Определение № 11847 от 01.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК, образувано по повдигнат от Административен съд – Русе спор за подсъдност с тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с определение № 1051 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 584/2023 г. по описа на Административен съд – Русе за разглеждане на жалбата на Б. Славов и М. Славова, срещу разрешение № 587 от 04.07.2023 г. на министъра на енергетиката, с което се разрешава на „АС Бетон“ ЕООД, гр. Русе да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ в площ „Острица“, разположена в землището на с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе. Производството по оспорване на разрешението е образувано след като Б. Славов и М. Славова са подали жалба до Върховния административен съд срещу разрешение № 587 от 04.07.2023 г. на Министъра на енергетиката. С определение № 9321 от 05.10.2023 г., постановено по адм. дело № 7851/2023 г., тричленен състав на ВАС, шесто отделение е приел, че не е компетентен да разгледа жалбата, с която е сезиран, доколкото оспореният административен акт не попада в категорията на актовете, посочени в разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, които са подсъдни на ВАС. Приел е, че актът не е издаден от министъра на енергетиката в изпълнение на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление, а се касае за дадено разрешение на търговско дружество по чл. 53, ал. 4 от ЗПБ. По тези съображения и позовавайки се на тълкуването на Конституцията на Република България, дадено с Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 13/2017 г., ВАС е приел, че делото е подсъдно на Административен съд – гр. Русе и го е изпратил на този съд. С определение № 1051 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 584/2023 г. по описа на Административен съд – Русе, е приел, че при издаване на посоченото разрешение министърът на енергетиката, като централен орган на изпълнителната власт е упражнявал изричните си пълномощия по ръководство и осъществяване на държавното управление в сферата на управление на подземните богатства, поради което, също позовавайки се на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, е намерил, че делото следва да бъде разгледано от ВАС – тричленен състав като първа инстанция. Поради това и на основание чл. 135, ал. 6 във връзка с ал. 4 АПК е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност, като е изпратил делото за произнасяне по спора на петчленен състав на Върховния административен съд. Настоящият петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и приложимите разпоредби относно определяне на родовата подсъдност, приема следното: Съгласно чл. 132, ал. 1 от АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК /доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ предвижда, че на ВАС са подсъдни: оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. От цитираната нормативна уредба следва, че на ВАС са родово подсъдни оспорванията срещу актове на министри, издадени при упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 13/2017 г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. В разпоредбата на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България е посочено, че „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили“. Съгласно чл. 108, ал. 1 „Министерският съвет се състои от министър - председател, заместник министър - председатели и министри“, а съгласно ал. 2 и 3 от посочената разпоредба на Конституцията „Министър - председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея“, а „Министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши друго“. Посочените разпоредби очертават упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, а именно ръководство и координация на общата политика на правителството по отношение на министър - председателя, а по отношение на министрите - ръководство и координация на общата политика в рамките на правомощията на министерството. Това се потвърждава и от нормата на чл. 25, ал. 2 от Закона за администрацията, според който „Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия“. В случая конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление в областта на подземните богатства на министъра на енергетиката са тези правомощия, които касаят осъществяването на държавната политика в тази област, а именно ръководство, координация, контрол. С оспореното в производството решение на Министъра на енергетиката не се упражняват правомощия по ръководство, координация или контрол и по осъществяване на държавно управление, тъй като актът не касае държавна политика в областта на подземните богатства, а е акт по признаване или не на права на едно лице за търсене или проучване на подземни богатства, в случая общоразпространени такива, каквито са строителните материали, съобразно предоставените в закона правомощия. Във връзка с изложеното при издаване на оспореното разрешение министърът на енергетиката не е упражнил свое конституционно право по ръководство и осъществяване на държавно управление, съответно дейността по издаване на разрешение за проучване на строителни материали по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, които са от категорията на общоразпространените полезни изкопаеми съгласно ал. 2 на чл. 2 и не представлява осъществяване на дейност по държавно ръководство и държавно управление. По изложените съображения спорът е родово подсъден на съответно местно компетентния административния съд - Административен съд – Русе. Воден от горното и на основание чл. 135 ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,