Определение № 60549 от 14.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 124/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от С. Г. Ш., чрез адв. С. С. против решение № 12209/29.10.2020г. по в.гр.д.№ 1173/2020г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и потвърждаване на решение от 12.12.2019г. по гр.д.№ 6814/2019г. на СГС е отхвърлен предявеният от касатора срещу срещу ЗД „Бул Инс“АД иск по чл. 226, ал.1 КЗ/отм/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 01.03.2016г. в размер на 80 000 лева. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията ЗД „Бул Инс“АД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 01.03.2016г. около 19:00 часа, в тъмната част на денонощието, при сухо и ясно време, водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло” се е движил със скорост от около 75 км/ч в дясната лента на пътя, разминал се е с насрещно движещ се автомобил, при което е намалил скоростта си на движение до 43 км/ч и след предприемане на аварийно спиране е ударил касатора, който е карал велосипед по средата на пътното платно. Мястото на удара е в платното за движение на автомобила, на 2,30 м. в ляво от десния край на платното за движение и предвид ширината на последното, не е имало възможност двете ППС-та да се разминат, без да настъпи удар между тях. Според заключението на вещото лице водачът е имал възможност да забележи велосипедиста, когато се е намирала на разстояние от 58,18 м от мястото на удара и при скорост на движение от 75км/ч не е имал възможност да предотврати удара чрез спиране. Предотвратим е би бил единствено в хипотеза, при която водачът се движи със скорост 65,77 км/ч. Съобразно гласните доказателства САС е установил, че ищецът е криволичил с велосипеда си по пътното платно, бил е без светлоотразители/светлини/. Съдът е посочил, че правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП изисква от водачите на МПС да изберат скорост на движение, съобразена с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред предвидимо препятствие. Делинквентът е бил длъжен да наблюдава пътната обстановка и при обективна възможност за своевременно възприемане на участник в движението, да намали скоростта или спре. Въззивната инстанция е обсъдила, че разрешената в случая максимална скорост е 90 км/ч, пътят е извънградски, участъкът на ПТП - прав, няма доказателства, при тежест на касатора за установяване на тези обстоятелства, за трафика или други условия на пътната обстановка, които да влияят на избора на конкретна скорост на движение, а велосипедистът се е движил по средата на пътното платно, криволичейки, без светлоотразители, изнесен навътре от банкета. До възприемане на касатора водачът не е бил длъжен да следи за появата на велосипедист, още по–малко навлизащ в пътната лента отляво, от насрещната такава, поради което велосипедистът не е бил предвидимо препятствие, т.е. опасност за движението. Станал е такова едва в опасната зона за спиране, където ударът е бил непредотвратим въпреки предприетото аварийно спиране. Съдът е заключил, че обстоятелството, че ударът е настъпил в границите на опасната зона за спиране, а те не са определени от движение на автомобила със скорост над разрешената или несъобразена с пътните условия, е достатъчно, за да се определи произшествието като случайно събитие. Следователно поведението на водачът на МПС, макар и вредоносно, не е било противоправно, поради което гражданската му отговорност за обезщетяване на вредите от произшествието не може да бъде ангажирана. Не отговаря и застрахователят, защото неговата отговорност е функционално обусловена от тази на прекия причинител. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос: Следва ли водачите на МПС, съобразно чл.20, ал.2 ЗДвП да избират такава скорост на движение, която би им позволила реакция на възникнала, но все още невъзприета от тях опасност, в частност поради ограничена видимост? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС, обективирана в Решение № 33/02.05.2019г. по гр.д.№ 1787/2018г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 577/29.11.2010г. по гр.д.№ 1741/2009г. на ВКС, III г.о. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице сочното допълнително основание по чл.280, ал.1, ал.1 ГПК за допускане на касация по поставения въпрос. И в двете решения, които цитира касаторът, се обръща внимание, че макар и още невидима опасността следва да е била предвидима /водачът да е следвало „да предположи като налична“/. Така изрично и нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП поставя условие изборът на скорост от водача да е само с оглед предвидимите препятствия пред него. В случая САС е съобразил, че се касае до разрешена скорост на движение, извънградски път, участъкът на ПТП е прав, без доказателства за трафика или други условия на пътната обстановка, които да влияят на избора на конкретна скорост на движение, а велосипедистът се е движил по средата на пътното платно, криволичейки, без светлоотразители, при наличие на годен пътен банкет от двете страни на пътното платно. Поради което САС се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд