Определение № 151 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 114/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на М. П. И. - от [населено място], и по частна жалба на Е. С. И. и И. И. И. - двамата от [населено място] срещу Определение № 3 от 12.І.2012 г. по т.д. № 1180/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу Решение № 84 от 1.ІV.2011 г. по гр.д. № 60/ 2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено Решение № 1149 от 25.ХІ.2010 г. по гр.д.№ 2745/ 2010 г. на Старозагорски районен съд и е постановено друго, с което е уважен искът на А. Р. Б. - от [населено място] за 6000 лв. срещу първата и по за 3000 лв. срещу втория и третия жалбоподател, въз основа на Запис на заповед от 18.ХІІ.2008 г., със законната лихва от 27.V.2010 г. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като спорът не е търговски, а граждански - вземането произтича от договор за заем, страните по който не са търговци и издаването на запис на заповед, като обезпечение на гражданска сделка, не прави спора търговски - касае се за гражданскоправен спор със страни физически лица и за съединени искове, единият от които е сцена над 5000 лв. Искат обжалваното определение да се отмени. Ответникът по частната жалба А. Р. Б. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, като неоснователна, като излага, че записът на заповед определя сделката като търговска и всеки от предявените искове е с цена до 10 000 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба. С обжалваното определение състав на ВКС, ТК е оставил без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение, с което е отменено първоинстанционно решение и е постановено друго, с което са уважени искове съответно за 6000 лв. срещу третата ответница и по за 3000 лв. срещу всеки от останалите двама ответници, за задължение, възникнало въз основа на Запис на заповед от 18.ХІІ.2008 г., издаден от наследодателя им И. И. в полза на ищеца по делото за сумата 12 000 лв., по съображения, че с оглед правната квалификация на иска, делото е търговско - чл. 286 ал. 2, вр. чл. 1 ал. 1 т. 8 ТЗ и с оглед цената на всеки от субективно съединените искове, е недопустимо касационно обжалване. Определението е правилно. Въззивното решение е постановено в производство по търговско дело по искове, основани на задължение по запис на заповед - чл. 286 ал. 2, вр. чл. 1 ал. 1 т. 8 ТЗ и всеки от тях е с цена до 10 000 лв. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове. Съгласно чл. 104 ал. 1 т. 4 и чл. 365 и сл. ГПК, по реда на глава ХХХІІ от ГПК се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция исковете с изброения в т.1 - т.5 предмет, с цена на иска над 25 000 лв., а търговски дела с цена на иска до 25 000 лв. - от районния съд, в който случай се прилага общия ред, но от това не следва, че делото не е търговско. Касационната жалба срещу решението е недопустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК и правилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане. По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение