Определение № 2798 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1597/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Е., подадена чрез процесуален представител адв. Л. К. срещу решение № 449/19.12.2025г. постановено по в.гр.д. № 598/2025г. по описа на Окръжен съд – Смолян. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 136/13.08.2025г. по гр.д. № 423/2024г. по описа на Районен съд – Мадан, с което по предявения от А. А. С. с ЕГН [ЕГН] против М. Д. Е. с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК /в ред. преди измененията, обнародвани в ДВ, бр. 115/30.12.2025г./ вр. чл. 51, ал. 4 от СК са изменени утвърдените с решение № 41/12.02.2024г. по гр.д. 415/2023г. по описа на Районен съд – Мадан мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето А. А. С., родено на........................г., като упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата, при когото е определено и местоживеенето му в [населено място] поляна, общ. Мадан, обл. Смолян; определен е режим на лични отношения между детето и майката, която е осъдена да плаща ежемесечна издръжка в размер на 320 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2024г. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за събиране на нови доказателства, евентуално предявеният иск да бъде отхвърлен. Касационният жалбоподател поддържа, че към момента на предявяване на жалбата е действаща редакцията на СК, уреждаща „споделеното родителство“. Счита, че въззивният съд е обосновал погрешни изводи относно наличието на изменение на обстоятелства, доколкото пребиваването на детето при бащата със съгласието на майката не е достатъчно, за да се приеме, че е настъпило изменение на обстоятелствата. Необходимо е още промяната да подобрява положението на детето или да прави предходните мерки неефективни, а по делото не са ангажирани доказателства установяващи такива факти. Съгласието й детето да пребивава в един по-продължителен период при бащата твърди, че не е отказ от упражняване на родителските права, а в интерес на детето, с цел преодоляване на промяната в социално-битовата му среда след развода на родителите. Счита, че установеното недоверие и силно отрицателно отношение към майката, вреди на детето. Отказът на въззивния съд повторно да изслуша детето, както и да назначи допълнителна психологическа експертиза счита, че е осуетил установяването на най-добрия интерес на детето. Сочи, че установените от вещото лице личностни черти на всеки от родителите, обосновава висшия интерес на детето да бъде възпитавано и отглеждано от майката. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация А. А. С., чрез процесуален представител адв. Т. Ч., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Счита, че висшият интерес на детето е охранен при отчитане на желанието на детето да се върне при баща си, трудностите му в адаптацията в новата социална среда на майката и обезпеченото на детето спокойствие и увереност от бащата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд, включително и чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК, е приел за установени следните факти: страните са родители на детето А. С., родено на 04.03.2015г. /понастоящем на 11 години/; с постановеното по гр.д. 415/2023г. на РС – Мадан решение № 41/12.02.2024г. е прекратен гражданския брак между М. Д. С. и А. А. С. по взаимно съгласие и е утвърдено споразумение, с което родителските права, по отношение на роденото от брака дете, след прекратяването на брака са предоставени за упражняване от майката М. С., при която е определено и местоживеенето на детето в [населено място], [улица]. С твърдяно основание за настъпило изменение в обстоятелствата – трайна промяна изразяваща се в промененото местоживеене на детето след 30.05.2024г. при бащата в [населено място] поляна със съгласие на майката, където детето е записано и като ученик в четвърти клас; полаганите непосредствените грижи за детето от този момент изключително от бащата и липсата на проведени срещи между детето и майката за времето до подаване на исковата молба, ищецът предявил иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК с искане за изменение на постановените по-рано мерки. От приети по делото социални доклади, изготвени от ДСП – [населено място] на 18.03.2025г. и от ДСП – Велинград на 02.04.2025г. и от изслушването на всеки от родителите по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, по делото е установено, че в края на месец май 2024г. бащата взел сина си за един месец съгласно определения режим на лични контакти. Майката е дала съгласие детето да остане при баща си цялата лятна ваканция. По време на ваканцията А. редовно общувал с майка си по телефона, но не е ходил в [населено място] и не се е срещал с нея. По време на ваканцията А. се уговорил с майка си да остане да учи в училището в [населено място]. Тя изпратила необходимите документи за записване на детето в училище, а освен това дала съгласие за промяна на настоящия адрес на А.. От м. май 2024г. А. се е срещал с майка си едва през м. декември 2024г., когато и гостувал за няколко дни. През м. септември 2024г., когато А. и А. отишли да вземат нещата на детето за училище, майката отсъствала от дома. Следващите срещи на майката с детето били през м. февруари 2025г., когато дошла в [населено място] поляна и се срещнала с детето и през пролетната ваканция, когато детето отишло във Велинград. При проведен разговор със социалните работници детето А. С. заявило, че му харесва да учи в училището в [населено място]. Всички деца от училището му били приятели. Споделило, че миналата учебна година учило в училището в [населено място], общ. Велинград. Там обаче не му харесвало, защото учителите били строги, а децата лоши. Момчето живеело с майка си в [населено място], но всеки ден пътувало до училището в [населено място] и обратно. Заявило, че не иска да учи в другото училище. Чува се редовно с майка си по телефона и тя го търси. Иска да вижда майка си, лятото ще ходи при нея, но не иска да живее там, а иска да живее в [населено място] с баща си и баба си. Там живеят в самостоятелен етаж от къща и детето има самостоятелна стая, а бабата по бащина линия помага активно в грижите за детето. В хода на делото е настъпило изменение в местоживеенето на майката, която от [населено място] се е преместила да живее в [населено място]. От изготвения социален доклад от ДСП – Мадан от 16.07.2025г. е установено, че майката съжителства с господин З. С. Бозов в апартамент под наем в [населено място]. Детето е гостувало при майка си в [населено място] в периода 18.06.2025г. - 30.06.2025г. Майката и новият й партньор са безработни към момента на актуалното проучване. От заключение на проведена по делото СПЕ съдът установил висок родителски капацитет и у двамата родители, необходим за отглеждането и възпитанието на малолетното им дете А.. Майката и бащата са в състояние да осигурят основни грижи, гарантиране на сигурност, емоционална топлота, стимулиране, напътствия и ограничения, стабилност на детето си. И двамата родители притежават добри родителски умения, приемат сериозно и отговорно интересите на детето, уважават инициативността и правото му на свободен избор и самостоятелност, оказват подкрепа и насърчаване, проявяват емпатия и отговорност. Не се откриват данни за неглижиране от страна на двамата родители на детето, на неговите биологични, физически, здравословни и емоционални потребности. А. приема реално съществуващата ситуация на раздялата на родителите си, чувства се добре с всеки от тях, демонстрира еднакви предпочитания, емоционална близост и добри взаимоотношения. Отчита се чувство на тревожност, неувереност и потребност от сигурност вероятно свързани с преживяванията на детето с предстоящото съдебно дело и тревогата му за евентуални промени. Между А. и двамата му родителите е налице изградена емоционална връзка. Не се наблюдава негативно отношение и нежелание за контакт с който и да е от тях. Детето А. изказва предпочитания да живее при баща си А. С., като мотивира желанието си по присъщия за възрастта начин свързан по-скоро със средата, мястото и преживяванията, отколкото с предпочитания да живее с определен родител. Изразяваното от А. желание да живее при баща си е естествена последица от негативните преживявания в [населено място], свързани със загубата на приятелския кръг, трудната адаптация, усещането за отхвърленост в училищната среда, своеобразната социална изолация, в която се е чувствал. Промяната на местоживеенето не е прекъснало емоционалната близост между детето и майката и не се констатират белези на отчуждение спрямо нея, нито се отразява на вече изградената емоционална връзка „майка - дете". Не са налице симптоми у детето разкриващи синдром на родителско отчуждение по отношение на майката, нито се откриват данни за предпоставки за възникване на такова. В хода на изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт детето А. е заявило, че му харесва да живее при баща си, който полага грижи за него и иска да живее при баща си. Иска да учи в [населено място] поляна, където има приятели. Чувства се спокоен и с двамата си родители и посещава майка си в [населено място], последно е бил за две седмици при нея. Харесва му при нея и нищо не му липсва. При тези факти, от правна страна въззивният съд извел изводи, че задача и на двамата родители е да поддържат нормални междуличностни отношения, които да не се отразяват на връзката на всеки от тях с детето и най-вече да се стремят такава не само да не бъде прекъсвана с родителя, комуто не са предоставени родителските права, но и да бъде съхранена, надграждана и затвърждавана. Затова обосновал, че определените с бракоразводното решение мерки, към настоящия момент не са съобразени с променените обстоятелства в живота на детето. Местоживеенето на детето от 30.05.2024г. е установено в дома на бащата в [населено място] поляна, където детето е израснало и където учи и се чувства спокойно, уверено, обгрижвано. Иска да живее и да учи там и в същото време не е прекъснало изградената емоционална връзка с майка си. Съобразил установеното и от гласните доказателства, че в дома на баща си детето има установеност, стабилност, уютна атмосфера, а училището в [населено място], което посещава е „защитено училище“. Децата са малко и учителите имат възможност постоянно да осъществяват индивидуален подход в обучението им, да проявяват индивидуално внимание към всяко дете. Изтъкнал, че нарушената комуникация между родителите е в ущърб на интересите на детето. В разрез с най-висшия интерес на детето е и отказа на бащата да подпомогне пътуванията на детето при майката, предвид нейното финансово затруднение, необходимостта и желанието на детето да контактува и с майка си. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и обстоятелството, че майката към настоящия момент съжителства със свидетеля Бозов в жилище под наем в [населено място] и двамата очакват дете; че майката и партньорът й понастоящем не работят, а М. разчита финансово изцяло на съжителя си; съобразявайки установеното по отношение на развитието и желанието на детето, опита и преживените от него трудности при предходната промяна на училищната му среда в училището в [населено място], приел, че евентуална нова промяна с установяване в [населено място] не би била в интерес на детето. Взел предвид, че към настоящия момент не се установява майката да е достатъчно установена, както относно местоживеене и жилищни условия, така и относно финансова и емоционална стабилност. Поради това и предвид предстоящото раждане на дете посочил, че за майката би било по-трудно да полага достатъчно пълноценни грижи за отглеждането и възпитанието на детето А.. Отчел установеното, че между съжителя на майката свидетеля Бозов и детето А., са създадени добри взаимоотношения, които обаче посочил, че не могат да заместят взаимоотношенията между детето и неговия роден баща и отговорността и грижата, която бащата проявява към сина си. Изтъкнал обаче, че бащата следва да положи усилия, за да преодолее негативното си отношение към майката, за да обезпечи най-добрия интерес на детето. Препоръчал бащата да поощрява по-честите контакти на детето с майката, да ги подпомага и насърчава, защото детето има желание и потребност и е полезно за него и за най-добрия му интерес да съхрани емоционалната връзка с майка си и да не я прекъсва. В заключение приел, че понастоящем бащата полага грижи за всестранното развитие на детето и му осигурява стабилност, от която то се нуждае най-много, поради което следва да упражнява непосредствено родителските права по отношение на сина си. В този смисъл постановил и крайния си съдебен акт. Касаторът М. Д. Е. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за развитието на правото, както следва: 1/ Следва ли съдът, при преценка за наличие на изменение на обстоятелствата по чл. 59, ал. 11 от СК /предишна ал. 9/, да приеме, че временното пребиваване на детето при единия родител със съгласието на другия представлява основание за изменение на постановените мерки относно упражняване на родителските права, без да е налице доказана промяна, подобряваща положението на детето или правеща предходните мерки неефективни? 2/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да изслуша детето и да назначи съдебно-психологическа експертиза, когато твърденията и доказателствата сочат възможно родителско отчуждение или промяна в психоемоционалното състояние на детето? 3/ Следва ли въззивната инстанция, на основание чл. 5 от ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, служебно да осигури прилагане на императивната материалноправна норма за защита на най-добрия интерес на детето, независимо от липсата на изрично оплакване в жалбата? 4/ Допустимо ли е приложението на новата ал. 3 на чл. 59 от СК относно съвместното упражняване на родителските права, когато правната възможност за това е възникнала в хода на производството, преди влизане в сила на въззивното решение? Сочи, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика обективирана в ППВС № 1/1974г., т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които цитира – решение № 165/04.07.2014г. по гр.д. № 6469/2013г., III ГО; решение № 3/14.04.2020г. по гр.д. № 1595/2019г., IV ГО; решение № 288/15.03.2016г. по гр.д. № 2640/2015г., IV ГО; решение № 176/10.09.2019г. по гр.д. № 2246/2018г., IV ГО; решение № 102/19.09.2019г. по гр.д. № 2499/2018г., IV ГО; решение № 50094/04.07.2023г. по гр.д. № 2624/2022г., IV ГО; решение № 59/17.03.2022г. по гр.д. № 2684/2021г., IV ГО; решение № 174/08.01.2021г. по гр.д. № 3448/2019г., IV ГО; решение № 60262/22.11.2021г. по гр.д. № 249/2021г., IV ГО; решение № 149/29.06.2022г. по гр.д. № 4393/2021г., IV ГО; решение № 450/08.07.2024г. по гр.д. № 2767/2023г., IV ГО; решение № 50261/19.12.2022г. по гр.д. № 5052/2021г., III ГО и решение № 274/07.05.2024г. по гр.д. № 2323/2023г., IV ГО, както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезите на т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Първият въпрос, конкретизиран от настоящия състав, се свежда до това съставлява ли изменение на обстоятелствата по чл. 51, ал. 4 от СК пребиваването на детето при единия родител със съгласието на другия. Въпросът е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и е решен от въззивния съд в съответствие с цитираната от касатора практика на ВС и на ВКС. В ППВС № 1/1971г., което е актуално и при действието на СК/2009г. е изяснено, че от значение за преценката дали е налице „изменение на обстоятелствата“ са, както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, с което първоначално е определено кой да упражнява родителските права и мерките на лични отношения с другия родител, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т.н. В практиката на ВКС е изяснено, че няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други – те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики, като съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. За да се променят веднъж определените мерки е нужно още промяната да е от такова естество, че да сочи на влошаване положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки или да сочат на нововъзникнали обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при евентуално ново разрешение. Необходимо е да са налице такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел – благополучието на детето, налагат изменение на първоначалното решение. "Най-добър интерес на детето" съгласно дефиницията на § 1 от ДР ЗЗДт е преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В този смисъл решение № 207/24.07.2013г. по гр.д. № 911/2012г. на ВКС, IV ГО; решение № 29/04.04.2019г. по гр.д. № 3138/2018г. на ВКС, IV ГО; решение № 26/02.03.2010г. по гр.д. № 598/2009г., IV ГО; Решение № 218/03.12.2019г. по гр.д. № 763/2019г. на ВКС, III ГО; Решение № 395/20.12.2012г. по гр.д. № 516/2012г. на ВКС, III ГО и др. В конкретния случай, за да уважи предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че от определянето на предходните мерки във връзка с упражняването на родителските права е настъпило изменение в местоживеенето и в социалната среда на детето, което от 30.05.2024г. заживяло при баща си в [населено място]; там е записано и посещава училище и това положение е установено и към датата на даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция. Съдът е взел предвид и новонастъпилите към този момент факти във връзка с промененото местоживеене и на майката, която се е установила в [населено място], съжителства със свидетеля Бозов в жилище под наем, безработна е и очаква дете. Съдът е съобразил, че след определяне на първоначалните мерки е налице влошаване на социалната среда на детето в училището в [населено място] свързано със загуба на приятелски кръг, трудна адаптация, усещане за отхвърленост в училищната среда, своеобразна социална изолация, в която се е чувствало. Именно поради тази причина и с оглед благополучието на детето е и даденото от майката съгласие то да заживее и да учи при бащата. След обсъждане на променените обстоятелства по отделно и в съвкупност, при отчитане спецификата на случая и след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, въззивният съдът, придържайки се към водещия най-добър интерес на детето и с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, психоемоционалното му състояние, е заключил, че благополучието на детето, налага изменение на първоначалното решение. Установената стабилност, от която детето се нуждае най-много, приел, че към момента е осигурена от бащата. Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВС и на ВКС, съответно по въпроса не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Вторият въпрос е поставен на плоскостта на задълженията на въззивния съд при установено възможно родителско отчуждение или промяна в психоемоционалното състояние на детето. Въпросът не е обусловил решението на въззивния съд, доколкото по делото не е установен синдром на родителско отчуждение по отношение на майката, нито се откриват данни за предпоставки за възникването му. Тези факти са установени от прието по делото заключение на съдебно-психологическа експертиза, която съдът е кредитирал като компетентно и обективно изготвено и което не е било оспорено от страните. Отговорът на трети въпрос е даден в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и гласи, че въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, когато следи служебно за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права. Въпросът е поставен от касатора с довод, че въззивният съд не е събрал служебно всички доказателства, необходими за защита на най-добрия интерес на детето след като е оставил без уважение искането за повторно изслушване на детето. Въпросът не кореспондира с данните по делото, в хода на което са събрани всички допустими, относими и необходими за изясняването му доказателства: проведени са три социални проучвания и са приети три социални доклада; приети са писмени доказателства и са събрани гласни доказателства; проведена е СПЕ и е прието заключение на вещо лице – психолог; изслушани са всеки от родителите, както пред първата, така и пред въззивната инстанция, както е изслушано и детето. Ето защо относимият въпрос е разрешен във въззивното решение в съответствие със задължителната практика на ВКС и не е налице твърдяното противоречие като основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Последният въпрос е за приложението на новата ал. 3 на чл. 59 от СК /ред. ДВ, бр. 115/2025г., в сила от 30.12.2025г./ относно съвместното упражняване на родителските права, когато възможността за това е възникнала в хода на производството. Въпрос за споделено родителство не е поставен от страните в хода на делото и не е решен от въззивния съд. Следователно отговорът му не е обусловил решаващата правна воля на съда, нито изхода на делото. Въззивното решение е постановено /на 19.12.2025г./ преди влизане в сила на актуалната редакция на закона, поради което въпросът за приложението на закон, който не е част от обективното ни право към момента на произнасянето на съда не е разгледан. Дори при актуалната редакция на закона обаче водещ критерий при вземане на решение от съда е най-добрият интерес на детето. Следва да се посочи, че родителят, който не упражнява непосредствено родителските права може винаги да се позове на изменение на обстоятелствата по чл. 51, ал. 4 от СК във всеки момент. С оглед дадените на бащата препоръки във връзка със задължението му да съдейства, насърчава и подпомага детето при осъществяване на лични контакти с майката, следва да се посочи, че в практиката на ВКС е разяснено, че поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства и отказва да подпомогне контакта с другия родител, не е в интерес на детето. Подобно поведение също може да е основание за промяна на вече определените мерки относно упражняването на родителските права, ако това се отразява негативно на детето. Съблюдаването на установената съдебна практика, приложена в светлината на конкретно установените по делото факти и обстоятелства, при всестранно изследване на най-добрия интерес на детето от въззивния съд, изключва твърдяното противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а при установената трайна и последователна съдебна практика по поставените въпроси, специалното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е изключено. В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. При извършената и служебна преценка в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете на страните, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания и за служебно допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение