Определение № 50089 от 22.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 364/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. К., чрез процесуалния му представител адв.В. О., против решение №129/10.12.2021г. по в.гр.д.№467/21г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение №260051/17.06.21г. по т.д.№40/20г. по описа на Окръжен съд Силистра е отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу Застрахователно дружество “Евроинс“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на настъпило на 24.12.2019г. ПТП за разликата над 6 000 лв. до присъдените от първата инстанция 12 000 лв. Искането за отмяна на решението на апелативния съд в обжалваната му част и за уважаване на иска за остатъка от 6000 лв. е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа,че въззивният съд не е съобразил релевантните, съгласно установената съдебна практика, конкретни обективно съществуващи и установени по делото факти / трайни физически болки, шум в ушите, затруднения в движението и негативни емоционални изживявания/. Поради това касаторът счита определеното обезщетение в размер на 6 000 лв. за крайно занижено и неотговарящо на критериите за справедливост. В писменото си изложение към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че решаващият състав на САС се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и произнасянето им е в противоречие със задължителната практика на ВКС относно приложението на принципа за справедливост и критериите при определяне на конкретен размер на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Твърди,че въззивният съд не е обвързал преценката си за размера на обезщетението с релевантните за определянето му обстоятелства, визирани като критерии, от които следва да се ръководи, в т.11 от ППВС №4/68г. Ответникът по касационната жалба Застрахователно дружество “Евроинс“АД, в депозиран от пълномощника му юрисконсулт С. в законоустановения срок писмен отговор, застава на становище за необоснованост на сочената от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, за което счита,че е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС по въпросите за критериите при определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди. По същество счита направените от въззивния съд изводи за правилни и законосъобразни, поради което моли решението да не се допуска до касационен контрол, евентуално – да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Варненски апелативен съд е приел за безспорни пред въззивната инстанция /с оглед влизането в сила на решението в частта до присъдения размер от 6000 лв./ механизмът на настъпването на ПТП и вината на деликвента, както и, че към датата на настъпването на ПТП – 24.12.2019г. ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на последния. Приел е за установено на базата на събраните по делото доказателства - медицинска документация и заключение на комплексната експертиза, че в резултат от произшествието ищецът е получил контузия на главата без открита вътречерепна травма, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на лявата вежда и контузия на врата; при първичния преглед, осъществен на 27.12.2019г. по повод оплакване от главоболие и шум в ушите, му е предписано медикаментозно лечение,а на 30.12.2019г. е приет в болница, където му е проведено консервативно медикаментозно лечение, от което същият се е повлиял добре и е изписан на 02.01.2019г. с овладяна неврологична симптоматика без субективни оплаквания; периодът,в който ищецът е търпял болки и страдания /включително първоначално провокираните от мозъчното сътресение световъртеж, гадене и повръщане/ е определен на около 10-20 дни, като понастоящем му е останал белег на мястото на разкъсно-контузната рана на веждата, няма данни за възникнали усложнения или невъзстановени увреждания, а прогнозата за в бъдеще е добра. Всички тези обстоятелства съдът е взел предвид, за да определи справедливия размер на дължимото обезщетение за тези вреди, като е съобразил включително младата възраст на пострадалия при настъпването на ПТП – 20 години, начинът, по който събитието се е отразило на психичното му състояние – преустановил е в началото социалните си контакти, затворил се в себе си, отказвал да управлява автомобил за период от около една година, изпитвал затруднения при ученето поради главоболието. Отчетени са от съда обществено –икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП, чиито обективни белези са множество фактори като минималната работна заплата /560 лв./, инфлационните процеси /3,1%/, нарастването на цените, лимитите на застрахователните покрития и др. По тези критерии съдът е приел,че за търпените от ищеца неимуществени вреди справедлив еквивалент е обезщетение в размер на сумата 6000 лв. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не следва да се допусне касационен контрол на така постановеното въззивно решение. Според чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТКВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от ВКС се допускат въззивни съдебни решения,в които се съдържат обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения на въпроси, които касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно,тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Съгласно разясненията дадени в посоченото тълкувателно решение, въпроси от значение за изхода на спора са тези, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен,нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат наведените допълнителни селективни предпоставки на т.т.1-3 от същия член и алинея. В изложението си касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, а само е навел твърдение,че съдът се е отклонил от практиката на касационната инстанция, свързана със задълженията на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по справедливост. Цитирал е като такава практика ППВС №4/68г. Липсата на посочен правен въпрос е предпоставка за извод за липса на осъществена общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Дори да се приеме противното, настоящият състав не констатира при изпълнение на това си задължение въззивният състав да е процедирал в противоречие с указанията, дадени в посоченото постановление на Пленума на ВС, тъй като при мотивиране на решението си същият е извършил анализ на всички събрани по делото доказателства, като установените въз основа на тях обстоятелства е съотнесъл към посочените в постановлението необходими за формирането на извода му за справедлив размер на обезщетението критерии, а именно: степен и брой на причинените на ищеца физиологични увреждания, интензитет на търпените болки, неудобства и психически преживявания, тяхната продължителност, вид и период на лечебния и на възстановителния процес, възрастта му, липсата на остатъчни поражения и усложнения, добрата прогноза за състоянието му. Съобразил е и общественото разбиране за справедливост към датата на настъпването на вредата, отчитайки конкретните икономически условия в страната. Изложеното налага да бъде постановен отказ за допускането на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната му от касатора част. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение