Определение № 2734 от 04.06.2024 г. на ВКС по д. № 4967/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №995/23 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касаторката срещу ЧСИ Х. Г. по чл.74 ЗЧСИ, вр. с чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно воденото срещу нея изп. производство по изп. дело №1596/21 г., по описа на ответника, ведно със законната лихва върху претендираната сума. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че правният въпрос: за предпоставките за отговорността на ЧСИ за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, вкл. относно причинната връзка между действията на ЧСИ и настъпилите вреди, и елементите на професионалната отговорност на ЧСИ по чл.441 ГПК и чл.74 ЗЧСИ, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №474/09 г. на четвърто г.о., р. по т.д. №1123/10 г. на второ т.о. и р. по гр.д. №3219/14 г. на трето г.о. на ВКС. В тази практика е посочено, че отговорността по чл.74 ЗЧСИ е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда при изпълнение на дейността му и причинна връзка между тях. Касаторът намира, че правните въпроси: относно предпоставките за ангажиране на отговорността на ЧСИ за вреди при изпълнение на служебните му задължения и относно определянето на разноските за адв. възнаграждение в производството, съобр. Наредба №1/2004 г. на ВАдв. Съвет в актуалната й към приключване на устните състезания пред съответната инстанция редакция – са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК обосновава с необходимостта от еднообразно тълкуване на закона, с оглед отстраняване на непоследователна или противоречива практика или преодоляване на последователна, но неправилна практика, в условия на променящо се законодателство. По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че за да възникне професионалната имуществена отговорност за причинени вреди от непозволено увреждане на ЧСИ е необходимо в обективната действителност да са осъществени следните юридически факти: деяние /действие или бездействие/ на ЧСИ при, по повод или във връзка с упражняваните от него властнически правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително производство; противоправност на деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; настъпили вреди /неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – болки и страдания/; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на деликвента/ и вина, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага. Действието на СИ е неправомерно в случай, че е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно, бездействието му би било противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. При извършване на изпълнението СИ е обвързан от установеното с изпълнителния лист изпълняемо вземане и е длъжен да събере същото. СИ не може да откаже да образува изпълнително дело при постъпило искане за това от взискателя – той дължи подчинение на представения изпълнителен лист. Отговорността на ЧСИ Г. в случая е обоснована с твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила при виновно противоправно поведение – действия и бездействия, изразяващи се в неизпращане на ПДИ; грубо отношение в кантората на ЧСИ; неосигуряване на възможност за запознаване с изп. д.; неуведомяване за наложения запор в нарушение на чл. 507 от ГПК; незаконосъобразно продължаващ запор върху банковите сметки на ищцата в "ПИБ" АД в период повече от два месеца; липсата на разпореждания и изпратени съобщения до длъжника по образуването и движението на изп. дело в нарушение на чл. 434, ал. 1 от ГПК; липсата на извършено разпределение в нарушение на чл. 460 от ГПК; липсата на своевременно изплащане на задължението към взискателя, както и извършването на плащане на недължими публични задължения, в причинна връзка с което ищцата понесла неимуществени вреди под формата на стрес, притеснение, срам, неудобство, унижение и несигурност, влошено здравословно състояние. От съвкупната оценка на доказателствата по делото, според въззивния съд е установено, че изп. д. № 1596/2021 г. по описа на ответния ЧСИ е образувано на 24.08.2021 г. по молба на взискателя "Ти Би Ай Б." ЕАД за събиране на парично вземане от ищцата. Не е установено след образуване на делото да е проявено противоправно бездействие от страна на ответния ЧСИ под формата на неизпращане на ПДИ, доколкото е установено, че покана до длъжника е изготвена на 26.08.2021 г. и е останала невръчена, с констатация за посещение на адреса на 31.08.2021 г. Поканата е надлежно връчена на 21.09.2021 г. чрез процесуалния представител на длъжника. Оспорването, че ПДИ от 26.08.2021 г. е антидатиран документ и на констатацията на длъжностното лице връчител относно момента на посещение на адреса, е недоказано по делото. Поканата за доброволно изпълнение е официален свидетелстващ документ с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила относно удостоверените от ЧСИ и от длъжностното лице по призоваване обстоятелства, като по делото липсват данни за проведено от ищцата опровергаване на удостоверените от длъжностното лице по връчване обстоятелства. По делото няма данни, обосноваващи извод, че изп. д. не е номерирано и че в кориците му са добавяни документи, както и ПДИ. Видно от съдържанието на делото книжата са номерирани последователно. Противоправни действия от служител на ответния ЧСИ под формата на грубо отношение в кантората му също не са доказани в хода на процеса. Съдът приема показанията на свидетеля Ш. в тази насока, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, за бланкетни и неточни в тази част, изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото. Твърдението за неосигурена възможност на ищцата за запознаване с изп. д. от друга страна е опровергано от съдържащите се в кориците му доказателства, от които е установено, че всяко отправено от процесуалния представител на ищцата писмено искане за справка, достъп и запознаване с данните по делото е удовлетворено своевременно и в пълнота от ЧСИ, признание за което се съдържа във волеизявлението на представителя на въззивницата върху всяка от молбите. От друга страна не е установено по делото ищцата да е посетила кантората на ЧСИ на 15.09.2022 г., съответно е недоказано твърдението на ищцата за непредоставен й от СИ достъп до делото в този ден. Съответно депозираните от пълномощника й две молби от 21.09.2021 г. са били удовлетворени, съобразно отразеното в съдържанието им. Недоказано според въззивния съд е също твърдението на ищцата за неуведомяването й за наложения запор в нарушение на чл. 507 от ГПК - видно от съдържанието на ПДИ на л. 25 от изп. д., ищцата е уведомена за наложения запор на банковите й сметки и трудово възнаграждение на основание чл. 507 и сл. от ГПК с връчване на поканата. По оплакването за незаконосъобразно наложен и продължаващ запор върху банковите сметки на ищцата в "ПИБ" АД в период повече от два месеца- 15.09.2021 г. до 24.11.2021 г., въззивният съд е приел, че не е установено противоправно действие или бездействие от страна на ответния ЧСИ. За да действа правомерно, поначало ЧСИ е длъжен да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие. За да не увреди интересите му пък е длъжен да предприеме веднага извършването на поисканото изпълнително действие, ако то не търпи отлагане. Нетърпящи отлагане изпълнителни действия са имащите обезпечителна функция за принудителното изпълнение действия, сред които е и запорът върху вземане на длъжника. Поради това, ЧСИ е длъжен да изпрати запорното съобщение на третото задължено лице веднага след подаването на молбата на взискателя за налагането на запора. Установеното по настоящото дело поведение на ЧСИ е в пълно съответствие със закона, а именно – в деня на подаване на молбата на взискателя е разпоредил налагането на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, като след изясняване на данните за третите задължени лица е разпоредил налагането на запорите с разпореждания /31.08.2021 г. /. В същия ден запорните съобщения са изпратени и са получени от ПИБ АД на 15.09.2021 г. и от "СОК К." АД на 20.09.2021 г. В деня, следващ този на получаване на запорното съобщение по изп. д. е постъпила сумата от 5487. 47 лв. от ПИБ АД на 16.09.2021 г. и сумата от 86. 66 лв. от "СОК К." ЕАД на 11.10.2021 г. Няма спор по делото, а и от данните по изпълнението е установено, че постъпленията по изпълнението са били изплатени от ЧСИ съгласно чл. 455, ал. 2 от ГПК на взискателя "Ти Би Ай Б." ЕАД и на ТД на НАП – Варна въз основа на платежни нареждания с отбелязване на погасяването върху изпълнителния лист и удостоверението по чл. 191 от ДОПК. От заключението на ССчЕ, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че изплатените от ЧСИ суми са: на 07.10.2021 г. в полза на ТД на НАП в размер на 547. 12 лв., а в полза на "Ти Би Ай Б." АД – на 05.10.2021 г. и на 23.11.2021 г. в общ размер на 4822. 13 лв. Към момента на приключване на изпълнителното дело непогасеният остатък включва единствено такси и разноски за ЧСИ в размер на 588. 20 лв. При този резултат, според въззивния съд следва да се приеме, че всички суми по изпълнителния лист са събрани, като взискателите са били удовлетворени. Принудителното изпълнение е проведено докрай и е приключено при частично опрощаване на дължимите от длъжника такси и разноски на ЧСИ, както и на част от дълга от взискателя "Ти Би Ай Б." ЕАД. Несъстоятелни според въззивния съд са доводите на ищцата за допуснати нарушения на правилата на чл. 434, ал. 1 от ГПК и чл. 460 от ГПК, доколкото по образуването, движението и приключването на изп. д., СИ се е произнесъл с разпореждания и постановление, а предпоставки за извършване на разпределение в случая не са били налице. Оспорването на дължимостта на публичните вземания в полза на Държавата, в лицето на ТД на НАП от друга страна противоречи на данните по изпълнението, а представеният пред първата инстанция Акт за прихващане или възстановяване от 10.01.2022 г. е неотносим към спора по време. Ето защо не е налице извършено от ЧСИ плащане на недължими публични задължения, доколкото СИ е бил подчинен в пределите на постъпилото по изп. д. Удостоверение от ТД на НАП – Варна по чл. 191 от ДОПК от 01.09.2021 г. Едновременно с приключване на изп. д. е постановено вдигане на наложените запори по сметки на ищцата с изричен акт на СИ, тъй като наложеният запор вече е бил изпълнен, а кредиторите удовлетворени. При това развитие на изпълнителното производство въззивният съд е приел, че не е налице доказано допуснато от ЧСИ противоправно виновно действие или бездействие, в причинноследствена връзка с което да са произтекли твърдяните вреди в правната сфера на въззивницата. По разноските въззивният съд е приел, че присъденият от първоинстанционния съд размер на адв. възнаграждение на ответника от 1240 лв. не е прекомерен спрямо регламентирания в Наредба №1/04 г., при съпоставка с фактическата и правна сложност на делото. Затова е оставил без уважение частната жалба на ищцата срещу първоинстанционното определение, с която е оставена без уважение молбата й за намаляване на присъденото с първоинстанционното решение на ответника адв. възнаграждение поради прекомерност. При тези данни поставеният в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. Според тази практика „частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.“ – р. по гр.д. №3219/14 г. на трето г.о., р. по гр.д. №474/09 г. на четвърто го. и р. по т.д. №1123/10 г. на второ т.о.. Наличието на тези предпоставки при конкретните твърдения на ищцата е изследвано подробно от въззивния съд в процесния случай и мотивирано отречено в обжалваното решение. По въпросите, поставени в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – първият въпрос е застъпен в практиката на ВКС / вкл. цитираната от касатора/ и не се установява да е разрешаван противоречиво от съдилищата, нито да е необходимо осъвременено тълкуване на закона във връзка с въпроса. Вторият въпрос също е застъпен в практиката на ВКС и съдилищата, на която въззивното решение съответства – ТР №6/13 г. ОСГТК, т.3, опр.по гр.д. №757/23 г. на четвърто г.о. и др.. Поради изложеното не се установяват сочените от касатора основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.