Определение № 130 от 24.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 943/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за активно лечение на очни болести [фирма], против постановеното на 25.05.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, по т.д. № 1135 / 2011 год., с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 1118 / 03.12.2010 год., постановено по т.д.№ 1200 / 2010 год. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 15 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените в активно субективно съединение искове на И. Т. Б. и Д. С. С. ,с правно основание чл.74 от ТЗ, съдът е постановил отмяна на взетите от Общо събрание на съдружниците на [фирма] от 19.04.2010 год. решения, обективирани в т.3 на съставения протокол - за изключване съдружниците И. Б. и Д. С., на основание чл. 126 ал.3 т.1 и т.2 от ТЗ. Касаторът мотивира неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага довод за допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – постановяване на въззивното решение в противоречие с казуална съдебна практика по идентичен въпрос, обосновал и решаващите изводи на съда относно приложението на чл. 137 ал.3 предл. второ от ТЗ, в случай на едновременно изключване на двама съдружника, на едни и същи основания. Касаторът сочи противоречива съдебна практика: реш. № 138 / 28.11.1996 год. по ф.д.№ Ф – 161 / 1996 год. на V-то гр. отд. на ВКС, респ. реш.№ 554 / 12.06.2007 год. по т.д.№ 221 / 2007 год. на ІІ т.о. на ВКС, като изводите на въззивния съд са в съответствие с второто. Ответните страни формално оспорват касационната жалба, поради липса на изискуемите по чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допустимост на обжалването. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284, като е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. С решението си въззивният съд е уважил предявените от И. Б. и Д. С. искове с правно основание чл.74 от ТЗ и е отменил решението на ОС на [фирма] от 19.04.2010 год., като е приел, че гласуването на решението за изключването на двамата съдружници / общо и без участието на всеки от тях при гласуване изключването на другия съдружник /, независимо от общите основания за изключването им, се явява в противоречие с чл.137 ал.3 предл. второ от ТЗ и на това основание взетите решения за изключването на ищците са незаконосъобразни. Независимо от този си извод, съдът е мотивирал извод за незаконосъобразност на изключването, поради непосочване на конкретни обстоятелства и факти относно поведението на съдружниците/ действие или бездействие /, позволяващи квалифицирането му като „ неизпълнение задължения за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството „ / чл. 126 ал.3 т.1 ТЗ / и „ неизпълнение решенията на Общото събрание „ / чл.126 ал.3 т.2 ТЗ /. Приел е, че ответникът е транспонирал общата формулировка на закона / „несъдействие в управлението на дружеството „/ или обобщено е квалифицирал поведението на ищците, като „ увреждащо търговската репутация на дружеството „, като липсата на изложение за конкретните им проявления изключват възможността за доказване, респ. защита на изключвания съдружник. Конкретно посочените обстоятелства - т.2 б.”б” и т.3 от поканата - предупреждение за изключването, към която препращат мотивите на решението на ОС - въззивният съд е приел некореспондиращи с основанията за изключване в чл.126 ал.3 т.1,2 и 3 ТЗ, тъй като не предполагат квалифициране по някоя от законовите хипотези. При така установеното, формулираният от касатора материално - правен въпрос, относно прилагането на чл.137 ал.3 предл.второ от ТЗ, в хипотеза на едновременно изключване на повече от един съдружник, макар и значим, не се явява единствено обусловил решаващите изводи на съда, основаващи се и на незаконосъобразност на отменените решения за изключване на ищците като съдружници, поради липса на вменено им конкретно поведение, предпоставящо изключването в хипотезите на чл.126 ал.3 т.1 – 3 ТЗ, респ. вменено им конкретно такова, неподлежащо на квалифициране като поведение по смисъла на същите разпоредби. С оглед липсата на общата предпоставка по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с Тълкувателно решение № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, за формулиране на правен въпрос, отговорът на който обуславя решаващите изводи на съда, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Водим от горното, съдът