Определение № 1103 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1346/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Г., чрез адв. В. П. К. и адв. Е. Д. М.-П., срещу въззивно решение № 1695 от 30.12.2022 г. по възз. гр. д. № 2487/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 2372 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 7277/2021 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от А. П. Г. против Г. Н. Ж.-Г. иск за изменение на постановените по-рано мерки по гр. д. № 7666/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив относно родителските права над детето П. А. Г.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Кои са относимите обстоятелства въз основа на които съдът прави преценката си за настъпила промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете, с оглед защитата на неговия интерес?“ – сочи се противоречие с разрешения в ППВС №1/1974 г.; 2/ „за преценка на обстоятелствата по делото с оглед интереса на детето, за който съдът следи служебно при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата“; 3/ „Какво е значението при определяне на мерките за упражняване на родителските права – отделните обстоятелства /посочени и обсъдени във въззивното решение като част от всички установени/ или на съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай? Какво включва комплексът от обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид от съда при определяне мерките за упражняване на родителски права?“; 4/ „С оглед установените по делото факти, полага ли бащата редовно грижи за детето и има ли той родителски капацитет да се грижи и възпитава непълнолетното си дете П. Г., както и отчетена ли е привързаността на детето към бащата?“ – отново се твърди противоречие с ППВС №1/1974 г.; 5/ „Детето, което може да формира свои собствени възгледи, следва ли да му бъде осигурено правото да изразява тези свои възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва ли да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето?“; 6/ „Понижаването на успеха на детето при родителя, при който живее пречка ли е същият този родител да е носител на родителски права над детето?“ – сочи се противоречие с решение № 1338 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 5675/2007 г. на V г.о. на ВКС; 7/ „Неплащането на издръжка за минал период от време от единия родител от изключително съществено значение ли е, с оглед всички други многобройно установените, конкретни обстоятелства по делото, за да не му бъдат предоставени родителските права?“ – изтъква се противоречие с приетото в решение № 655 от 19.05.2022 г. по гр. д. № 6106/2021 г. на Районен съд – Русе и определение № 508 от 08.04.2014 г. по гр. д. № 7453/2013 г. на III г.о. на ВКС. Касаторът поддържа също така наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, че обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона и по-конкретно на разпоредбите на чл. 59, ал. 9 СК и чл. 123, ал. 2 СК. Позовава се още на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответната страна по жалбата Г. Н. Ж.-Г., чрез адв. Н. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен със съдебно решение, като съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето П. А. Г. на майката Г. Н. Ж.-Г., при която е определено местоживеенето на детето. Посочил е, че ищецът излага доводи за настъпили нови обстоятелства, изразяващи се в следното: на 07.04.21 г. П. А. Г. е бил обект на домашно насилие от страна на майката, което се е изразявало в нанасяне на плесници, одраскване на врата и ритане, използване на обидни думи. Съдът е отбелязал, че за установяване на така изложените обстоятелства по делото са събрани свидетелски показания на пълнолетния син на страните и на П. – съседка на ответницата. Въззивният състав е установил, че от показанията на първия свидетел се установява, че причината за инцидента от 07.04.21 г. е ниският успех в училище на П. Г.. Отчел е, че този свидетел не живее при майка си и няма лични възприятия за нараняванията на П. Г., но въпреки това твърди, че майка му употребява алкохол без да уточнява в какви количества, както и дали това влияе на поведението ѝ. Свидетелят сочи за баща си, че не употребява алкохол, осъществява контрол над него и брат му, включително и за училището, осигурява им храна, пари, а вкъщи е топло и чисто. Съдът е посочил още, че от показанията на свидетелката П. също се установява, че причина за инцидента от 07.04.21 г. е ниска оценка получена в училище от П.. Майката си позволявала да употреби алкохол в минимални количества – между 50 и 100 грама. Свидетелката е описала случаи, в които Г. е търсила съдействието на съпруга ѝ, за да говори с П., когато той е имал проблеми. Въззивната инстанция е съобразила и представените преписи от съдебно медицинско удостоверение от 08.04.21 г., удостоверение от ЧСИ Л. Мурджанова, от което е прието за установено, че към 25.05.21 г. е събрана сума за издръжка и за двете деца (А. и П. Г.) в размер на 14 553.80 лв., като остава дължима сума в общ размер от 17 823.69 лв., както и множество извадки от електронния бележник на ученика. Съдът е констатирал също, че по делото са приети съдебно психологични експертизи относно родителския капацитет на родителите. При преценка на родителските качества е взел предвид, че клиничният психолог при бащата е установил емоционална доминанта на вражда и отстояване на позицията, мнението и намерението си с категоричност и в динамика, което определя ирационални подходи, а това повлиява родителската му педагогична активност. Изтъкнал е, че при майката няма подобни констатации, като в същото време отношението ѝ спрямо детето в качеството си на родител е отговорно заявено, със склонност да се защитават и отстояват морално – етичните параметри при възпитателните подходи. Въззивният състав е намерил, че в настоящия казус най – важната част от възпитателските качества на родителите е отношението към образованието на непълнолетния П., чието състояние не е задоволително. Посочил е, че от приложените извадки от електронния дневник на ученика се установяват многобройни слаби оценки и забележки. Налице била и трайна тенденция на спад в мястото на ученика, който от 151 място се срива до 194 от общо 208 места за випуска. В тази връзка е отчетена оценката на клиничния психолог, който излага гледната точка на бащата относно реакцията на майката към учебната успеваемост на ученика, която проявява взискателност, строгост и на моменти безкомпромисност, а той ги възприема като неблагожелателни и с впечатление за преекспониране. Съдът е съобразил още, че след като образованието е от съществено значение за формирането на личността на непълнолетния П., следва се посочи, че от 08.04.21 г. детето заживява при баща си и до този момент често се е явявал без домашна работа по различни учебни дисциплини, то половин година след това – на 22.11.22 г. учителят по химия и опазване на околната среда е въвел забележка, според която П. Г. вече редовно е без домашна работа. В тази връзка е приел, че попадането под грижите на бащата не е довело до подобряване на учебните резултати, както като оценка на знанията, така и като пълноценно участие в учебния процес. Напротив, налице била негативна тенденция, което сочи, че възможностите на момчето са по – големи от проявените в училище, но не се стимулират достатъчно. Към тази констатация е добавено и неизпълнението на основното задължение от страна на бащата до 08.04.21 г., а именно да осигурява издръжка на сина си, което се установявало от удостоверението издадено от ЧСИ Мурджанова. Въззивната инстанция е приела, че след като при майката непълнолетното дете е имало по-добри резултати в училище, тя проявява взискателност, строгост и дори безкомпромисност относно образованието на сина си, то тя е родителят, който по-добре направлява детето в живота по смисъла на т. ІІ, б. „а“ от ППВС № 1/12.11.1974 г., която и досега се е грижила и възпитавала детето си. Съдът е намерил, че върху този извод не влияе инцидентът от 07.04.21 г., тъй като това било единичен случай, който е резултат на конкретно стекли се обстоятелства и не е годен да създаде отрицателен нравствен облик на този родител. Съобразил е, че установената по делото добра емоционална връзка между бащата и сина не е достатъчна за това родителските права по отношение на П. да се упражняват от бащата. Съобразно горните изводи, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно, поради което е потвърдил същото. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставените от касатора в изложението въпроси под номер едно, две, три и пет са взаимосвързани и обобщено се свеждат до уточнения от съда въпрос за обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права при настъпила промяна, както и за задължението на съда да събере доказателства с оглед интереса на детето, не обуславят допускането на касационния контрол. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, а също и с трайната практика на ВКС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на детето, родителския капацитет за упражняване на родителските права и режима на лични контакти на детето с другия родител съгласно разрешенията на задължителната и константната съдебна практика. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Следва да се посочи, че в практиката си ВС и ВКС нееднократно са приемали, че обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпросите на кого да се предостави упражняването на родителските права и как да се определи режимът на лични контакти на детето с другия родител са: родителските качества и способността за полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителите – социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата – привързаност между деца и родители и между децата, условията на живот при майката и бащата; оказване на помощ от трети лица при отглеждане и възпитание на децата; заетост на родителите и възможност да осъществяват постоянен контрол и да общуват ежедневно с децата; подход на родителите към децата; личностните и морални качества на родителите; фактически сложилите се отношения и евентуалната вреда за децата при промяната им, и всички други с оглед конкретиката на случая, в това число и че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по повод мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставя най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата. Всички тези положения са съобразени от въззивния съд, поради което не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на касационната жалба по изведения въпрос. По отношение на частта от въпроса на касатора за значението на изрично заявената воля на детето и за задължението на съда да се съобрази с тази воля при определяне на родителя, който да упражнява родителски права относно това ненавършило пълнолетие дете, както и относно измеренията на режима на личните контакти на детето с другия родител, също не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Съгласно последната „Мнението на близките и желанието на децата не са задължителни за съда. Те се обсъждат наред с останалите обстоятелства и макар съдът да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и/или да има контакти с другия, във всички случаи следва да се зачете...“. В този смисъл е и константна съдебна практика по въпроса за заключението на вещото лице по приетата психологическа експертиза – то се преценява поотделно и в съвкупност с всички събрани доказателства .В този смисъл е константна съдебна практика по релевирания въпрос, а въззивното решение не се отклонява от това правно разрешение. Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания във връзка с посочените въпроси. Не се констатират предпоставки за допускане касационно обжалване и по останалите формулирани от касатора въпроси в изложението под номер четири, шест и седем. Същите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са свързани с фактите по делото, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Същевременно и тези въпроси са привързани към доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за допуснати процесуални нарушения и формиране следствие на това на грешни крайни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите в частите относно понижаването на успеха на детето, както и неплащането на издръжка за минал период, нямат претендираното от касатора значение, доколкото чрез тях на практика се изразява несъгласие с фактическите и празни изводи на съда. В случай, че не е налице общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, не се дължи произнасяне по наличието на специфичната такава, поддържана от касатора. В случая обаче и тази предпоставка не е налице, доколкото приложената съдебна практика е неотносима към процесния случай, а една част от нея дори не е от категорията актове, формиращи практиката по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да обоснове наличие на противоречие в поддържания от касатора смисъл. Спрямо формулираните въпроси „ по приложението на чл.59, ал.9 и чл.123, ал.2 от СК“ не е налице поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая жалбоподателят бланкетно се е позовал на това основание без да е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Същевременно по приложението на тези два законови текста има многобройна, трайна и последователна, в това число задължителна съдебна практика, от която съдът не се е отклонил, а по разбиране на настоящия състав – същата няма нужда от актуализиране или промяна. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В обобщение не са налице основавания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1440 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,