Определение № 919 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 886 от 07.07.2022 г. по в. гр. д. № 606/2022 г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 1685/15.11.2021 г. по гр. д. № 10225/2020 г. на Варненския районен съд, е избран друг способ за извършване на делбата – вместо публична продан по чл.348 ГПК, делбата е извършена чрез разпределение по чл.353 ГПК. В дял на К. М. К. е поставен апартамент № *в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на стойност 79 000 лв., а в дял на Т. Б. П. са поставени два имота в [населено място], [община] – ПИ с идентификатор *и ПИ с идентификатор ***, с обща стойност 32 600 лв. За уравнение на дяловете К. М. К. е осъден да заплати на Т. Б. П. сумата от 23 200 лв.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Т. Б. П..

Жалбоподателката счита, че въззивният съд е следвало да приеме актуална оценка на делбените имоти към момента на извършване на делбата, а не да се позовава на оценката, приета от първоинстанционния съд 10 месеца преди това. Твърди, че междувременно е настъпила сериозна промяна в цените на имотите, при което тя остава ощетена.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да събере и цени доказателства за новонастъпили факти, ако по свой почин прецени, че има предпоставки за извършване на делбата чрез разпределение на разнородни по вид и стойност имоти;

2. Представлява ли промяната - повишението на пазарната цена на делбените имоти, обективно настъпил в хода на въззивното производство факт. Длъжна ли е въззивната инстанция да съобрази тази настъпила в хода на делото промяна;

3. Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с новонастъпилите в хода на делото факти след предявяване на иска, които са от значение за спорното право при определяне на пазарната действителна цена на делбените имоти, която да послужи за уравняване на дяловете на съделителите;

4. Задължен ли е въззивният съд да събере доказателства за действителната пазарна цена на обособените от него реални дялове към момента на извършване на делбата съобразно променената пазарна конюнктура и конкретното състояние на недвижимите имоти;

5. При поставяне в дял на собственост на всеки съделител и извършване на делбата на разнородни по вид и стойност имоти длъжен ли е съдът да съобрази пазарната конюнктура на сделките с имоти към момента на разпределението, за да определи действителната стойност за уравняване на дяловете в пари.

По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение № 67 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2015 г., I г. о., решение № 120 от 11.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2763/2018 г., I г. о., решение № 266 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3333/2014 г., I г. о., решение № 187 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2016 г., I г. о. и решение № 1199 от 3.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3447/2007 г., IV г. о.

Ответникът в производството К. М. К. оспорва жалбата. Позовава се на обстоятелството, че приетата оценка на делбените имоти не е била оспорена от страните. Във въззивното производство също не е имало спор за цената на имотите и не са правени доказателствени искания в тази насока. Позовава се на решение № 57 от 24.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2019 г., I г. о., като счита, че наличие на актуално заключение на СТЕ по дело за делба на недвижими имоти има само когато моментът на изготвяне на заключението е отдалечен във времето. В настоящия случай са изминали само 8 месеца от оценката, приета в първата инстанция. Твърдението, че тази оценка не е актуална, е въведено несвоевременно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Обстоятелствата по настоящото дело, които следва да се отчетат при преценката на въпроса дали въззивният съд е бил длъжен да назначи нова експертиза за актуална оценка на делбените имоти, са следните:

Заключението на вещото лице за оценка на делбените имоти е прието от първата инстанция в съдебно заседание на 04.10.2021 г. То не е било оспорено от страните, а Т. Б. е потвърдила чрез своя пълномощник заявеното в исковата молба искане да получи парично уравнение на дела си. Във въззивната инстанция съдът е бил сезиран с искане да се отмени първоинстанционното решение, с което имотите са изнесени на публична продан, и делбата да се извърши чрез разпределение по чл.353 ГПК, като неравенството в дяловете се изравни в пари. Следователно страните са били наясно, че съдът може да прибегне до този способ за извършване на делба, при който ще се стигне до парично уравнение на дяловете. Въпреки това те не са поискали да се определи чрез вещо лице актуална оценка на делбените имоти. Въззивното производство е приключило на 06.06.2022 г., осем месеца след приемане на оценката на имотите в първата инстанция.

При тези данни следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съдът не е постановил изненадващо решение по чл.353 ГПК, а се е произнесъл в съответствие с оплакванията във въззивната жалба. Следователно първият въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който акцентира на това, че съдът по свой почин е приложил този способ за извършване на делбата /и съответно страните не са могли да преценят, че ще има парично уравнение на дяловете/, не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване. Страните са имали възможност да поискат актуализиране на приетата в първата инстанция оценка, но не са сторили това. Освен това следва да се изтъкне обстоятелството, че едно евентуално покачване на цените се отразява на всички делбени имоти, а не само на апартамента, разпределен в дял на К. М. К.. По този въпрос обжалваното въззивно решение се различава от решение № 67 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. 5264/2015 г., I г. о., по което делбата е приключила с възлагане по чл.288 ГПК /отм./, при което има само парично уравнение на дяловете, а не разпределение на имотите.

Останалата практика на ВКС също не е относима към спора по настоящото дело, тъй като там разглежданите хипотези са различни и не могат да се сравнят с настоящата. В решение № 266 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3333/2014 г., I г. о., е разгледан случай, при който във въззивната жалба е имало оплакване за несъответствие между действителната пазарна цена на имотите и цената, въз основа на която първоинстанционният съд е определил дължимото парично уравнение, и това се потвърждава от приетото във въззивната инстанция заключение на вещо лице, което съдът е отказал да цени поради неправилно прилагане на процесуалния закон. Същата е ситуацията и в случая, разгледан в решение № 67 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. 5264/2015 г., I г. о. Такива обстоятелства по настоящото дело няма, затова няма и противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отделно от това по всички дела, приключили с посочените от жалбоподателката решения на ВКС, действително е изминал един по-дълъг срок между приетата оценка и извършването на делбата – от година и половина по решение № 67 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. 5264/2015 г., I г. о., до 5 години по решение № 120 от 11.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2763/2018 г. В настоящия случай са изминали само 8 месеца, което не е голям срок, като са важни и обстоятелствата, изтъкнати по-горе, че страните не са искали актуализиране на оценката.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като настоящият случай не съдържа особености, които да бъдат разгледани от ВКС по същество и да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

При този изход на делото следва да се присъдят разноски за касационното производство на адвокат Ю. С., пълномощник на ответника К. М. К., като се отчете допълнителното споразумение към договора за правна защита и съдействие от 23.03.2023 г., представено с молба вх. № 3896/10.04.2023 г., според което размерът на адвокатското възнаграждение на адвокат Ю. С. се определя по чл.38 ЗА. При съобразяване на чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3835,50 лв. и тази сума следва да се присъди.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,