Определение № 60225 от 19.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2057/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против решение №25/14.04.2021г. по в.т.д.№29/21г. на Бургаски апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение №328/28.10.20г. по т.д.№208/20г. на Окръжен съд Бургас в частта,с която са отхвърлени предявените от Национална агенция за приходите против „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД /н/ искове с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ на приети в производството по несъстоятелност публични вземания за лихви в размер на 3513,50 лв. върху главница, представляваща публични вземания за данъци и за лихви в размер на 7858,84 лв. върху главница, представляваща публични вземания за осигуровки, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредитори на „Айсберг Боровец ДМА ЕООД /н/ с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 ТЗ. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивния акт в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон. Поискано е в тази му част решението да бъде отменено, като се признае поредност на удовлетворяване на кредитора по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ за приетите в производството по несъстоятелност публични вземания за лихви в посочените размери. Ответниците по касационната жалба – „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД /н/ и синдикът на „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД /н/ не са се възползвали от правото си на становище по нея. Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Бургаският окръжен съд,е бил сезиран с искове правно основание чл.694 ТЗ, два от които са предмет на касационната жалба. Тези искове са оценяеми, като цената им се определя от материалния интерес,който в случая е размерът на вземанията, за които се претендира установяване поредност на удовлетворяване, съответно - 3 513,50 лв. и 7 858,84 лв. Повдигнатият пред съда спор е търговски по своя характер по смисъла на глава 32 на ГПК, предвид систематичното му място сред определените от законодателя в глава 43 на ТЗ вр. чл.365 т.4 ГПК искове. Тъй като разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски спорове - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция, като произнесено по искове с цена под този размер, въззивното решение на Апелативен съд Бургас не подлежи на касационно обжалване. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба,а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение