Определение № 176 от 04.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1215/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от К. Г. С. против решение № 283/29.03.2021г. по в.гр.д. № 3134/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 15/0.03.2020г. по т.д. № 102/2019г. на ОС-Перник за отхвърляне на иска на касаторката срещу ЗК”Лев Инс“АД за разликата над 20 000лв. до 100 000лв., на осн.чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 11.10.2016г. /смърт на брат на ищцата/. Касаторката поддържат, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения отговор на ЗК”Лев Инс“АД се оспорва основателността на касационната жалба на застрахователя и изпълнението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че пред него страните спорят единствено по отношение обстоятелството попада ли ищцата в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен родственик и какъв е интензитетът и обемът на причинените вреди, за да се определи размер на дължимото обезщетение. След обсъждане на гласните доказателства е установил, че отношенията между касаторката и починалия при ПТП нейн брат са били особено близки. Той е нямал свое семейство и деца и е бил изключително привързан към нейното семейство и деца. Често ги е посещавал, живели са близо къща до къща. Съдът е констатирал, че касаторката все още не може да преодолее смъртта на брат си, приема успокоителни лекарства. Заключил е, че духовната връзка между двамата е била значително по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество критерии. При определяне на размера на дължимото от застрахователя обезщетение са били съобразени – начинът на извършване на противоправното деяние, конкретните психически страдания на касаторката, възрастта й, социално-икономическите условия в страната към датата на деликта – 2016г., и нормативно определените лимити на обезщетението по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на което е бил направен извод за присъждане на обезщетение от 20 000лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторката поддържа, че във въззивното решение неправилно е приложена нормата на чл.52 ЗЗД. Не е налице точно и справедливо тълкуване на закона. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба. В настоящия случай ВКС констатира, че касаторката не формулира нито един правен въпрос, а повтаря изложените в касационна жалба оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, които касаят правилността на атакуваното въззивно решение и могат да бъдат предмет на проверка, само ако бъде допуснато касационно обжалване. Освен това следва са се има предвид, че е налице задължителната за съдилищата практика, обективирана в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в което са дадени критериите, които следва да се обсъдят от решаващия съд, за да се прецени настъпили са неимуществени вреди за брат/сестра поради смъртта на техните брат/сестра – само като минимум е необходимо да се установи наличие на взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, като израз на традиционните за българското общество родствени отношения. Едновременно с това е необходимо създадената връзка да надхвърля това традиционно за нашето общество разбиране, т.е. съдът изследва налице ли са проявления на особено близка житейска връзка – трайна и дълбоко емоционална и претърпени поради това изключителни като интензитет и продължителност страдания от настъпилата смърт на родственика. Именно конкретните проявления на соченото изключение имат значение за определяне на точния размер на присъденото обезщетение, в който случай то се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД След като е налице задължителната практика на ВКС, то не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това въззивният съд се е съобразил с тази практика и е обсъдил всички събрани доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства относно основните отличителни белези на връзката между касаторката и починалия й брат. Въпрос на оценка на доказателствата и установеност на доказаните с тях факти е приетият от съда размер на обезщетението. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., на осн. чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд