Определение № 50430 от 07.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2147/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Сеастар Улусларарасъ Наклият Тиджарет Лимитед Ширкети“ ЕООД, регистрирано в Република Турция, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 98 от 18.05.2022 г.по в.ч.т.д. № 72/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено протоколно определение от съдебно заседание на 07.02.2021 г., постановено по т.д. № 189/2021 г. на Окръжен съд за оставяне без уважение на релевираното възражение за липса на международна компетентност на българския съд. В частната касационна жалба се поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и прекратяване на производството по делото поради липса на компетентност на българския съд. Според дружеството частен касатор, регламентираните в чл.4, ал.1, т.1 и т.2 КМЧП предпоставки, при които е допустимо делото да бъде разгледано от българския съд, следва да са налице кумулативно, а не алтернативно. След като дружеството – ответник по осъдителните искови претенции няма обичайно местопребиваване, седалище /според устройствения си акт/ или местонахождение на действителното си управление в Република България, то неправилно е обоснована компетентността на сезирания първоинстанционен съд. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроса: Международната компетентност на българския съд се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките на чл.4, ал.1, т.1 и т.2 КМЧП, или всяка от предвидените предпоставки е самостоятелна и наличието на всяка от тях води до компетентност на българските съдилища. Твърди се непълнота и неяснота на посочените норми и липсата на съдебна практика по приложението им. В постъпил писмен отговор от „Корабостроителница Бургас“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, се оспорва процесуалната допустимост на частната касационна жалба, а по същество и нейната основателност. Твърди се, че претендираната цена за извършени пристанищни услуги на моторен влекач „Амбрус“ произтичат от договор за ремонт на влекача, с място на изпълнение на договора [населено място], на територията на корабостроителницата. Сочи се, че компетентността на българския съд е основана и на чл.7, ал.1 от Международната конвенция за арест на кораби, както и на чл.15 и чл.21 КМЧП, поради което възражението на ответното дружество правилно е отхвърлено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена е от легитимирана страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. Жалбата следва да се прецени като процесуално допустима, тъй като съгласно чл.28 КМЧП определението на първостепенния съд, постановено по релевирано от ответника възражение за липса на международна компетентност на българския съд, за която съдът дължи и служебна проверка, подлежи на въззивно и на касационно обжалване. Предмет на частната касационна жалба е въззивното определение, в частта, с която е потвърдено определението на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на възражението на ответника за липса на международна компетентност на сезирания български съд. Това е видно от цялостното съдържание на сезиращата жалба, с рег. № 5758/17.06.2022 г., независимо от последващото отразяване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, постъпило с вх. № 6522/08.07.2022 г., че предмет на обжалване е цялото въззивно определение, с което е потвърдено отхвърлянето на възраженията не само относно компетентността на българския съд, но и относно родовата и местна компетентност на ОС-Бургас. По това последващо уточнение ВКС не дължи произнасяне, доколкото е направено след срока по чл.275, ал.1 ГПК, а отделно, въззивното определение, в допълнително посочените от жалбоподателя части, не подлежи на инстанционен контрол, в какъвто смисъл са правилните указания на апелативния съд. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлено възражението на ответното дружество за липса на международна компетентност на Окръжен съд – Бургас да се произнесе по предявените от „Корабостроителница Бургас“ ЕООД искове за заплащане на кейови такси и суми за ремонтиран, въз основа на сключен с ответника договор, моторен влекач „Амбрус“, в общ размер от 18 277.20 евро, с левова равностойност 35 747.10 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, и 1 285.72 лв. – изтекли лихви, въззивният съдебен състав е приложил нормите на КМЧП, регулиращи подведомствеността. Извел е извод, че общото правило се съдържа в чл.4, ал.1 и ал.2, като уредените хипотези в ал.1, т.1 и т.2 са алтернативни и наличието на всяка една от тях обосновава компетентност на българския съд, в какъвто смисъл е и цитираната от окръжния съд практика на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Формулираният от частния касатор правен въпрос удовлетворява общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице поддържаната допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване. Общата международна компетентност на българските съдилища, регламентирана в чл.4, ал.1 КМЧП, е налице, когато: 1. ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България; 2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България. Регламентацията на общата международна компетентност на българските съдилища, дадена в чл.4, ал.1 КМЧП е ясна, а от друга страна, е налице непротиворечива практика на ВКС по приложение на посочената разпоредба в хипотези, когато международната компетентност на българските съдилища е определима въз основа на този вътрешен източник на международното частно право. Освен възприетата и от въззивния съд практика на ВКС, пряк отговор на поставения от частния касатор правен въпрос е даден в решение по т.д. № 635/2008 г. на ВКС, II т.о., според което международната компетентност на българския съд не е обвързана от кумулативното наличие на визираните в т.1 и т.2 на чл.4, ал.1 КМЧП предпоставки, доколкото всяка една от тях съставлява самостоятелно основание за упражняване на националната ни юрисдикция. В случая, не се налага промяна или осъвременяване на посочената практика, а наличието й изключва поддържаната от частния касатор допълнителна селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид горното, искането за допускане на касационно обжалване на атакувания процесуален съдебен акт подлежи на отхвърляне. Предвид обективираната във въззивното определение правна воля на съда, ВКС не дължи произнасяне по поддържаните от насрещната страна доводи за приложимост и на чл.15 КМЧП, както и на чл.7, ал.1 от Международната конвенция за арест на кораби. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение