувала между двамата „особена духовна близост„: дядото до смъртта си споделял болките и тревогите на внука си, изслушвал го, давал му съвети, бил с него и в радост, и в тъга. С. не можел да приеме смъртта на дядо си, като именно тази „особена духовна бллизост“ предпоставя изключителните му по съдържание страдания от загубата. За тези обстоятелства са разпитани свидетели на ищеца. Св. Ф. А. / роднина по сватовство / споделя, че отношенията на родителите на С. били проблемни. От раждането на С. до 2002 г. /когато е 13-годишен / той бил отглеждан от майка си и баща си. Баща му решил да замине на работа в Белгия и в периода 1990г. – 2001г. / последващо посочената в протокола година 2021 г. очевидно е резултат от грешка, тъй като е и невъзможна, с оглед годината на смъртта на К. / трайно отсъствал, с месеци. Майка му напуснала семейното жилище и се прибрала да живее при майка си през 2002 г..Същевременно свидетелката сочи, че в периода 1990г. – 2001г. С. бил отглеждан от дядо си и баба си по бащина линия и от св. А., която нямала свои деца. Свидетелката твърди, че за С., като бебе, се грижела „ почти тя„. От 1997 г. С. заживял в дома на родителите си / т.е. в семейно жилище отделно от това на бабата и дядото /. Дядо му К. го издържал финансово, бил изключително загрижен за С., бил му като баща, „може би „ поради това, че бил кръстен на починал като много млад син на К.. Твърди, че родителите на С. се събрали към пубертета му, в построената за семейството им от К. къща в Айтос. През 2004 г. С. и родителите му заминали за Белгия. С. страдал за дядо си, искал да го чува по телефона всяка вечер. Свидетелката твърди, че е присъствала на телефонни разговори на двамата – било за пари, или за имоти, които дядо му споделял, че мисли да купува. В началото семейството не си идвало често, но от 2016 г. насетне се прибира по-често в България – С. почти всеки месец, за по десетина дни. Върнел ли се били неразделни с дядо си К., винаги излизали заедно, дори го придружавал в работата му. Дядо му го научил на много неща, бил за него и баща, и дядо, и приятел, и учител. Свидетелката твърди, че след като се образовал и почнал работа С. често изпращал пари да подпомогне дядо си, но починалият не ги харчел,а ги спестявал в полза на внука си, за да му купи апартамент. След злополуката с дядо му С. си пристигнал веднага, настанил дядо си в болница и след подобряване състоянието му се прибрал в Белгия. След като състоянието на К. се влошило, трябвало да го върнат в болничното заведение и така, в рамките на 48 часа се наложило С. да се връща два пъти до България. Той осигурил всички средства за лечението на К. и за погребението му, с часове висял пред болницата, спял в колата. На погребението на дядо си бил притеснен, объркан, не говорел, затворил се в себе си. Всяка година посещава гроба на дядо си и до момента три пъти е организирал в негова памет помен, на който се събират близки на починалия. Организира го на една вила - любимо място на К., където често се събирали с внука си на барбекю и на което С. направил беседка и чешма с надпис „ В памет на любимия ми дядо „. Свидетелката А. потвърждава, че К. полагал грижи и за останалите си внучета, не ги делял, обичал ги и бил загрижен за всяко от тях. Свидетелят Герман М. потвърждава, че семейството на С. се преместило да живее отделно след раждането на сестра му, през 1996-1997 г., когато С. бил 7-8 годишен. До преместването семейството му живеело в дома на починалия. В същата къща живеели и другите внуци на К., който се грижел за всички, но най – вече за С. - бил му любимец, вземал го навсякъде със себе си, учел го на всичко, което знае. Пак някъде около 1996 г. – 1997 г. майката на С. напуснала семейното жилище, а считано от 2001 г. – 2002 г. баща му заминал за чужбина. С. живял в България до 2004 г., след което заминал за Белгия. Тогава много често звънял на дядо си, на практика всекидневно. Свидетелят твърди, че до смъртта на дядо си С. не се връщал често в България - веднъж или два пъти на година, но последните години имало случай да се върне два пъти в рамките на 10 дни. Очевидно се касае за годините след смъртта на К., предвид по – късното пояснение от свидетеля. К. закупил апартамент на свое име, за да го подари на С.. След злополуката С. се прибрал в България много бързо и в рамките на няколко дни два пъти пътувал до България, тъй като след първоначалното изписване състоянието на К. се влошило и трябвало отново да постъпи в болница. От С. свидетелят знае, че след смъртта на дядо си е търсил помощ от психолог и е пил медикаменти. Разпитан ищецът твърди, че след смъртта на дядо си на два пъти постъпвал в „психологична болница„ в Белгия и взема лекарства – „ Венафаксин“ и „ Тризодон“. Не е допускана съдебно-психиатрична експертиза. За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за установено от свидетелските показания, че последните години преди злополуката ищецът е живял в чужбина, а предходно - в периода 1989 г. – 2004 г. - ведно със своите баба и дядо, като до 1996 г. – 1997 г. / до 7 - 8 годишната си възраст / семейството му е обитавало дома им, а след това заживяло самостоятелно, в новопостроена от починалия къща. От 1991г., вкл. поради проблемни отношения между съпрузите, баща му започнал да работи в други градове и често отсъствал, а майка му през 2002г. напуснала семейното жилище, оставяйки го да живее при родителите на баща му. Съдът приема за установено, че бабата и дядото са полагали грижи за отглеждането и възпитанието на внука си, участвали са в издръжката му и тези обстоятелства са породили отношения на любов, топлота и доверие. Приел е за установено, че близостта между ищеца и дядо му останала и след като напуснал България със семейството си през 2004 г., независимо че до 2016 г. се връщал рядко и контакта им се осъществявал по телефон. От така установената фактическа обстановка съдът е приел, че действително се установяват отношения на обич и привързаност между дядо и внук и полагани грижи от починалия за отглеждането и възпитанието на ищеца. Независимо от това, съдът е отдал значение на обстоятелството, че от раждането си и до 2002 г. / когато майка му напуска семейното жилище / ищецът е живял заедно с родителите си, до един момент в общо домакинство със семейството на починалия, и не е бил лишен от тяхната грижа, за да се приеме, че бабата и дядото по бащина линия са заместили изцяло родителите в отглеждането и възпитанието му. Отчита, че дори в периода 2002 г. – 2004 г. / когато семейството заминава за Белгия / не само починалият и съпругата му са се грижели за С., отчитайки показанията на св. А., която - като близка по сватовство и без свои собствени деца - заявява че „ почти тя „ / в смисъл основно тя / се е грижела за детето. Св. М. е потвърдил това обстоятелство, както и полагани от собственото му семейство грижи за С., живеейки в близост. Съдът действително е отчел обстоятелството, че починалият К. еднакво се грижел и обичал всичките си трима внуци, макар С. да му бил любимец. С това е обосновал извод, че при няколко поколения, живеещи в общо домакинство, полаганите грижи към всички членове на семейството и оказваната помощ при отглеждането и възпитанието на децата, независимо от по-силната симпатия към едно от тях, демонстрира традиционни семейни ценности и практики, но не покрива изискването за наличие – по изключение – на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия, по смисъла на ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е акцентирал и на обстоятелството, че за период от 16 години преди смъртта на К., считано от 15-та му година / точно навлизайки в периода на съзряване / С. е живял в чужбина, поради което неможе да се приеме, че независимо от сложилите се обстоятелства, между дядо и внук са съществували отношения „ по-силни отколкото между ищеца и неговите родители„. Съдът е подчертал спекулирането с факта на особена привързаност между двамата, поради кръщаването на ищеца на починал син на К., тъй като се установява по делото, че смъртта на последния следва с 12 години раждането на ищеца. Приел е също, че не се установява изпращаните от С. пари от чужбина да са основно за подпомагане живота на дядо му, а преимуществено с цел спестяване за жилище, като само в основанието на два от преводите се сочи - „ за дядо ми „. Посочено е, че поетите от ищеца разходи по първоначалното лечение и за погребението на дядо му, реакцията на смъртта му, както и организирането на помените за починалия, демонстрират единствено силна емоционална връзка, но не и чрезвичайна такава приживе. В обобщение: Отчитайки обичайните житейски фамилни отношения, при които баби и дядовци традиционно основно подпомагат родителите при отглеждането на техните деца в подрастващата им възраст, особени при съжителстване в общо домакинство или в непосредствена близост, какъвто е случаят, съдът е приел, че описаните отношения не доказват изключителност на изградената връзка, която да надхвърля рамките на традиционно установените в националния ни бит отношения между дете и прародител. Съдът е акцентирал на това, че починалият е подпомагал, а не иззел изцяло – с оглед наличието на конкретни житейски обстоятелства, неустановени в случая - грижите по отглеждането и възпитанието на ищеца, замествайки изцяло родителите му, поради което и установилата се помежду им връзка да е предпоставила болки и страдания, надхвърлящи по интензитет обичайните за съответната родствена връзка. Мотивите възпроизвеждат съществена част от мотивите на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Кои са критериите за изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, конкретно между дядо и внук, които да обусловят правото на обезщетяване по смисъла на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в решения по т.д. № 2090/2021 г. и т.д. № 1505/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ За да се приложат критериите за изключителност между дядо и внук задължително условие ли е родителско отчуждение в отношенията между детето и неговите родители ? – при идентично обоснован допълнителен селективен критерий, с решение по т.д.№ 1505/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС /; 3/ Включва ли се в критериите за изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, конкретно между дядо и внук, т. нар. заместваща родителска грижа, която да обуславя правото на обезщетяване по смисъла на ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС ? - допълнителният селективен критерий обосноваван с приетото в решение по т.д.№ 1275/2019 г. на І т.о. на ВКС, в евентуалност – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4/ Следва ли да се изследва житейската връзка и степента на емоционална близост и обвързаност между ищеца /внук/ и починалия му родственик / дядо по бащина линия / и да се обсъдят подробно събраните в тази насока доказателства, за да се направи извод относно това, налице ли са предпоставките, за да се направи изключение от разрешението, залегнали в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия ? - сочи се противоречие на приетото от въззивния съд с решение по гр.д. № 763/2023 г. на ІІ т.о. ВКС; 5/ На база на какви обективни критерии следва съдът да разграничава нормално присъщи и надхвърлящи тази нормалност отношения между дядо и внук ? – сочи се решение по т.д.№ 2090/2021 г. на ІІ т.о. ВКС; 6/ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните ? – сочат се решенията по гр.д.№ 1504/2011г., гр.д.№ 1411/2009 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1620/2009 г. на І г.о. на ВКС. Първият въпрос дири отговор за критериите, за квалифицирането на връзката между претендиращия обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал родственик и последния, като „изключителна„, която формулировка не предполага единен и общовалиден отговор, извън конкретиката на спора. Поради това не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. По аналогични съображения - като изискващ обобщен и единен отговор и за критериите за антипода на „изключителни „ – „нормални„ отношения между родственици от съответната степен – не удовлетворява общия селективен критерий и петият от въпросите. Както се сочи в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС: Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото. В ТР изрично се сочи, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите внуци, тъй като в традиционните български семейни отношения бабите / дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките между тях обичайно се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Изрично,обаче, е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В съдебната практика на касационна инстанция са изведени възможни, но не и изчерпателни критерии за „изключителност„ на връзката приживе. В решение № 17/16.03.2021 г. по т.д.№ 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, с препращане към решение № 92/17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС / цитирани и от касатора /, след като изрично е подчертано, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, като примерни ситуации за възникване на такава връзка са посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя / родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, в м е с т о от неговите родители. Видно е, че с атакуваното въззивно решение е отречено съществуването на значими конкретни житейски обстоятелства, доколкото съдът е приел, че не се установява и траен, продължителен период, при това на цялостно изоставена от родителите на ищеца грижа за отглеждането и възпитанието му, което по необходимост да е изградило между дядо и внук отношения на обич и привързаност, характерни за отношенията родител - дете. С оглед последното, втори и трети въпроси удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като неустановената, заместваща родителската грижа от починалия е коментирана като възможен, но недоказан критерий за изграждането на изключителна по своето съдържание връзка между дядо и внук.Не се обосновава допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК, тъй като разрешението на въззивния съд не е в противоречие с цитираната практика на ВКС, а наличието на същата – като трайна и непротиворечива, споделяна от настоящия състав, изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК. Не е установено от доказателствата друго особено житейско обстоятелство, от значение за изграждането на връзката дядо - внук, нито се сочи такова от ищеца, който в касационните си доводи очевидно изоставя и цялостното полагане на заместваща родителска грижа от починалия, като такова обстоятелство. Четвърти и шести въпроси не удовлетворяват изискването за правни – отговор на които да е от значение за правния резултат в касационна инстанция, предвид обхвата на произнасяне на същата, тъй като не съответстват на въведени касационни доводи за неправилност на въззивния акт, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в частност – несъобразени от съда доказателства и доводи на страната и липса на мотиви. Несъгласието на съда с твърденията на страната и обосноваваните от доказателствата, според нея, правни изводи, не съставлява процесуално нарушение, като същевременно не се твърдят необсъдени свидетелски показания, а обвързване на установените от тях факти с неприсъщи правни последици, което е довод за „необоснованост“ – порок, различен от порока „съществено нарушение на съдопроизводствените правила“ по чл. 281, т. 3 ГПК. Липсва и касационен довод за немотивираност на съдебния акт, нито такава обективно е налице. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение