Определение № 3648 от 19.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1438/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Х. А. срещу определение №11749/18.06.2025г. по ч. гр. д. №5804/2025г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определение №17249 от 14.04.2025г. по гр.д.№10260/2025г. на Софийски районен съд, 128 гр. състав, за прекратяване на производството по делото. Частната касационна жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството, но същата е недопустима. Определението на Софийски градски съд не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл.274 ал.4 от ГПК предвижда, че не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева - за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение по иска за собственост. Съгласно новата редакция на чл.113 от ГПК - ДВ, бр.100/20.12.2019г., делата на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. В случая с исковата молба на А. Х. А., са предявени при условията на обективно съединяване отрицателни установителни искове срещу „ЕОС М.“ ООД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4193,50 лв., /включваща 1947,50 лв. – остатък просрочена главница и 2 246 лв. – лихви за периода от 28.09.2018г. до датата на завеждане на исковата молба/ представляваща Ѕ от задължение в размер на 8387лв., вписано в ЦКР на името на наследодателката й Й. А. П., починала на 04.12.2024г., по договор за кредит EOSDP 000000001499810 и сумата от 2918,50 лв. /включваща 1818,50 лв. – остатък просрочена главница и 1100лв. – лихви за периода от 04.03.2013г. до датата на завеждане на исковата молба/, представляваща Ѕ от задължение в размер на 5837 лв., вписано в ЦКР на името на наследодателката й Й. А. П., починала на 04.12.2024г., по договор за кредит EOSDP 000000001226538. Следователно всеки от обективно съединените искове е с цена под 5000 лева и постановено по това дело въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване. Поради това съгласно чл.274 ал.4 от ГПК е недопустим и касационен контрол на постановените по делото определения. Поради това частната касационна жалба срещу определението на Софийски градски съд е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение