Определение № 621 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 562/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Р. Г. С. в качеството му на синдик на „Мосстрой-Варна“ АД (н.) –гр.Варна, и „Инфинити Уелт Кепитъл“ Инк.–дружество, учредено и регистрирано под фирмен №47367 в Република М. острови, срещу решение №275 от 04.12.2019г. по в.т.д. №352/2019г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, в частта му, с която (след частична отмяна на решение №180/28.02.2019г. по т.д.№1536/2017г. на Варненски окръжен съд), е признато за установено по иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ съществуването на вземане на ищеца Е. А. С. към „Мосстрой -Варна“ АД (н.) в общ в размер от 233 466лв.

В касационната жалба, подадена от синдика на „Мосстрой-Варна“ АД (н.), се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда за неоснователност на възражението, че сключеният договор за цесия от 01.05.2016г. между „Палма Парк“ ЕООД и ищеца С. не е породил правно действие, тъй като вземането на „Палма Парк“ ЕООД вече е било прехвърлено с договор за цесия от 09.01.2015г. на „Надежда 55“ ООД. Според касатора въззивният състав неправилно е приел, че договорът от 09.01.2015г. е бил развален като се излагат съображения, че по делото липсват доказателства за разваляне на договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, както и че не е допустимо разваляне на договор, който вече е бил изпълнен. Твърди се също, че съдът неправилно е приел, че несъобщаването на длъжника за разваляне на договора за цесия от цедента или от цесионера представлява обстоятелство без правно значение по отношение действието на развалянето на договора. На следващо място в касационната жалба се твърди, че въззивният състав неправилно не е уважил възражението за изтекла погасителна давност по отношение на прехвърленото вземане по т.2 от договора за цесия, представляващо дивидент за 2007г. в размер на 190 828.28лв., като се излагат доводи, че признаването от длъжника, след изтичане на давностния срок, на съществувало задължение не е равносилно на отказ от погасителна давност, тъй като в случая отказът от субективно право от страна на длъжника не е нито несъмнен, нито достатъчно конкретизиран. Отделно, според касатора, по делото липсват достатъчно доказателства, които да установяват, че цедираният каузален дълг за дивиденти за 2007г. и за 2008г. е възникнал. Сочи се, че изложените от съда мотиви не дават съдържателна информация какво точно съотношение или пропорция на цедираните вземания обосновават решението, че прехвърленото на ищеца вземане е в размер на 226 666лв. На последно място се сочи, че съдът неправилно е присъдил цялото вземане за разноски по заповедното производство при положение, че е приел несъществуване на част от твърдяното от ищеца задължение. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения установителен иск.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, без същите да са конкретизирани. Отделно касаторът е формулирал следните правни въпроси, за които твърди, че обуславят допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно:

1. „Възможно ли е да се развалят договори, които са били изцяло изпълнени и на това основание облигацията е била прекратена?.

2. „Възможно ли е да се прекратяват по съгласие на страните договори, които са били изцяло изпълнени и на това основание облигацията и била прекратена?“.

Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с решение №235 от 13.01.2016г. по гр.д. №490/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.

3. „ Необходимо ли е при цесия длъжникът да бъде уведомен за развалянето, респ. прекратяването на договора за цесия от цесионера (последния кредитор) или от цедента, за да се породят последиците на развалянето спрямо длъжника?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №242/21.03.2019г. по т.д. №3097/2017г. на ВКС, ІІ т.о.

4. „ Възможно ли е в изявлението за отказ от изтекла погасителна давност да не бъде индивидуализирано паричното вземане чрез посочване на неговия размер?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с ръководните мотиви на решение №186/19.06.2013г. по гр.д.№927/2012г. на ВКС, ІV г.о. и

5. „ Признанието на дълга след изтичането на погасителната давност представлява ли само по себе си отказ от изтеклата вече давност?“. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В касационната жалба на „Инфинити Уелт Кепитъл“ Инк., включваща в нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Оспорва се извода на съда, че несъобщаването на длъжника от цедента или цесионера за разваляне на договора за цесия няма действие по отношение на длъжника. В тази връзка е формулиран следния правен въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС (по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК), обективирана в решение №242 от 21.03.2019г. по т.д. №3097/2017г. на ВКС, ІІ т.о., а именно: „ Необходимо ли е да бъде съобщено на длъжника развалянето на възмездния двустранен договор за цесия, за да може развалянето да породи действие спрямо длъжника и третите лица - кредитори на длъжника, и кое е активно легитимираното в материалното правоотношение между цедента и цесионера лице да извърши съобщението – цедента или цесионера по развалената цесия?“. Отделно касаторът поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, сочейки че въззивното решение, с което е прието разваляне на договора само на базата на върната цена, както и че не е необходимо съобщаване на длъжника за развалянето, е очевидно неправилно. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че страните по договора за цесия от 09.01.2015г. са имали уговорка, даваща възможност на всяка една от тях да го развали едностранно и без предупреждение. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, отхвърляне изцяло на предявения иск и присъждане на направените от касатора разноски по делото.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК от пълномощника на Е. С. са депозирани два писмени отговора на двете касационните жалби, в които отговори се поддържа, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно в отговорите се излагат доводи за неоснователност на касационните жалби по съществото на спора и се претендират разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в производство по чл.694 ТЗ, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е отменил решение №180/28.02.2019г. по т.д.№1536/2017г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от Е. А. С. иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ като вместо него съдът е приел за установено по отношение на ответника „Мосстрой-Варна“ АД (н.) съществуване на вземане на ищеца в размер на 233 466лв., от които 226 666лв. - главница по издаден в негова полза запис на заповед от 30.05.2016г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 8910/2016г. на Варненски РС и сумата от 6 800 лева – разноски по заповедното производство. С въззивното решение е потвърдено решението на Варненски ОС в останалата му част, с която е бил отхвърлен иска за разликата до твърдения общ размер на вземанията от 346 800лв., като в тази му част въззивното решение като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство по чл.288 ГПК.

Въззивният състав е посочил, че с предявения на основание чл.694 ал.2 т.2 ТЗ иск ищецът Е. С. претендира да бъде установено по отношение на ответника „Мосстрой –Варна” АД (н.), при участието на синдика на дружеството в несъстоятелност Р. С., съществуване на вземане в размер на 346 800лв., от които 340 000лв. - главница по издаден в полза на ищеца запис на заповед от 30.05.2016г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и сумата 6 800лв. разноски на ищеца по заповедното производство. С молба на ищеца от 21.07.2017г. процесните вземания са предявени и включени от синдика на несъстоятелното дружество в списък на приетите вземания с посочено основание изпълнителен лист от 09.08.2016г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8910/2016г. на ВРС, като в молбата си кредиторът е посочил като основание на вземането си и каузално отношение за обезпечаване на плащането, по което е издадена ценната книга и това е споразумението от 30.05.2016г., сключено между страните по спора. Съдът е отразил, че въз основа на молба от 01.12.2017г., кредиторът, по чието оспорване вземането е било изключено от списъка на приетите вземания -„Инфинит Уелт Кепитъл” Инк, е конституирано като трето лице-помагач на ответника, в съответствие с разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ.

На базата на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е прието за установено, че с договор за цесия от 01.05.2016г. „Палма Парк“ ЕООД е прехвърлило на ищеца Е. С. вземанията си към „Мосстрой –Варна” АД в размер на 412 601.21лв., съставляващо част от вземанията в общ размер от 825 202.42лв., в това число и лихви към 30.04.2016г. в размер на 119 230.56лв., произтичащи от договор за цесия между В. Рибаулин и „Палма Парк“ ЕООД и споразумение между „Палма Парк“ ЕООД и „Мосстрой –Варна” АД от 22.11.2013г. и анекс от 10.01.2014г. Със споразумението между ищеца и ответното дружество от 01.05.2016г. цедираният дълг е намален със 72 601.2лв и е останал в размер на 340 000лв. като за обезпечаване на плащането по споразумението длъжникът е издал на кредитора процесния запис на заповед.

Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на третото лице-помагач за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца по иска по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ. Съдът не е споделил твърдението, че договорът за цесия от 01.05.2016г. не е породил правно действие, тъй като преди сключването му с друг договор за цесия от 09.01.2015г. цедираното вземане вече е било прехвърлено на трето за спора лице – „Надежда 55“ ООД. Въззивният състав е акцентирал върху следните релевантни за възражението обстоятелства: 1.) в допълнителната си искова молба ищецът С. е релевирал твърдение, че договорът за цесия, сключен в началото на 2015г. между „Палма Парк” ЕООД и „Надежда 55” ООД, е развален и платената по него от цесионера цена на вземането е върната, което се установява от представено извлечение за движението по банковата сметка на „Палма Парк” ЕООД в „УниКредит Булбанк” АД, според което банковата сметка на „Палма Парк” ЕООД е заверена с кредитна транзакция за сумата от 2 000лв, преведена от „Надежда 55” ООД с посочено основание – по договор за цесия от 09.01.2015г. и 2 .) на 14.09.2015г. е извършена дебитна транзакция за същата сума в полза на „Надежда 55” ООД с основание за втория превод е посочено като „върната сума по договор за цесия”.

На базата на посочените обстоятелства, въззивният съд е обосновал извода, че сумата от 2 000лв. е представлявала цена на договора за цесия от 01.05.2016г. като връщането на цената по сключения договор е доказателство за неговото разваляне. В подкрепа на този извод съдът е приел и изявлението на третото за спора лице „Палма Парк” ЕООД, депозирано в отговор на молба по чл.192 ГПК, че „договорът за цесия между „Палма Парк” ЕООД и „Надежда 55” ООД е бил унищожен, тъй като страните не са желаели настъпването на правните му последици и платената по него цена е била върната на „Надежда 55” ООД. Според съда връщането на цената на договора е доказателство за неговото разваляне, което е настъпило във вътрешните отношения между цедента и цесионера от момента на осъществяването му като без правно значение е обстоятелството, че развалянето на цесията от 09.01.2015г. не е съобщено на длъжника нито от цедента, нито от цесионера. Отделно съдът е акцентирал върху факта, че с получаване на уведомлението за осъщественото прехвърляне на вземане от 01.05.2016г. на длъжника е станал известен новия кредитор, комуто валидно да престира. Като допълнителен аргумент за това, че цедираното вземане е било върнато в патримониума на цедента „Палма Парк” ЕООД, поради което дружеството е можело валидно да се разпореди с него в полза на ищеца по делото, съдът е посочил факта, че „Надежда 55“ ООД не е заявявало свое вземане в производството по несъстоятелност на „Мосстрой – Варна“ АД, легитимирайки се като кредитор с цесията от 2015г., както и че ответното дружество, надлежно уведомено за цесията от 01.05.2016г., е сключило споразумението от 30.05.2016г. и е издало в полза на цесионера процесния запис на заповед за обезпечаване плащането на цедирания дълг.

С оглед оспорваната от ответното дружество и третото лице-помагач действителност на извършените с допълнително споразумение от 05.04.2016г. прехвърляния и прихващания на насрещни задължения и последващото новиране на задължение в размер на 796 363.28лв. с договор за заем на парични средства от същата дата, въззивният състав е посочил като относими следните факти: 1) цедираното на ищеца вземане представлява част от отпуснат на длъжника «Мосстрой – Варна“ АД заем по договор за заем от 01.02.2006г. 2.) на 05.04.2006г. част от заема в размер на 796 363.28лв. е цедиран на В. Рибаулин, 3.) на същата дата между В. Рибаулин и „Мосстрой –Варна” АД е сключен договор за заем на парични средства за цитираната сума и с уговорен падеж за връщане - 31.12.2010г., който падеж в последствие е разсрочен за 31.12.2014г. с две споразумения от 15.12.2008г. и 03.01.2012г., 4.) на 18.11.2013г. В. Рибаулин е цедирал на Палма Парк” ЕООД вземания към длъжника в общ размер на 777 586.39лв, сред които и процесното по договор за парични средства от 05.04.2006 год. и допълнителни споразумения от 15.12.2008г. и от 03.01.2012г. в размер на 149 672.50лв. - представляваща главница и 125 115лв.– начислени и дължими до 01.11.2013г. лихви, както и две вземания, произтичащи от решения на ОС на ответното дружество от 17.08.2008г. и 27.05.2009г. за разпределение на печалби за 2007 и 2008г. под формата на дивиденти за суми от 190 828.28лв. и 311 970.61лв., 5.) със споразумение от 22.11.2013г. задължението е потвърдено, а с анекс от 10.01.2014г. падежът на задължението е удължен на 31.12.2017г. и 6.) със споразумение от 30.05.2016г. между ищеца и ответното дружество задължението на длъжника е намалено със 72 601,21лв. и е останалата дължима сума е в размер на 340 000лв. като за обезпечаване плащането на сумата по споразумението длъжникът „Мосстрой – Варна” АД е издал в полза на ищеца процесния запис на заповед.

Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на сидника на ответното дружество за погасяване по давност на вземането по т.2 от договора за цесия от 18.11.2013г., произхождащо от решение на Общото събрание на акционерите на „Мосстрой – Варна” АД от 17.08.2008г. за разпределение на печалба за 2007г. под формата на дивидент в размер на 190 828,28лв. Въпреки, че в обжалваното решение е отразено, че това вземане е погасено по давност на 17.11.2013г., т.е. един ден преди извършената цесия на 18.11.2013г., съдът е посочил, че цесията от 18.11.2013г. е била последвана от редица споразумения и анекси между страните по спора, в които длъжникът признава наличието на погасеното по давност задължение. Акцентирал е върху съдържанието на споразумение от 22.11.2013г. между „Мосстрой-Варна” АД и „Палма Парк” ЕООД, (в което страните са уговорили нов падеж и лихва върху задължението), на анекса от 10.01.2014г. и на споразумението между ищеца и ответното дружество от 30.05.2016г. В тази връзка съдът е приел изявленията на длъжника за потвърждаване на погасения по давност дълг като отказ от изтеклата в негова полза погасителна давност, което от своя страна обуславя основателност на претенцията за получаване на дивидент за 2007г. в размер на 190 828,28лв.

С оглед направеното от синдика на ответника оспорване на наличието на валидно основание за изплащане на дивидентите за 2007г. и 2008г. поради липса на взети в този смисъл решения на ОСА, въззивнияят съд е посочил, че от съдържанието на представените по делото протоколи е видно, че общото събрание е приело годишните финансови отчети за 2007г. и 2008г., заедно с приложенията им и доклада на дипломирания експерт- счетоводител, гласувало е суми за попълване на фонд «Резервен» до достигане на законовоопределения минимум, съобразно чл.246 ал.2 т.1 ТЗ и едва тогава е взело решение за разпределение на част от печалбата под формата на дивидент между акционерите, пропорционално на притежаваните от тях акции. Въз основа на това съдът е приема, че вземанията за дивидент за 2007г. и 2008г. са валидно възникнали в патримониума на В. Рибаулин и следователно е налице валидно цедиране и на вземането му в размер на 311 970.61лв., представляващо дивидент за 2008.

Приемайки, че вземанията за дивиденти за 2007г. и за 2008г. обуславят частичната основателност на иска по чл.694 ал.2, т.2 ГПК (във въззивното решение са изложени съображения за неоснователност на твърдяното вземане, произтичащо от договорите за заем, които не следва да бъдат обсъждани с оглед това, че в отхвърлителната му част въззивното решение е влязло в сила поради липса на касационна жалба от ищеца) и взимайки предвид факта, че част от цедираната от „Палма Парк“ ЕООД сума в размер на 72 601.21лв е била опростена, съдът е съобразил съотношението между главницата и лихвите от една страна и дивидентите за 2007г. и 2008г. от друга, отразено в цесията от 18.11.2013г. и е приел, че установителната претенеция следва да бъде уважена до размер на сумата от 226 666лв., изчислена при съблюдаване на същото това съотношение между главница и лихви, като остатъчен дълг по договорите за заем и дивидентите на 2007г. и 2008г.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В изложението към касационната жалба, подадена от синдика на „Мосстрой-Варна“ АД (н.) се сочат общо основанията по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се излагат конкретни съображения, извън твърдението в касационната жалба, че решението е очевидно необосновано. В касационната жалба на „Инфинити Уелт Кепитъл“ Инк. се твърди очевидна неправилност на въззивното решение като предпоставка по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ето защо и доколкото въззивното решение не е вероятно нищожно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.1 ГПК (постановено е от законен състав), нито е вероятно недопустимо по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК (постановено е от компетентен съд на предявеното основание по чл.694, ал.2 т.2 ТЗ), настоящият касационен състав следва да се произнесе относно поддържаното от касаторите основание за допускане на касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.

Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Становището на въззивния състав, че цесията от 01.05.2016г. между „Палма Парк“ ЕООД и С. е породила своя прехвърлителен ефект, доколкото от доказателствата по делото се установява, че преходната цесия между „Палма Парк“ ЕООД и „Надежда 55“ ООД от 09.01.2015г. е била своевременно развалена по взаимно съгласие на страните, не е очевидно неправилно. Не противоречи на правилата на формалната логика виждането на съда, че от съдържанието на споразумението на 30.05.2016г. и от факта, че „Мосстрой-Варна” АД е издал в полза на Е. С. запис на заповед за обезпечение на поетото от дружеството задължение по споразумението, следва извода, че ответникът е знаел, че предходния цесионер „Надежда 55“ ООД не му е вече кредитор. Въззивното решение не е очевидно неправилно и като се има предвид, че основанието на твърдяното вземане на ищеца е споразумението между него и „Мосстрой-Варна” АД от 30.05.2016г., което споразумение представлява валиден договор, пораждащ права и задължения за страните по него.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не са решени в противоречие с практиката на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставените от синдика на „Мосстрой-Варна” АД (н.) въпроси: „Възможно ли е да се развалят договори, които са били изцяло изпълнени и на това основание облигацията е била прекратена? и: „Възможно ли е да се прекратяват по съгласие на страните договори, които са били изцяло изпълнени и на това основание облигацията и била прекратена?“. На първо място следва да се има предвид, че правото на страните да развалят/прекратят договора по взаимно съгласие във всеки един момент (дори и да е престирано по тях), е регламентирано чл.20а, ал.2 ЗЗД, където е посочено, че „ договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени по взаимно съгласие или на основания, предвидени от закона “. Положителен отговор на поставените по-горе въпроси, включително и по отношение развалянето на договор за цесия (в какъвто смисъл е становището на въззивния съд) е даден и с решение №291/18.11.2014г. по гр.д. №2193/2014г. на ВКС, ІV г.о, постановено по реда на чл.290 ГПК. На второ място следва да се отбележи, че посоченото в изложението към касационната жалба решение №235/13.01.2016г. по гр.д.№490/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., не е относимо към горните въпроси, доколкото в това решение не се третира въпроса за възможността страните по взаимно съгласие да развалят/прекратят действието на сключен между тях договор, а се разглеждат възможностите за едностранното му разваляне по реда на чл.87, ал.1, и ал.2 ЗЗД.

Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация: 1.) въпросът, поставен от синдика на „Мосстрой-Варна” АД (н.): „ Необходимо ли е при цесия длъжникът да бъде уведомен за развалянето, респ. прекратяването на договора за цесия от цесионера (последния кредитор) или от цедента, за да се породят последиците на развалянето спрямо длъжника?“ и 2.) аналогичният въпрос на касатора „Инфинити Уелт Кепитъл“ Инк.,: „ Необходимо ли е да бъде съобщено на длъжника развалянето на възмездния двустранен договор за цесия, за да може развалянето да породи действие спрямо длъжника и третите лица - кредитори на длъжника, и кое е активно легитимираното в материалното правоотношение между цедента и цесионера лице да извърши съобщението – цедента или цесионера по развалената цесия?“. Въпросите не са обусловили решаващата воля на съда и не са значими за спора с оглед разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, тъй като въззивният съд не е отрекъл необходимостта от съобщаване на длъжника за развалянето, респ. прекратяването на договора за цесия, за да се породят последиците на развалянето спрямо длъжника. В обжалваното решение е прието, че уведомяването на длъжника е ирелевантно за развалянето/ прекратяването на договора за цесия във вътрешните отношения между цедента и цесионера. Що се отнася до необходимостта за съобщаване на длъжника, че договорът е развален/прекратен, за да се породят последици за длъжника, съдът е приел, че в случая уведомяването е станало чрез съобщаването на длъжника за новата цесия от 01.05.2016г., както и че знанието на длъжника за промяната на кредитора се установява от съдържанието на сключената спогодба от 30.05.2016г. между ищеца и „Мосстрой-Варна” АД.

Не е значим за конкретния правен спор и не е решен в противоречие с практиката на ВКС въпросът, поставен от синдика на „Мосстрой-Варна” АД (н.): „ Възможно ли е в изявлението за отказ от изтекла погасителна давност да не бъде индивидуализирано паричното вземане чрез посочване на неговия размер?“, тъй като съдът е приел, че споразумението от 22.11.2013г. между „Мосстрой-Варна” АД и „Палма Парк” ЕООД (като релевантен факт за неоснователността на възражението за изтекла погасителна давност), има действие на изявление за отказ от изтекла погасителна давност, а в това споразумение е индивидуализарано паричното вземане, прехвърлено от В. Рибааулин на цесионера „Палма Парк” ЕООД. Фактът, че със споразумението от 22.11.2013г. ответникът е признал съществуването на всички цедирани вземания в общ размер от 777 586.39лв., независимо дали за някои от тях не е изтекъл давностния срок, означава, че ответникът е признал всяко отделно конкретизирано вземане, прехвърлено с договора за цесия от 18.11.2013г.

Няма характер на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК въпросът на синдика на „Мосстрой-Варна” АД (н.): „ Признанието на дълга след изтичането на погасителната давност представлява ли само по себе си отказ от изтеклата вече давност?“. Спорният според касатора въпрос - дали от конкретното съдържание на споразумението от 22.11.2013г., с което „Мосстрой-Варна” АД е поел задължение да заплати на „Палма Парк” ЕООД всички цедирани от В. Рибаулин вземания при променени условия, може да се направи извод, че ответникът е направил отказ от изтекла погасителна давност за задължението по т.2 от договора за цесия от 18.11.2013г., представляващо дивидент за 2007г. в размер на 190 828.28лв., е въпрос относно обосноваността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.

Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по касация Е. С., тъй като с отговорите на касационните жалби не се представят доказателства за направени от него разноски за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,