Определение № 41 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 203/2011 г.

Производство по чл. 280 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу решение № 308 от 15.12.2010 г. по гр. д. № 423/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Ответниците по касация М. М. Д. и В. Д. А. оспорват жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, в редакцията с изменението обнародвано в ДВ бр. 100/10 г., в сила от 21.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Вещните искове са оценяеми, според чл. 69 ГПК, като цената им се определя според данъчната оценка, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право. В случая е разгледан установителен иск за собственост на имот, който съгласно удостоверение по чл. 226 ДПК /отм./ е в размер на 2 639 лв. Тъй като жалбата е постъпила на 19.01.2011 г., според новата редакция на чл. 280 ал. 2 ГПК тя е изключена от касационно обжалване. Съгласно чл. 296 ал. 1 т. 1 ГПК въззивните решения с обжалваем интерес под 5 000 лв. влизат в сила от момента на постановяването им и процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Подадената касационна жалба срещу влязло в сила решение е недопустима и не подлежи на разглеждане от ВКС, поради което съдът