Определение № 50518 от 24.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 667/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. Й. срещу решение № 43/10.01.2022 г. по в. гр. д. № 2288/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено определение на СГС, I ГО, 23 с-в по гр. д. № 5217/2019 г. от 31.05.2021 г., с което е оставена без уважение негова молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното преди това решение и намаляване на присъденото в полза на [община] адвокатско възнаграждение в размер над 3 530 лв. до 4 000 лв., а в полза на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД - юрисконсултско възнаграждение в размер над 100 лв. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение с довод, че е нарушена разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и не е изяснено съдържанието на израза „фактическа и правна сложност на делото“. Изтъква, че този въпрос е разрешен в противоречие с практика на ВКС, обективирана в определение № 165/10.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1560/2019 г. на I г.о., определение № 5/07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4620/2021 г. на II г.о. на ВКС. Наред с това заявява оплакване, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правна помощ, а не приложимата в конкретната хипотеза разпоредба на чл. 25, ал. 1 от сочената наредба. Твърди, че мотивите на Апелативен съд София се явяват в противоречие с определение № 130/31.03.2020 г. по ч. т. д. № 1572/2019 г. на I т.о. на ВКС. Отделно релевира довод, че определението в тази част е очевидно неправилно, тъй като законът е приложен в неговия обратен смисъл. При изложените оплаквания и твърдения формулира искане за постановяване на определение, с което атакуваното решение в частта с характер на определение да бъде допуснато до касационен контрол и да бъде отменено като вместо него от настоящата инстанция да се постанови друго такова за изменение определението на Софийски градски съд и присъждане в тежест на жалбоподателя на разноски в размер 3 530 лв. в полза на [община] и в размер на 100 лв. в полза на застрахователното дружество. Ответниците по частната касационна жалба не са подали отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена частично без уважение частна жалба на С. Г. Й. срещу постановено от първоинстанционния съд определение по реда на чл. 248 ГПК. Съставът на Апелативен съд София е преценил, че действително заплатеното на процесуалния представител на [община] адвокатско възнаграждение от 5 000 лв. се явява над определения в Наредба № 1/2004 г. минимум от 3 530 лв. Според въззивния съд възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 4 000 лв., тъй като делото се отличава с фактическа и правна сложност - с участието на упълномощената адвокат М. са проведени три съдебни заседания като тя активно е участвала в събирането на доказателства и в тяхното обсъждане. По отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на застрахователното дружество въззивният съд е преценил, че, предвид размера на заявения иск - над 10 000 лв., то е правилно определено при приложение на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 450 лв. Налице са предпоставките за частично допускане на касационно обжалване по отношение на атакуваното въззивно определение, преценени с оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Поставените въпроси удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото са обуславящи изхода на спора пред въззивния съд и са обсъдени в атакуваното определение. Въпросът относно приложението на чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ удовлетворява и сочения от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – да е разрешен в противоречие с практика на ВКС – цитираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 130/31.03.2020 г. по ч. т. д. № 1572/2019 г. на I т.о. на ВКС, в което се приема, че разпоредбата на чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ се прилага единствено в зависимост от размера на претенциите. Изцяло в дискрецията на съда е определянето на конкретния размер в нормативно заложените рамки. В конкретната хипотеза въззивният съд не е съобразил заявения размер на претенцията срещу застрахователното дружество. Той е останала неувеличен, а именно 1 000 лв. /вж лист 154 от делото на СГС/. В този случай приложение намира разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в ред. ДВ бр. 98/2015 г. и юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в диапазона от 100 до 300 лв. Предвид многобройните съдебни заседания, проведени и пред СРС, и пред СГС, събираните множество доказателства и обсъжданите спорни правни въпроси възнаграждението следва да бъде определено в размер на 300 лв. По въпроса за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК неудовлетворен се явява соченият от касатора критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от цитираната в изложените по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика. Фактическата и правна сложност на делото е преценявана от състава на Апелативен съд София с оглед броя проведени заседания в първоинстанционното производство и положените от упълномощения адвокат усилия, правното разрешение на повдигнатите въпроси, обема доказателства, които са събирани. Дали правилно е разрешен въпросът не е предмет на настоящото производство, тъй като той може да се постави едва след позитивна селекция на касационната частна жалба, основание за каквато в случая липсва. В заключение постановеното от Апелативен съд София решение в частта, която има характер на въззивно определение, се явява частично незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено /частично отменено/ решението на СГС в частта за разноските. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 278, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС