Определение № 66 от 04.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 523/2015 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К.Д. срещу въззивното Решение от 05.11.2014 год. по гр.д.№ 13617/2013 год. на Софийския градски съд. С него СГС се е произнесъл по жалбата на Д. срещу Решение № І-50-72 от 30.07.2013 год. по гр.д.№ 37628/2011 год. на Софийския районен съд с което е бил уважен предявеният от [фирма] иск за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парично вземане в размер на 6845.10 лв. главница, ведно със законна лихва и разноски за които по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу Д.. Вземането за главницата, произтича от издаден на 04.06.2009 год. запис на заповед за сумата 3500 евро, по който К. Д. има качеството на авалист. Сделката от която произтича вземането е търговски по смисъла на чл.286 ал.1 ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.8 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена не надвишаваща 10000 лв. Съобразно чл.280 ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.2 ГПК и не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.