Определение № 618 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5208/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д., П. Г. К. и В. Г. К. срещу решение № 1094 от 11.06.2014 г. по в.гр.д.№ 3123 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав, с което е обезсилено решение № 337 от 06.07.2012 г. по гр.д.№ 2255 от 2011 г. на Асеновградския районен съд и е прекратено делото, образувано по предявения от Д. В. Д., П. Г. К. и В. Г. К. срещу С. К. Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за следния недвижим имот: 362 кв.м. от ПИ № 00702.511.227 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-52 от 08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение- урбанизирана територия, с начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни нужди, която площ попада непосредствено до ПИ 00702.511.228. Пълномощникът на касаторите твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. по следния правен въпрос, уточнен от съда: с какъв акт приключва предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяването на собствеността на имот-бивша земеделска земя, който понастоящем се намира в границите на урбанизирана територия. В писмен отговор от 08.08.2014 г. ответникът С. К. Т. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани страни /ищци по делото/ и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск за собственост с цена на иска над 5000 лв. За да постанови решението си за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение по установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от предявяването на иска, тъй като същият е преждевременно заведен: защото административната процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот на ищците все още не била приключила със заповед по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тъй като имотът все още не бил индивидуализиран /не бил обособен като самостоятелен и не бил включен в плана на новообразуваните имоти/, съдът е приел, че ищците не могат да водят нито установителен, нито осъдителен иск за собственост на този имот. С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение и предвид обстоятелството, че по делото са налице безспорни доказателства, че процесният имот се намира в границите на урбанизираната територия на [населено място] /представлява част от УПИ IV, кв.36 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № А-19 от 1992 г./, поставеният от касаторите правен въпрос е от значение за спора. По този въпрос решението противоречи на приетото в посочените от касаторите решения на ВКС /решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и като такива представляващи задължителна съдебна практика/, според които предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя, намираща се в урбанизирана територия, приключва с издаването на решение на ОСЗ за възстановяване на имота в стари реални граници /каквото в случая е издадено на 08.03.2001 г./. Поради това касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение