Определение № 54 от 07.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 808/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на сдружение „Влъчков Рейсинг Тийм“, сдружение „Автомобилен Моторен Спортен Клуб 4х4 София“, сдружение „София кар мотор спорт“, сдружение „Асоциация Рали Бреслау Интернационал“, сдружение „АСК Проспийд“ и сдружение „Автомобилен спортен клуб Скорпион“ срещу решение № 11956/01.09.2020 г. по в. т. д. № 5723/2019 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 1598/16.09.2019 г. по т. д. № 854/2018 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Българска федерация по автомобилен спорт“ искове с правно основание чл. 25, ал. 4, вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ за отмяна на всички решения, взети от общото събрание на Федерацията на датата 21.04.2018 г. В касационната жалба се излагат твърдения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението на въззивния съд е постановено в отклонение от практика на ВКС, обективирана в решение № 109/2015 г. по т. д. № 258/2014 г. на I ТО, решение 176/2017 г. по т. д. № 389/2017 г. на I ТО, както и ТР № 1/2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за валидността на решенията, постановени от регистърния съд след спиране на регистърното производство по реда на чл. 536 ГПК. Отделно от това, въззивният съд неправилно е процедирал при заявено признание на иска от страна на ответника по предявените искове. Отделно от това, се сочи предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност, аргументирана с неправилно разрешаване на въпроса относно законния състав на управителния съвет на ответната федерация. Навеждат се и доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустима въззивна жалба – същата, подадена от особен представител при липса на предпоставки за неговото назначаване. От ответника по касация сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ е подаден отговор. С него се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че не са налице основания за достъп до касация, тъй като от касаторите не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора. Поставените проблеми са изцяло хипотетични и не са били обсъждани от въззивния съд. При изложените доводи се заявява искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да не бъде допуснато до касационен контрол, евентуално да бъде потвърдено като правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Съвместната касационна жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно обстоятелството, че на 21.04.2018 г. е проведено общо събрание на членовете на сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ при следния дневен ред: 1. Приемане на отчет за дейността на БФАС за 2018г.; 2. Приемане на проекто-бюджет на БФАС; 3. Освобождаване на председателя на БФАС и УС на БФАС в едно и 4. Избор на нов председател на БФАС и нов УС на БФАС. Също така, за безспорен по делото е счел факта, че ищците са членове на сдружението, предвид което е приел предявените от тях искове за допустими. След анализ на уредените в Устава на сдружението правила, касаещи състава на управителния съвет и процедурата по свикване на общо събрание, както и актуалните към датата, на която е взето решение за свикване на общото събрание, вписани в регистъра обстоятелства, въззивният съд е счел, че съставът на управителния орган е бил не от единадесет члена, както твърдят ищците и както е приел първостепенният съд, а от седем члена, съответно заседанията му са проведени при спазване на изискването за кворум. Като е преценил, че процесното общо събрание е отчетно изборно, а не извънредно такова, свикано по искане на една трета от членовете на сдружението, съдът е счел за неоснователно и оплакването за незаконосъобразно свикване на общото събрание поради твърдения за накърняване волята на членовете му, заявяващи желание за свикване на общо събрание от управителния съвет. За неоснователно е приел и наведеното твърдение, че при гласуване на заседанието на управителния съвет, проведено на 08.02.2018 г., е липсвало надлежно упълномощаване на К. С. от друг член на управителния съвет, а именно А. А., като е преценил, че оттеглянето на това пълномощно е станало в последващ свикване на процесното общо събрание момент. В мотивите на решението си решаващият състав е приел, че при провеждане на общото събрание не са участвали лица или техни представители, които са напуснали Федерацията през 2017 г., тъй като представените като доказателства молби от членове на управителния съвет, с които заявяват отказ от участие в работата на този орган, не са годни да обосноват извод, че сочените лица са напуснали сдружението, или са били освободени с решение на общото събрание. Съдът не е възприел и доводите за нелегитимно проведено общо събрание поради оспорване на решението за приемане на нови членове. Позовавайки се на чл. 13, ал. 2 от Устава, съставът на Апелативен съд София е счел, че приемането на нови членове става с решение на управителния съвет, което поражда незабавно действие, а не след утвърждаването му от общото събрание. Наред с това е преценил, че участниците в събранието са били проверени от нарочна мандатна комисия, чийто избор не е бил оспорен. Същата е излязла със заключение, че общо 97 клуба са представили редовни документи за участие в общото събрание и това заключение не е било опровергано в процеса. Останалите нарушения при гласуването е счел за несъществени и нямащи способността да се отразят на законността на взетите решения, поради което е отказал да ги обсъди. По оплакването, че решението за избор на председател е незаконосъобразно, тъй като предишният такъв не е бил освободен с надлежно решение, въззивният съд е мотивирал становище, изхождайки от съществения в случая факт, че с гласуването „ан блок“ е формирана воля за освобождаване както на членовете на управителния съвет, така и на председателя на сдружението. Отделно, щом е избран нов председател, то това решение имплицитно съдържа в себе си и това за освобождаване на предходния председател. Въззивният съд е посочил като неотносими към преценка законосъобразността на атакуваните решения на общото събрание твърденията за незаконосъобразност на решенията, взети от управителния съвет на датата 12.12.2017 г. Настоящата инстанция намира, че не са налице нито основанията за директен достъп до касационен контрол, нито за факултативен такъв, релевирани от жалбоподателите. Въззивното решение не е недопустимо. С определение от 31.01.2019 г. първоинстанционният съд е приел, че ответното сдружение не е било представлявано надлежно, тъй като в производството са участвали адвокати, упълномощени от последно избрания законен представител, чието вписване в регистъра е било спряно по реда на чл. 536 ГПК, а препис от исковата молба не е бил надлежно връчен на последно вписания законен представител В. И.. Същевременно, последният е признал исковете, с което е афиширал противоречив на ответното сдружение интерес, което е дало основание на първоинстанционния съд да назначи особен представител на ответника по делото „Българска федерация по автомобилен спорт“. Именно от назначения особен представител е подадена въззивната жалба. Същият е действал като процесуален представител на ответника по делото на основание чл. 29, ал. 4 ГПК и извършените от него процесуални действия следва да бъдат счетени за валидни. Ето защо, не може да бъде споделено оплакването на касаторите, че въззивното решение е недопустимо, поради нередовност на въззивната жалба. Решението не е и очевидно неправилно. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Касаторите не са обосновали наличието на такъв порок, а са смесили оплакванията си за неправилност на решението с твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, даващо право на директен достъп до касация. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК два въпроса нямат характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като тези въпроси въобще не са коментирани в мотивите на въззивното решение. За да прецени, че управителният съвет се състои от седем члена, въззивният съд е счел за релевантен фактът, че с решение № 12/09.12.2015 г. регистърният съд е заличил всички членове на управителния съвет, включително сочените от ищците допълнителни четири члена – Н. З., П. М., Й. Т. и И. Ш., които са били избрани с решение от 25.05.2015 г. Въпросът за валидността на регистърно решение, постановено след спиране по чл. 536 ГПК, не е бил обсъждан и в решението на първоинстанционния съд. Нещо повече, твърдения за нищожност на решение за вписване по партидата на Федерацията не е било въведено нито с исковата молба на някое от сдруженията, нито с отговора на въззивната жалба. Следователно, този въпрос не се явява надлежно въведен в спора. Не е бил обсъден от въззивния съд и въпросът относно заявеното признание на иска. Но дори и да беше обсъдено, то не би повлияло върху изхода на спора, доколкото не става дума за признание на факти, а първостепенният съд е отказал да постанови решение по реда на чл. 237 ГПК. При липса на общия селективен критерий по отношение на формулираните два въпроса, безпредметно се явява обсъждането на сочените допълнителни такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При липса на основания за достъп до касация такъв следва да бъде отказан. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС