Определение № 3824 от 01.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4419/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано e по касационна жалба на ЗАД „Алианц България“ срещу въззивно решение № 834/19.06.2023 г. по в.гр.д. № 1281 /2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 260727/28.02.2022 г. по гр.д. № 445/2020 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен искът на Я. Л. С. срещу ЗАД „Алианц България“ за заплащане на сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 29.01.2015 г., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва, считано от 29.01.2015 г. и в частта, с която Я. Л. С. е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България“ разноски над сумата 1 248 лева и вместо това въззивният съд е уважил иска за сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2015 г., осъдил е ЗАД „Алианц България“ да заплати на Я. Л. С. сумата 1036 лева разноски пред СГС съобразно уважената част от иска и е осъдил ЗАД „Алианц България“ да заплати на СГС сумата 400 лева държавна такса и на САС 200 лева държавна такса. В останалата част, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Ответникът по касационната жалба Я. Л. С. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: По делото не се твърди и не се установява влязла в сила присъда на наказателния съд, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд. Срещу водача на автобус по линия № 111 в София е образувано, водено и прекратено предварително производство, т.к. е прието, че водачът на автобуса не е нарушил правилата за движение по пътищата и че е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК. Прекратяването на наказателното производство не обвързва гражданския съд. Поради това за изясняване на механизма на пътното-транспортно произшествие (ПТП ), при което е пострадала ищцата, СГС е допуснал съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ). От заключението се установява, че за ПТП не е съставен констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на ПТП. Изводът на вещото лице е, че водачът е ускорил от място плавно след спирка, като е достигнал скорост около 20 км/ч, когато е предприел „аварийно спиране поради внезапно възникнала опасност“ (кавичките са поставени и в мотивите на САС). От рязкото намаляване на скоростта е възникнала инерционна сила, въздействаща върху тялото на пътничката С. (ищцата), вследствие на която тя се е изпуснала от дръжката, за която се е била хванала в автобуса и е паднала на пода между първата врата и кабината на шофьора, при което са се реализирали ударни сили по тялото и от интериора на автобуса. Според въззивния състав изводът на вещото лице, че аварийното спиране е поради внезапно възникнала опасност почива на предположени. При липса на доказателства, че внезапното рязко спиране на автобуса е причинено от друг участник в движението, или е било необходимо за предотвратяване на ПТП, изводът на първостепенния съд, че водачът на автобуса при рязкото внезапно спиране не е нарушил правилата за движение по пътищата е необоснован. В този смисъл въззивният съд е приел, че САТЕ, на основание чл.202 ГПК, следва да бъде обсъдена заедно с другите доказателства по делото. Механизмът на произшествието се установява и от показанията на свидетелката Г. Т., която е пътувала в същия автобус и е била очевидец на рязкото спиране на автобуса и на инцидента и възпроизвежда своите преки възприятия, поради което въззивният съд кредитира нейните показания. Свидетелката не установява да е видяла внезапна поява на друг автомобил, който да е станал причина водачът на автобуса да предприеме маневра рязко спиране с цел предотвратяване на удар с друго МПС. Ето защо при съвкупна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства – САТЕ и свидетелски показания въззивният съд е приел, че процесното ПТП – аварийно (рязко) спиране на автобус, е в резултат на противоправно поведение на водача, който е нарушил разпоредби на ЗДвП: чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2, чл.24, ал.1, чл.132, т.2 посочва нарушени разпоредби на ЗДвП. При липсва на безспорни данни, че рязкото намаляване на скоростта на процесния автобус е било необходимо за предотвратяване на ПТП, е налице противоправно поведение на водача на автобуса. И че не е оборена презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е направил изводи за претърпените от ищцата травматични увреждания, причините за тях, лечението, болките и страданията от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и от събраните по делото медицински документи и гласни доказателства: в резултат на рязкото намаляване на скоростта на автобуса правостоящата Я. С. е изпуснала тръбата, за която се е държала, блъснала се е в шофьорската кабина и е полетяла напред, претърколила се е, ударила се е в таблото и е паднала по стълбите до първата врата, като си е счупила дясна ключица и третото ребро вдясно без разместване на костните фрагменти. Въззивният съд е изложил изводите си за претърпените от пострадалата Я. С. страдания, неудобства и грижи. Въззивният съд е изложил мотиви и за наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателят навежда в касационната си жалба доводи за необоснованост на извода на въззивния съд, че водачът на автобуса е нарушил правилата на ЗДвП въпреки пълнота, ясно и мотивирано заключение на САТЕ; за това, че въззивният съд е основал решението си само на част от събрания по делото доказателствен материал, като липсва извод за причината за настъпване на процесното произшествие; че показанията на свидетеля Г. Т. са кредитирани само отчасти и не са обсъдени в частта за причината за внезапното спиране на автобуса, въз основа на които е изготвено заключението на САТЕ, като съдът не обосновава причината за това необсъждане. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси, уточнени от поставените от жалбоподателя няколко въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени събраните в хода на производството свидетелски показания в цялост и да изложи мотиви защо кредитира една част от тях, а не кредитира друга част. Въпросът е част от поставения въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи. Въпросите са по приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК. Следва да се извърши проверка дали тези въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие или в противоречие с установената практика на ВКС, с която им е даден положителен отговор, отразена и в посочените от жалбоподателя: решение № 493/05.03.2013 г. по гр.д. № 236/2012 на I г.о., решение № 97/15.09.2020 г. по гр.д. № 2479/2019 на IV г.о., решение № 163/03.02.2021 г. по гр.д. № 123/2020 на IV г.о. и решение № 134/08.12.2021 г. по гр.д. № 1081/2020 на IV г.о. За разглеждане на касационната му жалба жалбоподателят следва да представи доказателства за заплатена държавна такса върху обжалваната част от въззивното решение в размер на 400 лева - 2 на сто върху сума 20 000 лева, за която искът е уважен. Воден от изложеното съдът