Определение № 4348 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2869/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от А. Р. Х. и Д. А. А., двамата от [населено място], чрез адв. Н. Н. против Определение № 184 от 29.04.2025 г. по гр.д.№ 160/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, с което са оставени без уважение подадените от тях частни жалби срещу Определение № 1161 от 21.11.2024г. по гр. дело № 2024550010096 / 2024г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е прекратено производството по гр.д. № 96/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора поради недопустимост на предявения иск и срещу Определение № 98 от 22.01.2025г. по същото дело на ОС - Стара Загора, с което са присъдени деловодни разноски на ответниците в размер на 1500 лв. В частната касационната жалба се прави оплакване за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на въззивното определение, защото не са спазени правилата на ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че ответниците в делбеното производство не са имали качеството на съделители и въпреки това са участвали в приключилата делба. Счита, че е допустимо в иск по чл. 108 ЗС да установява нищожност на придобивното основание на съделителите-ответници. Имало нищожност на правопораждащият акт, поради което се позовава на чл. 143, чл. 212 ГПК и чл. 193 ГПК, което води до нищожност на делбата и на решенията, постановени по нея на основание чл. 270, ал.2 ГПК. Нищожност на съдебно решение можело да се установява безсрочно, както и приложението на чл. 75, ал.2 ЗС. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се сочи по въпроса: По какъв ред следва да се установи защитата на собствеността на длъжника – съделител срещу издаване на постановление за възлагане и извършване на въвод във владение от частен съдебен изпълнител, с които действия завършва делбеното производство и допустимо ли е в този процес да се разглежда нищожността на преюдициални правоотношения – сделки, решения, актове на съдебния изпълнител? По този въпрос се твърди противоречие с Определение № 81/20.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 498/2011г. на ВКС, І гр.о. и Решение № 319 от 20.06.2012 г. по гр.д.№ 333/2012 г. на ВКС, ІV гр.о. Евентуално се навежда и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Допустим ли е ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, заведен от съделител против друг съделител, на който е възложен делбения имот след публична продан, ако с инцидентен иск или с възражение е въведено оплакване за нищожност за нищожност и опорочаване на делбата и ако не е допустим, какъв е редът за защита на собствеността на съделител, чийто права са засегнати с пороците на делбата? Ответниците по частната жалба И. В. Д. и Д. П. Д. оспорват допускането до касационно обжалване, тъй като не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 ,т.1 и 3 и ал.2 ГПК – обжалваното определение е съобразено с цитираното определение, а решението е неприложимо. По същество оспорват доводите в частната жалба, защото със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса между страните за правата в съсобствеността, приклудирано е оспорването поради нищожност на сделката, на която са основани правата им, а твърдените пороци на постановлението за възлагане и наддаването са били предмет на обжалване от частните жалбоподатели и жалбата им не е уважена. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Частните жалбоподатели са предявили против И. В. Д. и Д. П. Д. иск по чл. 108 ЗС за имот /жилище/ с идентификатор с идентификатор ***, като са твърдели, че са собственици на 1/2 ид.ч. от него на основание договор за доброволна делба и са искали ревандикацията му изцяло, тъй като ответниците не са собственици. Изложили са твърдения, че между тях е приключило делбено дело за същия имот, по което им е определена квота 1/2 ид.ч., каквато квота е определена и на ответниците и имота е изнесен на публична продан. Проданта е проведена и имота е възложен с постановление за възлагане на ответниците. Тези твърдения не са оспорени от ответната страна с отговора на исковата молба. Обстоятелствата, на които ищците основават иска си по чл. 108 ЗС са, че съдебната делба не е проведена надлежно и ответниците не са станали съсобственици, че не е следвало да бъдат съделители, тъй като сделката, с която са придобили от друг съсобственик признатите им права по делбата, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и защото не е сключен реално договор срещу издръжка и гледане, а насрещната престация е била пари и е заобиколен чл. 33 ЗС. Оспорено е постановлението за възлагане на процесния имот на ответниците от публичната продан с твърдения, че е нищожно, незаконосъобразно, невалидно. Нищожността на постановлението за възлагане се свързва с нарушение на чл. 485, чл. 489, чл. 354, във вр. с чл. 505 ГПК. Нищожни били и наддавателните предложения. На второ място се твърди нищожност на решенията по допускане и извършване на делбата, защото не са участвали всички съделители, а са участвали ответниците, които предвид нищожността на сделката, с която са придобили права, не били съсобственици. Ответниците са оспорили допустимостта на иска и са представили влязло в сила решение № 359 от 07.11.2023 г. по гр.д.№ 708/2023 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на А. Р. Х. и Д. А. А. против постановлението за възлагане на процесния имот на ответниците, които са били съделители, като предмет на оспорване е било и наддаването. Представено е и вписано постановление за възлагане от публичната продан – способът, по който е извършена съдебната делба. Въззивната инстанция е потвърдила това определение и по двете частни жалби пред нея, излагайки мотиви, че с влязлото в сила решение по допускане на делбата е установено наличието на съсобственост и са определени правата на страните, поради което са преклудирани всички спорове по тези въпроси, включително въпросът относно валидността на придобиването на 1/2 от имота от съделителите И. В. Д. и Д. П. Д. с прехвърлителната сделка от преди предявяване на иска за делба и участието на тези съделители в делбата. Тези въпроси са разрешени със задължителна сила на пресъдено нещо между страните и не може да бъдат преразглеждани. Относно доводите в исковата молба за незаконосъобразност на постановлението за възлагане на делбения недвижим имот от 08.09.2023г., с което процесният имот е възложен в собственост на И. В. Д. и Д. П. Д. е прието, че с влязло в сила окончателно Решение №359/07.11.2023г. по в.г.дело № 708/23г. на ОССтара Загора, постановено по жалбата на Д. А. А. и А. Р. Х. тези въпроси са разрешени. Подадената от тях жалба против постановлението за възлагане от публична продан с оплаквания и срещу наддаването е оставена без уважение. Позовавайки се на чл.496, ал.3 ГПК и поради това, че постановлението за възлагане е обжалвано, но жалбата е отхвърлена като неоснователна с влязлото в сила решение, съдът е посочил, че действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. В ИМ обаче не се твърди в проданта да са участвали лица, които, съгласно чл. 490 ГПК нямат право на участват. Твърдението, че ответниците нямали право да участват се свързва от частните жалбоподатели с недопустимото им, /поради преклузия/ твърдение за нищожност на сделката, на която ответниците основават правата си. В изпълнителното производство по изпълнение на конститутивно решение по извършване на делбата няма длъжници. /Не се касае за изпълнение на решение по осъдително решение/ Ответниците са въведени във владение след внасяне на припадаща им се част от цената. Затова е прието, че предявеният иск от ищците е недопустим, и е потвърдено определението на първата инстанция, с което производството е прекратено. По втората въззивна частна жалба с вх.№1933/11.02.2025г., подадена от А. Р. Х. и Д. А. А. срещу Определение № 98 от 22.01.2025г. по гр. дело № 20245500100096 на ОС - Стара Загора, въззивната инстанция е приела, че присъденото възнаграждение на ответниците на основание чл. 78, ал.4 ГПК, намалено до размер 1500 лв. е правилно и същото е потвърдено, като е съобразено, че прекратяването е на етап подаден отговор на исковата молба, отчетена е сложността на казуса и твърдените факти, това, че уговореното адвокатско възнаграждение е намалено и присъдената сума от 1500 лв. е малко над три пъти по-ниска от минимума по действащата Наредба за минималните размери на адв. възнаграждения, който, при интерес от 52 000 лв, е 4650 лв (2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.). Затова е прието, че присъдения хонорар не е прекомерен. Като неоснователни са преценени възраженията на частните жалбоподатели, че 78, ал. 4 ГПК противоречи на правото на ефективни правни средства и за справедлив съдебен процес, като и на принципа за осигуряване на реален достъп до правосъдие, залегнали в чл. 47 от Харта на основните права на ЕС и в чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, защото тази разпоредба е израз на справедливия законодателен принцип всеки да поправи вредите, които е причинил на друг. Възможността да се възрази при прекомерност на разноските, които другата страна е направила и претендира, както и възможността съдът да присъжда под минималния размер по наредбата са гаранции за баланс на интересите на страните. Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Твърдението за нищожността му се свързва с ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С него е прието, че в производството по частна жалба въззивната инстанция не действа като ограничен въззив, а разглежда спора по същество, като съобразява всички факти и обстоятелства, а не само оплакванията във възивната частна жалба. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд не е обсъдил, че ищецът се позовава и на нищожност на съдебното решение за делба поради нищожност на правопораждащата сделка, довела до делба. Дори да се приеме, че не е обсъден довод във въззивната жалба и обстоятелство, което е съществено, но по него не е направено оплакване, това не е основание за нищожност на съдебния акт, а за незаконосъобразност. Както е посочено в ТР 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нормативно установена дефиниция за нищожно съдебно решение няма, но в съдебната практика като нищожен се определя съдебният акт, който не е постановен от надлежен съдебен орган, не е постановен в рамките на правораздавателната власт на решилия спора орган, акта не е в изискуемата писмена форма, респективно сега и в електронна форма, не е подписан, или волята на съда, изразена в акта е абсолютно неразбираема разбираема. Въззивното обжалвано определение не страда от тези пороци, поради което не е нищожно. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Необсъждането на довод в частната жалба не е основание за недопустимост на определението. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр.1 и пр.2 ГПК. Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Цитираните процесуални норми, уреждащи изпълнителното производство се отнасят до законосъобразността на постановлението за възлагане от публичната продан. Тя обаче е обжалвана от жалбоподателите и заявените оплаквания за допуснати процесуални нарушения при изпълнение на решението по извършване на делбата са били или е следвало да се наведат в иницираното от частните жалбоподатели производство по обжалване действията на съдебния изпълнител. Постановеното решение по подадената от тях жалба е задължително за тях и ги обвързва. Затова е недопустим иск, основан на оплаквания за незаконосъобразност на Публичната продан дори на основанията, посочени в чл. 496, ал.3 ГПК. Както е посочено в цитираното от касатора Определение № 81/20.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 498/2011г. на ВКС, І гр.о. иск за нищожност на постановление за възлагане от публична продан е недопустим, а исковата защита при незаконосъобразно възлагане от публична продан е допустима ако имотът е закупен от лице, което не е имало право да участва в публичната продан / чл. 490 от ГПК / и когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената, като това строго ограничение в оспорването на публичната продан е за да се стимулират третите лица да участват в нея. Обстоятелството, че публичната продан на недвижим имот е деривативно придобивно основание има значение за защитата на третите лица, които не са били страна по съдебният акт, предмет на изпълнение и могат да противопоставят правата си на страните в изпълнителното произвоство /виж чл. 496, ал.2 ГПК/ Настоящият случай обаче не е такъв – частните жалбоподатели, подали исковата молба по чл. 108 ЗС и ответниците са били съделители, а предмет на изпълнение е решение по извършване на делбата чрез способа по чл. 348 ГПК. Твърденията за нищожност на решенията по допускане и извършване на делбата се свързват от частните жалбоподатели /ищци/ с това, че сделката, на която са се позовали и е прието че ответниците притежават 1/2 ид.ч. от процесния апартамент е нищожна. Както вече се посочи, подобен довод е преклудиран с влизане в сила на решението по допускане на делбата и не може да се разглежда отново. Иск, основан на преклудиран довод е недопустим. Вярно е, че на основание чл. 75, ал.2 ЗН делбата без участие на съсобственик е нищожна. В случая обаче няма и твърдения, че в делбата не е участвало лице, което е съсобственик. Участието на лице, което не е било съсобственик не води до нищожност на делбата. Твърденията са, че ответниците са се позовали по делбата на нищожна сделка. Отделно от това решението по нищожна делба не е нищожно. Предвид изложеното, не е налице нарушение на съдопроизводствени принципи на гражданския процес, установима от мотивите на обжалваното определение, поради което не е налице основанието за допускане до касация „очевидна неправилност“. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Първият въпрос не е определящ за изхода от спора. Частните жалбоподатели са провели защита чрез обжалване действията на съдебния изпънител, а в Определение № 81/20.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 498/2011г. на ВКС, І гр.о. обжалването е посочено като възможната защита, както и ограниченията на исковата защита. Въззивното определение е съобразено с това определение. Жалбоподателите-ищци са страни по делбеното дело и по изпълнителното дело, а не трети лица, които могат да се ползват от исковата защита в хипотезата на чл. 496, ал.2, изр.2 ГПК. Въззивното определение не е постановено в противоречие с Решение № 319 от 20.06.2012 г. по гр.д.№ 333/2012 г. на ВКС, ІV гр.о. С него е посочено, че ако е недопустим инцидентния установителен иск, но е допустим основния иск не се прекратява исковото производство изцяло. В настоящия случай жалбоподатеите считат, че с твърденията за нищожност на придоибвната сделка за ответниците предявяват инцидентен установителен иск. Както е посочил въззивния съд, срещу участието на ответниците в делбеното производство и наличието на съсобственост между тях, жалбоподателите е следвало да възразяват в първата фаза на делбения процес. Незаявените възражения в този смисъл в първата фаза на делбата се прекрудират с постановяване на решение по допускане на делбата. Страните по нея са обвързани от силата на пресъдено нещо, съгласно чл. 298 ГПК по въпросите, които се разрешават с решението по чл. 344 ГПК и не могат отново да предявяват иск, за установяване липса на съсобственост между същите страни, основан на факти, съществували до приключване на първата фаза от делбата. Тъй като в случая не се касае за предявен преюдициален инцидентен установителен иск в производството по допустим иск, цитираното решение е неотносимо. Навежда се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание е налице когато за разрешаване на правен спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясни или непълно уредени и за разкриване на точният им смисъл не необходимо тълкуване или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която е противоречива или неактуална. По формулираният въпрос “допустим ли е ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, заведен от съделител против друг съделител, на който е възложен делбения имот след публична продан, ако с инцидентен иск или с възражение е въведено оплакване за нищожност и опорочаване на делбата“ не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е изяснено в съдебната практика по приложението на чл. 342 ГПК, че в първото заседание на производството за делба се правят възраженията относно участието на съделител в делбата и това е преклузивен срок. Изяснено е със съдебната практика по чл. 298 ГПК и това, че съдебното решение, включително и това по чл. 344 ГПК е задължително за страните и формира сила на персъдено нещо относно това между кои съделители, по отношение на кой съсобствен имот и при какви права се допуска делбата. Няма спор и относно това, че срещу незаконосъобразни решения защитата е инстанционен контрол и само при наличие на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 303 или 304 ГПК е допустима отмяна на влязлото в сила решение. Изяснено е, че нищожност на влязло в сила решение може да се претендира без ограничение във времето, но твърденията за нищожност на съдебно решение включват само основанията за нищожност, установени в съдебната практика – решението не е постановено от надлежен орган, извън правораздавателната му власт е, не е в предвидената форма, не е подписано или е абсолютно неразбираемо. В исковата молба, по която е прекратено производството няма подобни твърдения. В съдебната практика е изяснено и че при неучастието на съсобственик в дълбата тя е нищожна, но това не води до нищожност на съдебното решение. Жалбоподателите не са твърдели в исковата молба неучастието на съсобственик в делбата. Страните по предявения от тях иск са същите както в делбата, а нищожността на решението се свързва единствено с нищожността на делбата поради нищожност на сделката, на която ответниците са основали правата си, което е прекрудирано. Така предвид наличието на съдебна практика и яснота по въпросите, свързани с преклузията на възраженията за участието на съделител в делбата и пределите на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, не е налице и наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение на частта от възивното определение по втората частна жалба за присъдените разноски не са формулирани никакви въпроси. Определеният присъден размер съответства на критерии за определянето му в съдебната практика и не е прекомерен. Предвид изложеното, не се допуска касационно обжалване на нито едно от наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Съобразно този резултат и на основание чл.78, ал.2 ГПК, на ответниците по частната жалба следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото производство в претендираният и доказан размер 1300 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение